Световните първенства по футбол са много рядък природен феномен дори с факта, че се играят веднъж на 4 години и всичко, което се случва на тях, само по себе си е уникално. Без никакво преувеличение футболният Мондиал приковава милиарди зрители към телевизорите. И клишето "улиците опустяват" е абсолютно доказуемо. Проверката е много елементарна - излезте на разходка по време на мач от световното и пребройте колко хора ще срещнете!
Стотици мигове са се запечатали в паметта на съвременниците на събитията, но някои от тях са толкова специални, че чак са неповторими. И за тях летоброенето няма никакво значение, защото са вечни евъргрийни. Избрал съм само 10, а с много черен хумор на 11-о място бих поставил това, че никога повече няма да видим България на световно първенство. А да попаднеш сред нещата, които никога повече няма да се случат на световно, след като си бил преди седем пъти там, си е някакво признание. Горчиво, но признание!
1. Най-неповторимото събитие на световно първенство се случи на 21 юни 1982 година и през лятото му чествахме юбилей. И напълно го заслужава, защото е от онези видения за които си търкаме очите за да повярваме, че не сънуваме. Течеше 78-а минута на двубоя Франция - Кувейт, когато настъпи странно оживление, на и извън терена. Току-що Ален Жирес бе вкарал четвъртия гол за Франция и вместо играчите да отидат до центъра на игрището, срещата бе прекратена внезапно. Играчите на Кувейт изглеждаха видимо развълнувани и се разправяха със съветския рефер Мирослав Ступар. А по някое време камерите се преместиха на трибуните, където човек в арабска носия ръкомахаше недвусмислено с ръце отборът на Кувейт да напусне терена. И принц Фахад с още седем имена отзад стана първият човек в света отменил редовно попадение без да е официално длъжностно лице на терена. Голът на Жирес вън от всякакво съмнение бе редовен, а главният виновник се оказа защитникът на Кувейт Абдулах Маюф, който размахваше ръце за засада. Мачът продължи, Франция все пак оформи крайният резултат 4-1, а екзотичната гледка остана като спомен за цял живот.
2. Както се казва - на световните се случват неща, които въобще не са цвете за мирисане. И по отношение на съмнителните резултати класацията се предвожда от Германия, която официално се вписваше като ФРГ. Два "незабравими" мача изигра тимът с бяло-черни екипи, първият през 1974 на домашното световно, а осем години по-късно повтори неприятната гледка в испанския Мондиал.
На 22 юни 1974 г. целият свят бе вперил очи в битката между двете Германии, а в периода на Студената война, това си беше нещо като война на световете. А мачът се оказа приятелски, защото ФРГ бяха излезли на терена с тефтер от бакалия. Бяха си направили сметка точно какъв резултат им трябва за да "избягат" от попадане в група с Бразилия и Нидерландия. И Юрген Шпарвасер от отбора на ГДР им завърши пъкления план в 77- минута на мача.
Осем години по-късно на "Молинон" В Хихон се състоя вторият аншлус с Австрия. Съперниците бяха изчислили, че при 1-0 за големия брат, заедно продължават напред, и както казва Любо Пенев - "супата издуха" симпатичният на всички Алжир. А за най-голямата измама на всички времена Аржентина - Перу 6-0 писах предишния път. ФИФА взе мерки и това никога няма да се повтори.
3. Десетки мачове на световни първенства са се превръщали в касапници, а счупените крайници са били естествено събитие. Отбори като Уругвай, Аржентина, СССР и Италия са влезли в учебници по футболно насилие. Но апотеозът на тези недостойни и неприятни сцени, които отнемаха много от футболната красота постави италианецът Клаудио Джентиле. Дори фамилията му остана като вечен символ на преднамерената грубост.
Джентиле играеше за Ювентус и вършееше насилие по терените на Серия А дълги години. Но на световното в Испания през 1982 година, роденият в Триполи, Либия 29-годишен насилник достигна недостижими висоти.
В мача срещу Аржентина, Джентиле се залепи за Диего Марадона и го малтретира нечовешки цял мач, като съдията Райнея от Румъния му вдигна само един от 10-те жълти и червени картони, които напълно заслужаваше. А няколко дни по-късно "Галантния" скъса в буквалния смисъл на думата няколко бразилски фланелки и пак се размина само с един жълт картон.
Може би главно заради Джентиле, футболът в наши дни бе изчистен чак до на моменти дразнещо ниво от всякакви прояви на грубост, които няма да ги видим никога повече на световно.
4. Модерните световни шампионати по футбол са благословени от присъствието на технологиите. Но пък в миналото играта си беше автентична и всичко се решаваше от субективния фактор. Точно този фактор допусна очевадния гол с ръка на Диего Марадона срещу Англия на световното през 1986 година. Нито алжирският главен съдия, нито българският страничен видяха как нисичкият Диего надскача английската отбрана с помощта на протегната нагоре ръчичка. Видя го само английският бранител Тери Фенуик, който беше с отлична видимост към ситуацията, но не му обърнаха внимание на воплите. Но самата Англия спечели титлата си през 1966 година с доказано нередовен гол, който е на съвестта на страничния рефер Тофик Бахрамов. А пък имаме и парада на головете от засади на мача Белгия -СССР през 1986-а, когато Сборная беше ощетена брутално и отпадна на осминафинал. Обобщено всички тези неща нямаше да се случат, ако тогава имаше системата ВАР.
