Шефът на леката атлетика Иван Колев: За мечтите и реалностите навръх вековния юбилей

07:56 | 1 март 2024 | Автор : Динко Гоцев 1 3693 Снимка: БТА

Бизнесменът Иван Колев оглави Българската федерация по лека атлетика на 11 октомври 2023 г. Той бе избран от Управителния съвет на БФЛА да смени Добромир Карамаринов, който управлява федерацията 20 години, но вече ръководи Европейската атлетика.

През септември 2023 г Колев бе избран от Общото събрание за член на управителния съвет. Преди да стане президент на БФЛА той успешно ръководеше от 2005 до 2023 г старозагорския клуб по лека атлетика "Берое". Благодарение на него Стара Загора прие 2 Балканиади, едно издание на Европейското отборно първенство и една Гала на Балканската атлетика. По устав Иван Колев трябва да изкара в БФЛА последния мандат на Добромир Карамаринов, който изтича през 2025 г.

Пред Dir.bg новият шеф на Царицата на спортовете у нас говори по актуални теми, какво предстои в годината на 100-годишния юбилей на атлетиката у нас и за някои мечти на общността около спорта.

Господин Колев, каква е връзката ви с този спорт? Как се стигна до влизането в него и какво постигнахте за почти две десетилетия начело на леката атлетика в Стара Загора?

Връзката ми с този спорт до голяма степен е малко по-далечна, но нищо не става случайно. През 2005-а ми бе предложено да оглавя старозагорския клуб по лека атлетика "Берое", а аз и семейството ми се ангажирахме с това.

Тренирал съм други спортове като младеж - баскетбол най-вече. Спортен човек съм, но с леката атлетика малко по-късно се срещнаха пътищата ни. През 2005-а аз събрах хората в и около този спорт в Стара Загора, включително такива, които са се отделили по една или друга причина от него. Исках заедно с тях да сформираме реално работещ Управителен съвет. Стара Загора е с голяма история в леката атлетика, там са провеждани много големи състезания и са падали световни рекорди. Идвал е елитът на този спорт.

Какво постигнахме? Успях да привлека спортните хора, направихме действащо управление и положихме основите на пирамидата. Така наричам пълния цикъл на работа, който покрива всичко от подрастващите, привличането на децата в спорта, работата с тях, до високо спортно майсторство. Това е целият цикъл. Разпределихме ролите, намерихме треньорите за конкретните възрасти. Привлякохме треньори и от други градове. И мисля, че изградихме правилната структура. Имаме добри млади атлети и видими резултати за тази работа.

Благодарение на доброто взаимодействие с общината и спортното министерство успяхме да възстановим централния стадион, после по същата схема привлякохме и финансиране на закритата писта в града. Сега предстои обществена поръчка и за тренировъчния стадион. Организирахме балканиади, "Купа Европа" и други събития, които са част от спортния живот на града и страната. Възстановихме Стара Загора като реален атлетически център.

Колев пред къта с медалите и трофеите на лекоатлетите ни в Музея на спортната слава на стадион "Васил Левски"

От октомври миналата година сте начело на федерацията, кажете ни стъпвате ли на краката си на новия пост? Бяхме свикнали дълги години на него да е друг човек...

Бях избран за член на Общото събрание през септември, а през октомври ми гласуваха доверие да съм президент. Господин Добромир Карамаринов бе избран на нова длъжност - да оглави европейската атлетика. Той ще продължи да помага и от там на българския спорт, просто в по-различна светлина.

Трябва малко да поразбудим "спящите духове" в спорта ни, така да се каже. Най-вече в клубовете. Трябва да децентрализираме функциите на Управителния съвет и на президента към комисиите. Целта е да създадем помощни комисии. Обновихме вече съдийската и треньорската, а създадохме и комисия за планински офроуд бягания. Имаме и такава на атлетите. Те си имат свои правилници и ще развиват своята собствена дейност. Ще получат големи права и отговорности, това е идеята.

Какви са първите впечатления?

Аз бях отговорен за зимното Държавно първенство, което бе в зала "Фестивална". И това, което направи впечатление, че млади - дори малки на възраст атлети, спечелиха състезанията и при мъжете, и при жените. Ние сменяме поколението в атлетиката. Имаме настъпление на бъдещото поколение. Затова и в момента не очакваме невероятни резултати на предстоящите непосредствено големи първенства, но се надяваме на голямо развитие на едно силно младо поколение за следващите години.

Споменахте предстоящите първенства. Идва европейско през юни в Рим и Олимпиадата в Париж след него.

Нормативите са изключително високи в нашия спорт, а голяма част от тях за Олимпиадата се покриват от ранкинга, който съчетава класиране и резултат в определен период. Именно по него очакваме да се класират по-голямата част от нашите атлети за Париж. Затова и ще научим пълния списък с имената доста късно, в седмиците преди игрите. Реалистичните очаквания са за едноцифрен брой участници, въпреки че ми се иска да са двуцифрен.

