Христо Йовов е отлично познат на спортните и най-вече футболните фенове у нас, след като дълги години бе звезда на терена. Два пъти е шампион с родния си клуб Левски, има над 200 мача в първенството на България, както и 32 за националния отбор. След края на кариерата като футболист бе и директор в "синия" клуб.

Политическата му кариера започна като кандидат за кмет на Своге, а от февруари тази година е назначен за член на управителния съвет на Държавно предприятие Български спортен тотализатор.

На 4 ноември Йовов навършва 43 години, а Dir.bg го потърси навръх рождения му ден за разговор. Темите не са малко - актуалната му работа и предизвикателства, футбол, спорт, любимия Левски... Празникът е малко странен - преди седмица Христо даде положителен тест за коронавирус и е под карантина у дома си.

Разговаряме навръх рождения ви ден, но той е по-различен. Как се чувствате?

- Благодаря, вече се подобрявам. Макар и много хора да смятат, че това е обикновен грип и нещата се преувеличават, според мен всички трябва да внимават с този вирус. Стоенето вкъщи не е най-приятното нещо за мен. Аз съм активен човек и предпочитам да съм навън сред други хора. Но след като се налага - правилата трябва да се спазват и да пазим всички около нас, защото не се знае кой организъм как би реагирал на коронавируса. Опитвам се да запълвам времето с гледане на филми, игра на любимия ми шах, включително и онлайн, четене на книги и разговори с приятели.

Изобщо - живеем в различна ситуация, която нито нашето, нито предишните поне 4-5 поколения помнят. Как усещате вие тази 2020-а, доколко се промени животът, ежедневието ви, отношението към малките неща около вас и работата?

- Да, със сигурност никой жив днес човек не помни подобно нещо, пандемия, която да затвори буквално целия свят. Тревожната статистика и рекордно нарастващ брой на заболеваемост, неясното бъдеще от ситуацията, а и предпазливост. Виждате, че управляващите по цял свят предпочетоха да създават ограничения за да предпазят хората. Тепърва ни чака и зима, положението само се влошава.

Според мен в момента хората нямат много време или желание да мислят за малките неща или да планират нещо по-дългосрочно. Вероятно има и такива, които буквално неглижират ситуацията, но не мисля че това е правилното отношение към този проблем.

Не говоря само за маските или за демонстрацията на показна смелост. По-скоро всеки от нас, независимо в какво вярва, трябва да следва правилата, които биха предпазили всички хора наоколо. Крайно време е да започнем да мислим за всички около нас, а не само за себе си. Ако това се случи, то изходът от пандемията може дори да се окаже доста полезен и мисленето на обществото да се промени като цяло.

Как се чувствате в новата си роля в спортния тотализатор? И как се работи в такава структура в тези специфични условия? Вероятно няма големи възможности за срещи, работа в офис и събирания. Как успявате да организирате нещата?

- Дадох си сметка за отговорността, която поемам, както и ангажиментите. Все пак всички сме израснали с историите за "Тотото", тази митична държавна структура, която раздава пари. Не знаех какво да очаквам, как бих могъл да бъда полезен и дали ще оправдая очакванията на хората около мен. С течение на времето се оказа обаче, че съм заобиколен от доста разумни колеги, които приемат различно мнение и съвети - което пък се оказа ценно за оформянето на изключително добър екип, с който имам чест да работя.

Що се отнася до условията в момента... какво да коментирам? Мисля, че всички хора на ръководни позиции имат сходни проблеми в това отношение към момента. На никой не е лесно да работи в обстановка на изолация, постоянни мерки за сигурност, носене на маски, дезинфекции. Стоенето на много хора в домовете им заради карантина или за отдалечена работа също спъва сериозно начина по който всички сме свикнали да работим - директния контакт. Но пък така свикваме да работим в една нова обстановка, да учим нови неща и съм сигурен, че в крайна сметка ще излезем от пандемията с доста по-гъвкаво мислене.

Защо трябва човек да е вкоренен в офиса си по цял ден, особено когато има такива начини за бърза комуникация, като днешните? Мисля, че възможността да се работи отдалечено и отвсякъде ще даде съвсем нови възможности на работещите - ще ги накара да се чувстват по-спокойни, ще повиши креативността им. И още нещо важно, което сега се сещам - ще спести изключително много време за пътуване всеки ден до офиса и обратно, това пък ще намали трафика, замърсения въздух и т.н. Все полезни ефекти.