5. Едно от най-правилните решения, взети някога от иначе доста компрометираната световна федерация ФИФА е отказът от правилото за внезапната смърт. Няколко години тази напаст върлуваше по футболните терени, и заключителните поразии ги нанесе на световното през 2002 година. Три дати остават незаличими в съзнанието заради страховитата "внезапна смърт". Забележете само как са записани резултатите - победа след внезапна смърт! На 16 юни правилото се задейства в 104-а минута на мача Швеция - Сенегал. Анри Камара отбеляза попадение и дори ледените скандинавци изпопадаха на земята в конвулсии и сълзи. Два дни по-късно същите сцени настъпиха в 117-а минута, когато Ан Юн Хван екзекутира "скуадра адзура". А на 22 юни от цианкалия на внезапната смърт пиха сенегалците в четвъртфинала им срещу Турция. Илхан Мансъз им изпълни бързо присъдата в 94-а минута на двубоя. И тогава всички се събудиха и осъзнаха, че някои неща, които са идеални за хокея, са убийствени за футбола. И това безумие приключи и никога няма да се върне отново.
6. Всички са чували от екрана безумно баналното клише " в съвременния футбол силите са изравнени и всеки може да победи всеки". Е, в едни предишни времена силите въобще не бяха толкова изравнени и в летописите се записаха уникални резултати. Като рекордната двуцифрена победа на Унгария над Салвадор с 10-1. Няма как да очакваме това някога да се повтори, дори когато играят съперници при възможно най-далечните коефициенти. Със същото изражение, но без почетен гол са загубите на Хаити от Югославия с 0-9 през 1974 и на Южна Корея от Унгария също с 0-9 от 1954-а.
Но имаме и друг рекорд, който няма да бъде подобрен. Австрия - Швейцария 7-5 с 12 попадения в редовното време днес изглежда като резултат от водната топка. А последното попадение е реализирано в 76-а минута, при гол на всеки шест минути са могли да вдигнат летвата още по високо.
7. Головете са най-важната готварска съставка във футболната гозба и имаме още няколко интересни недосегаеми рекорди. През 1966 година Северна Корея или КНДР повежда с 3-0 на Португалия, като всеки от тримата голмайстори е награден със златна значка с лика на вожда Ким Ир Сен. И тогава на сцената излиза геният на Еузебио, който отбелязва четири попадения за 30 минути. Срещата завършва с помпозното 5-3 и футболът е спасен! Но имаме и уникални, неповторими съвпадения. На първото световно първенство през 1930 година двата полуфинални мача завършват при един и същ резултат - 6-1. В два поредни дни като под индиго се разиграват мачовете Аржентина - САЩ и Уругвай - Югославия.
8. И още нещо неповторимо в своята величественост. Жюст Фонтен сам е вкарал повече голове на едно световно, отколкото България при свои шест участия. А през 1994 нашите вкараха на целия шампионат, точно колкото Фонтен и Стоичков стана голмайстор с 6 попадения. На Мондиала в Швеция през 1958 година великият французин отбелязва недостижимите 13 попадения. А неговия отбор вкарва също толкова недостижимите 23 гола. Рекордът преди Фонтен се държи от унгареца Цибор с 11 попадения. А пък най-близо до Фонтен след това са се приближавали споменатият Еузебио и Герд Мюлер. В модерната епоха стана традиция за "Златната обувка" да са достатъчни пет или шест точни изстрела. И общо взето за достигане на нормата на Жюст вече са необходими три или четири участия на световно.
9. Сред най-невъзможните неща, отново на световно първенство е да видим отборите на СССР, Югославия, Източните холандски Индии. И причината я знаят и малките деца - СССР и Югославия се разпаднаха и сега ги представляват значителен брой нови държави. И дори в Катар от Югославия ще присъстват Хърватия и Сърбия, а в предишни шампионати сме гледали Босна и Херцеговина и Словения. От огромната съветска империя до Мондиал са се добирали Русия и Украйна. А що се отнася до Холандските Индии, това е днешна Индонезия и шансовете за ново участие са почти нищожни. С научната фантастика граничи и нова поява на Куба. Няма как да се върне на сцената и Заир, защото дори в Африка не си спомнят името на участника от световното през 1974 година. Интересен е случаят с Израел, който записа единственото си участие през 1970 като представител на Азия, но се класира с две победи над Австралия. В същия период по настояване на Кувейт, Израел беше махнат от азиатския футбол и сега преминава през най-трудната цедка на УЕФА.
10. Още една възможност напълно отпадна поради подобрението в регламента на първенствата. Вече няма как два отбора да повторят мача си в рамките на турнира. А тази подробност е много интересна, защото в миналото е водила до интересни прецеденти. Унгария и Германия, тогава ФРГ попадат в една група на световното в Швейцария през 1954. И "непобедимите маджари" смазват съперника с 8-3.
Две седмици по-късно разгромената Германия възкръсва и печели финала на турнира с 3-2 след пълен обрат в резултата. И този мач е останал с много екзотитични обстоятелства, относно употребата на стимулиращи препарати. Имаме и втори популярен случай, който е от 1982. Полша и Италия правят невзрачно 0-0 в групата, а след това "Адзурите" печелят полуфиналния мач с 2-0.
И още един прецедент никога няма се повтори. На световното през 1950 бъдещият шампион Уругвай остава само с един съперник в предварителната група, защото Франция не пристига на шампионата. Уругвай смазва Боливия с 8-0 и продължава към следващия етап.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}