На европейското в Рим е различно. Това е подготовка за Олимпиадата за някои от най-силните световни атлети, които е възможно да не са още готови на сто процента за Рим. Така може да се стигне и до изненадващи резултати въпреки, че за първи път в историята шампионатът на Стария континент вече е с доста сериозен награден фонд благодарение на усърдната работа на Добромир Карамаринов.

С легендата Стефка Костадинова пред плаката за стогодишния юбилей на българската лека атлетика

Отношенията с държавата са тема, която в спорта сякаш е неизменна. Вашите какви са?

Бих искал да благодаря на министър Димитър Илиев и на спортното министерство като цяло. Бях подкрепен и със съвети от хората там при встъпването ми в длъжност, а и потвърждавам думите на министъра, че леката атлетика има рекорден бюджет през тази година. Това ще ни даде основата, върху която да съумеем да изградим атлетите, които искаме да имаме. Надявам се с тази помощ да можем да подкрепим младите състезатели, за които споменах, за да носят те успехи на България.

Това, което идва от държавата в спорта, е основа. Тя трябва да бъде надградена. Името на програмата е "подпомагане", не "издържане" и "финансиране". Държавата помага, но федерациите трябва да надграждаме над това с намиране на още начини да се набавят средства и да се стимулират с тях спортистите.

2024-а е голяма година за българската лека атлетика, която празнува стогодишен юбилей. Какво се подготвя?

Доста неща сме подготвили или планираме. Ясно е, че всички мероприятия и състезания ще са под егидата на "100 години българска лека атлетика". Имаме специално лого, изготвяме много красиви медали, а ще имаме организирана и българска гала. Домакини сме на балканската лека атлетика през тази година, за да се отбележи този юбилей. Ще бъдат издадени и две луксозни книги за стогодишнината, както и ще бъде направен филм по повода. Трябва да отдадем заслуженото на всеки от тези легендарни атлети, които са носили успехи и радост на България.

Имате и една смела мечта за стадион "Академик" в София. Кажете ни повече.

За мен това е логичното място за дом на леката атлетика в столицата. Това не е моя идея, а идея на цялата общност около нашия спорт. Тъжно е, че големите ни градове нямат специализирани стадиони за лека атлетика. Както футболните хора си мечтаят за чисто футболни стадиони, така и ние си мечтаем за такъв специално за лека атлетика. По този начин ще се избегнат взаимоотношенията - да не ги наричаме конфликти, около тренировъчния процес. Нашият спорт има нужда и от тревата, а не само от пистата. Лекоатлетическият стадион е специфично съоръжение, но е и необходимо.

Стадион "Академик" - с всичките му възможности, а и със залата до него ("Фестивална", която също е пригодена за състезания и тренировки по лека атлетика на закрито - б.а.) - това си мечтая да е център на атлетиката в столицата. А и в цяла България. Давам за пример Сърбия, където моделът е точно такъв. И това е опит, който можем да следваме. Имаме някои стъпки по тази идея, но сме в начална фаза.

Шефът на федерацията гледа огромното пано за рекордния опит на Стефка Костадинова във високия скок, на стадион "Васил Левски"

Споменахте следващото поколение млади атлети, наистина ли имаме основания за надежди да се върне старата слава?

Дай боже да върнат времената, в които от всяка олимпиада чакахме медали в леката атлетика. Наскоро организирахме щафети, като са изградени от юноши до 20 години и девойки до 19 години. Това са много перспективни състезатели. Победителите ни от държавните първенства в тройния скок са само в младежка възраст. Знаем, че имаме в дългия скок състезателка като Пламена Миткова (19 г.), а шампионката на 60 метра е само на 15 години!

Федерацията опитва и търси начини, за да постигне най-важното. А то е да успеем да ги подкрепим и стимулираме, за да ги мотивираме да продължат и да стигнат до най-високото ниво. Това е най-голямата причина да не се получават нещата у нас и най-големият ни проблем в спорта в България. Именно - че голяма част от спортистите ни не остават в спорта. Първата "цедка" е след седми клас, когато децата тръгват по различен път. Втората е "голямата дупка" - 18-19-годишните, които търсят своя алтернативен път в живота и избират той да не е в спорта. На тази възраст човек гледа вече към бъдещето си, планира пътя си, семейство, развитие... Ако не можем да му дадем стимул, спортът няма да го задържи. А има и трети момент, продължение на тези двата - след състезателната им кариера, мнозина избират да потърсят другаде продължаване в спорта като треньори. Ако можем да ги стимулираме финансово, няма да го правят. Обществото ни е длъжно донякъде на спортните хора в България.

Къде си пожелавате да е леката атлетика след година?

Честно казано, не гледам толкова далеч. През 2025-а ни предстои отчетно изборно събрание, на което аз ще представя своите виждания и ще поискам подкрепа за програмата за следващия олимпийски цикъл.

Надеждите ми са да имаме двуцифрен брой участници на големите първенства и на летните игри в Лос Анджелис през 2028 година. И това ядро млади състезатели да стане пълнокръвен национален отбор с представители в повечето дисциплини. Така беше преди години, надявам се пак да е така за България.