Снимка: Bulphoto

Вашата поява в ръководството на тотализатора е част от немалкото промени в организацията. Разкажете повече за новата визия, стратегия, намерения в тотото? Какво е изпуснато през годините като възможности и какво може да се гони като цели?

- За визията и стратегията конкретно бих оставил да говорят хората от екипа, които се занимават с конкретиката и последователните стъпки, които трябва да гоним занапред. Не ми се иска и да обвинявам колегите, които са работели за тотализатора преди нас - не че не мога да го направя. Но когато нещо не е било правено добре, най-лесно е онзи, който наследи съдийската свирка да започне да раздава жълти и червени картони. Всички виждаме и знаем, че нещата не са били движени правилно, но през последните месеци става ясно, че ние сме поели по правилния път - увеличаваме приходите на тотализатора, променихме много неща около стила, визията и начините за реклама, все повече хора не само чуват, но и започват да участват в игрите на Тотото. Всичко това нямаше как да стане реалност, ако се занимавахме само с критики. Не е в моят стил да го правя - аз обичам да атакувам само напред и в бъдещето, а не да се връщам и да играя назад - в миналото.

Колко важен е тотализаторът за спорта у нас като помощ, и то не само финансова?

- О, изключително важен е! Не знам дали има хора, които се съмняват в това? Аз, като спортист много добре знам ролята на тази организация за спорта в България. Че без финансите, които тотализаторът споделя с нас, едва ли бихме имали някакви успехи през годините. И да, разбира се, че ми се иска тази помощ да е в пъти по-голяма - спортът се нуждае от това, всички го виждаме. Но дори тотото да дава цялата си печалба и да я инвестира в спорта, мисля че пак няма да можем да постигнем онова, което всички искаме - модерни и поддържани спортни бази, финансиране и подкрепа на млади спортисти, развитие на спорта не само в София но и по региони. Ако хванете някой математик или финансист да сметне това, вероятно сумата ще излезе главозамайваща.

Затова смятам, че тотализаторът по-скоро има базова роля - да даде старта, да запали надеждата и да подкрепя началото на развитието на спортистите. А след това те би трябвало да бъдат подхващани от бизнеса, на ниво спорт разбира се. В България трябва да се изгради култура на инвестиции в спорта от страна на големите компании, на бизнеса. Когато бизнесмените разберат, че инвестирайки в спорт те инвестират не само в едно по-здраво поколение, което след това ще дойде да работи при тях и ще им носи по-добри печалби, но и в имидж, дори в начин за получаване на още повече печалби, тогава може би ще видим как се раждат още нови проекти.

Да създадеш и подкрепиш само един-единствен футболен отбор е изключително трудна работа - скъпо начинание, за което ви трябва сериозен план и то за много години напред. Трябва да сте готови да правите сериозни разходи, да губите пари и то с една цел, която може да гоните с години. Затова бизнесмените са онези хора, от които зависят всички тези неща - колкото са по-далновидни и умеят да инвестират в бъдещето, толкова по-добре. Те са онези, които трябва да вдигнат българския спорт от руините, а не тотализатора. Пак казвам - "Спорт Тото" има благородни цели - да помага, но в никакъв случай не и да развива всеки един спорт или спортист, още повече в дългосрочен план. Просто няма такива възможности.

Няма как да подминем и темата със спорта, особено преди олимпийска година. Как виждате вие ситуацията, оптимист ли сте за силно представяне в отделните спортове, а и на самите игри в Токио 2021?

- Дали съм оптимист или песимист няма значение. Трябва да подкрепяме всеки един спорт и състезател и когато виждаме, че има сериозен потенциал, да се опитваме да му помогнем.

Освен това нека да видим дали изобщо ще има олимпийски игри догодина. Гледайки развитието на нещата и как през март месец всички обещаваха, че лятото всичко "ще мине", сега опитвам да не съм толкова доверчив. Нищо чудно и догодина да няма олимпийски игри. А ако има (силно се надявам да е така), то само мога да стискам палци за нашите момчета и момичета, които ще се състезават там. Понякога силното представяне е невъзможно да бъде предсказано, знаете добре това. А в момента нямаме някакви толкова изявени звезди, че да имаме "гарантирани отличия" в някакви дисциплини.

Освен това през последните 20 години нещата в спорта доста се изравниха и конкуренцията е ужасяваща. Ако върнете лентата назад ще видите, че преди това в спорта доминираха големите сили САЩ, СССР (Русия), а Китай набираше сили. Днес все повече държави стъпват солидно на добри позиции в различни спортове и според мен това е резултат именно от онези неща, за които говорех по-нагоре - че те са осъзнали ролята на бизнеса и включвайки го сериозно в процеса, започват да жънат по-добри резултати. Тоест спортът вече не е държавна политика, както беше преди години, а се превръща в нещо като бизнес. И който инвестира повече пари, обикновено получава по-добри резултати. Ще видим дали е за добро или за зло.

Как работи спортният тотализатор през тези месеци, откакто вие сте в ръководството, със спортното министерство и Българския олимпийски комитет?

- Откровено споделям, че работим в добър синхрон, схема 4-4-2. Шегувам се разбира се, но със сигурност очевидно е, че работата ни спори, защото нямаме вътрешни конфликти, разбираме се чудесно не само на ниво вътрешен екип в тотото, но и на ниво връзки със спортното министерство и БОК. Попитайте тях и те вероятно ще потвърдят същото.

Тотализаторът дори повишава сумите, които отделя за спортното министерство, а това нямаше как да стане, ако не работехме добре, нали? С Българския олимпийски комитет и Стефка Костадинова традиционно имаме добри отношения и не мисля че нещо може да ги наруши. Все пак всички сме били и колеги спортисти, а сега сме колеги - ръководители. Но все така сме си същите хора, така че проблеми в това отношение няма.

По-скоро са нараснали отговорностите ни. Когато заемеш позицията на ръководител, тогава можеш да разбереш истината - колко трудно е всичко, особено когато трябва да балансираш между финанси, разходи, сложни ситуации и различни мнения (извън екипа). Затова обаче и не всеки става мениджър - трябва да имаш смелост за това, както и вяра че правиш нещо полезно и важно.

С кои спортни или футболни клубове се работи най-лесно? И кои са тези, за които изпитвате задоволство, че тотото помага, като виждате резултатите им?

- Е, знаете за мен специално кой отбор и клуб е на сърцето ми, нали? Но няма как, дори да ми се иска, да обръщам внимание само на Левски или, да речем, на футбола. Всички спортове са важни - докато има и дори само един човек, който активно да ги практикува. Затова не трябва с лека ръка да делим спортовете, клубовете и хората. Да, някои спортове са доста по-популярни от други и няма как да сравняваме цар Футбол с кърлинг например. Затова и помощта и вниманието към тях трябва да са пропорционални, но винаги да ги има. Не бива да забравяме другите спортове заради най-популярните.

Наша задача е не само да разпределяме приходите на тотализатора справедливо. Ние трябва да се опитваме да разбудим бизнеса у нас (че и дори не само у нас, а и в чужбина) и да запалим страстта му към нашия спорт и спортистите. Да ги накараме да инвестират повече, да вземат под крилото си изгряващите таланти и да ги подкрепят не само финансово. Знаете ли, че не само отпускането на пари прави един спортист добър? Ако всичко ставаше само с пари, то в Саудитска Арабия вероятно щяха да растат само шампиони. Но дали е така?

Опишете разликата между това да играеш в големи мачове пред 30-40 хиляди зрители и да опитваш да печелиш битки в политиката. Ако искате - използвайте чувството си за хумор, макар темата да е сериозна.

Когато играеш пред многохилядна публика винаги излизането в началото на мача и моментът до първата свирка са най-трудни. След това всичко е леко като насън - концентрираш се, мислиш само за играта, даваш всичко от себе си и мачът минава буквално като един миг. Понякога играта ти не се получава, друг път всяко пипане на топката е все едно тя винаги е била само твоя.

Убеден съм, че нещо подобно съществува и в политиката. Когато си прохождащ политик, няма как да не се притесняваш, да не изпитваш несигурност и да си задаваш въпроси. С течение на времето получаваш опит, подобно на терена, и разбираш че зависиш от хората около теб - подобно на отбора чиято фланелка носиш. Няма как да си политик - единак. Виждали сме през годините как завършват такива опити и политиците, отделящи се от всички останали остават в светлината на прожекторите за не много дълго време - докато на хората им омръзне от тях.

За да е един политик успешен, той трябва не само да е лидер и да знае как да управлява. Той трябва да може буквално да "пали" хората около себе си с думите, изреченията си, поведението си. И колкото по-човешки се държи той с екипа си и е по-естествен, толкова по-близък го чувстват те. И го следват. Това е същото като във футбола - когато вярваш на капитана си, или на съотборника до теб, ти дори не мислиш - подаваш му, знаеш къде се намира без дори да гледаш. Същото би трябвало да е и в политиката, но малко хора успяват да го постигнат. И затова малко са успешните лидери. Те предизвикват и завист, а когато се задържат с години на върха, завистта прераства в ярост, безсилие и злоба. Съжалявам, че мислите ми не прозвучаха хумористично, но в политиката по нашите ширини хуморът очевидно се приема зле. А не би трябвало да е така.

Снимка: Bulphoto

Естествено, когато говорим с Христо Йовов, две теми не могат да бъдат подминати - футбол и Левски. Да започнем от по-общата: националният отбор не е в идеално състояние, трябваше да има и конгрес...  Какво е мнението ви?

- Направо ми е жал, като гледам какво се случва с момчетата, треньорите в Левски и в националния отбор. И наистина се учудвам защо всички се въртят буквално в кръг. Проблемите на тимовете не са от вчера, много години вече положението върви само и само надолу. Със сигурност само с оставки и промени на всички постове нещата няма да се подобрят.

Според мен за да има подобрение, трябва да преобърнем всичко из основи. Трябва да вдъхнем надежда на най-младите спортисти - като убедим бизнеса да инвестира в спортни бази, екипи, всичко от което те се нуждаят. След това да облекчим нуждата от самофинансиране на младите таланти - всички знаем, колко е трудно за едно бедно семейство да поддържа финансово тренировките на детето си. Трябва да намерим начин талантите от цялата страна да се проследяват, събират, преценяват сериозно и след това да им се дава шанс за развитие - да се инвестира в тях. Така постепенно ще започнем да отглеждаме едно поколение от по-талантливи и добри спортисти. Ако успеем да създадем такава организация, която да се грижи за онези, които наистина заслужават смятам, че успехите ще дойдат неминуемо. Сега просто се купуват някакви футболисти, за недотам сериозни суми, които идват да играят за високи за тях заплати в България, но почти никога не оправдават доверието. Само помислете ако тези пари отиваха за наши момчета? Защо в държави като Сърбия, например не се купуват масово футболисти от чужбина? Трябва като че ли да бъдем малко повече националисти и да вярваме във възможностите си.

За ръководството предпочитам да не давам преки коментари - става ясно какво мисля от предишните ми думи, нали? Когато нещо в една фирма не върви, винаги проблемът е "от горе". Рибата се вмирисва откъм главата - не съм го измислил аз. Затова в развитите държави, когато нещо не върви се сменят мениджърите. Така че най-добре е и ние да го правим, докато не намерим правилните хора. Да даваме шанс, но и да гоним някакви цели, които да залагаме към тях.

Не ви ли "сърбят ръцете" да опитате да помогнете в БФС - в този момент не лично, може би, но със съвети, с препоръчване на фигури за ново ръководство?

- Страхувам се, че дори да препоръчам хора или самият аз да седна на някой удобен стол там, може би нищо няма да се промени. Защото както казах в момента трябва цялостна промяна на мисленето, на стратегиите, на целия бизнес. Една птичка пролет не прави. За да дойде пролетта, трябва да се промени времето и слънцето да грее по-нависоко.

Ако аз бях ръководител на БФС или по-скоро, ако аз решавах кой да стане новият ръководител, може би щях да поискам за поста да се явят на комисия преди избора, която да прецизират техните качества. Разбира се, концепция за това, как смятат да променят нещата във футболния съюз. Нуждаем се от нова визия, нови идеи и креативност. Считам, че кандидатът трябва да е независим, както финансово, така и от футбола, човек, който в последните години не е обвързан с българския футбол. Задължително да е уверен и без страх да отстоява решенията си, който да намери начина да убеди бизнеса да участва повече във спорта. Защото не можем да чакаме само държавна помощ или помощ от тотализатора. Докато правим това ще се въртим отново и отново в кръг.

Според мен нов шеф на футбола може да стане и съвсем неизвестно лице, дори не знам дали не е по-добре да е такова. Въпросът е това лице да има ясна визия, да има смелост, хъс да променя нещата. И най-вече - ново лице, ние да го подкрепим, а не да му пречим. Само трябва някой да ги предложи.

И не знам защо много хора бъркат понятията "мениджър" и "голям спортист". Защо винаги ръководител трябва да е някое популярно лице, спортист с победи и известност? Ами недейте да бъркате мениджмънта в една фирма с действията по терена. Да, във футбола има много мениджмънт и тактика, но не винаги добрият спортист става и добър мениджър нали? Защо винаги натискаме футболисти да стават мениджъри? Ако беше така, защо Диего Марадона не стана велик мениджър, макар и да е едно от светилата на футбола?

За последен път казвам и съжалявам ако се повтарям - няма значение дали на върха ще застане известно лице или неизвестно. Там трябва всички ние да поставим хора, които имат свежи идеи, но тези идеи да са разписани, ясни и точни, да имат точни срокове и цели за да можем да ги следим и да изискваме от тях. Както е във всеки бизнес план - вземаш поста, но залагаш главата си по дни и месеци какво искаш да се случи. И го гониш. Ако не се случи до определен срок - влиза следващия. Така ще има и конкуренция за този пост, а няма да се създават цели генерации от "футболни аристократи" начело на футбола с десетилетия.

Снимка: Bulphoto

Темата с Левски е все така сложна вече близо година, а и повече. Вие бяхте директно в клуба в едни други времена...

- Колкото се отлага решаването на проблемите във времето, толкова по-дълго Левски ще се бори с несгодите. Одобрявам това, че феновете са много активни и помагат на отбора в този тежък момент - чрез дарения, покупка на абонаментни и членски карти, както и с поръчката на аксесоари и екипировка. Благодаря ви, "сини" сърца! Пак споделям казаното по-горе - в развитите държави клубовете разчитат на инвеститори, които като заклети фенове влагат средства в отбора, за да може той да се развива и да печели както спортни награди, така и любовта на милионите си фенове. От тази трибуна искам да призова за подкрепа към любимия Левски!

Човек с вашия опит какъв съвет би дал на Наско Сираков и Тити Папазов, които сякаш са се нагърбили с най-трудната задача в историята на клуба?

- Не бих искал да давам съвети на Наско и Тити, защото е лесно да се критикува или хвали отстрани. И двамата са доказани спортисти, по-възрастни от мен и с повече опит. Смятам, че те много добре осъзнават с какво са се захванали, тежестта на задачата, както и отговорността, която са поели към отбора и феновете на най-популярния футболен отбор в България.

Може ли тотализаторът да помогне на клубове като Левски, след като финансирането към спорта ще бъде почти удвоено през следващата година? Има ли форма за това - примерно като рекламен договор?

- Определено големите отбори като Левски и ЦСКА са една добра "сцена" за реклама. Като се започне от играчи, екипи, спортна база. Идеите са доста. А и "Цар футбол е играта", която носи много радост и емоции. В този ред, по-известните клубове могат да се ползват за реклама. "Спорт Тото" няма как да издържаме един или друг клуб.

В личен план и в професионален, да разделим нещата, какво си пожелава Христо Йовов на рождения ден?

- Може да звучи като клише, но при пожеланията винаги започвам с това за доброто здраве. Виждате, колко е важно да сме здрави нали? Нищо друго няма такова голямо значение. Затова си пожелавам да съм здрав, както и всичките ми любими хора и приятели. Разумът ми да бъде все така спокоен и трезво преценяващ ситуациите (като на терена), както и хората наоколо да имат доверие не само към мен, но и помежду си. Тук пожеланията всъщност взеха полека да се смесват, но и в крайна сметка всички ние сме обвързани до голяма степен с работата и професиите си. Когато си пожелаваме нещо за нас и за нашите близки, то никога не трябва да забравяме, че всъщност сме щастливи и заради хората около нас - добрите колеги и приятелите.

Снимка: Bulphoto


 

Интервюто се публикува със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР