17-11-2017 20-11-2018

30 години от "най-мръсното" бягане в историята

Финалът на 100 метра в Сеул от Олимпиадата през 1988 г. е повратен момент в атлетиката

13:51 | 25 септември 2018 | Редактор : Динко Гоцев 50 16946 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Преди 30 години Бен Джонсън изуми света с бягане, което бе наречено "извънземно" от коментаторите.

Ретро

Канадецът с огромен златен ланец на шията и изпъкнали, опулени очи, сякаш тичащ за живота си, спечели спринта на 100 метра на Олимпиадата в Сеул, побеждавайки страхотни съперници.

Бягането на Джонсън на игрите от 1988 г. донесе и световен рекорд - 9.79 сек. Между 30-ия и 70-ия метър той просто отнесе конкурентите, както в новото време сме виждали да го прави само Юсеин Болт.

Години по-късно този ден - 24 септември 1988 г., още тогава наречен "паметен за атлетиката", стана символен за спорта в контекста на неговата непрестанна битка с допинга.

Бен Джонсън направи почетна обиколка пред полудялата тълпа от корейци, след което каза първите си думи като Олимпийски шампион: "Ето го - златен медал. Никой не може да ти отнеме това, човече!". Каква ирония.

Часове по-късно канадският суператлет даде положителна допинг проба със следи от анаболния стероид станозолол в нея. На Джонсън бе отнет медала и славата, а на всички изумени зрители, коментатори и анализатори - наивността и възхищението от видяното.

Треньор от американския отбор по лека атлетика в Сеул каза седмици след игрите пред списание "Sports Illustrated": "Видях го в деня преди полуфиналните серии. Очите му бяха жълтеникави и толкова опулени, че нямах никакво съмнение. Той или беше луд, или наблъскан със стероиди, които черният му дроб не успяваше да преработи на свръхобороти.".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Съставът на финалната осмица в онзи ден в Сеул е звезден:

Карл Люис (САЩ)

Линфорд Кристи (Великобритания)

Калвин Смит (САЩ)

Денис Мичъл (САЩ)

Робсон да Силва (Бразилия)

Десай Уилямс (Канада)

Рей Стюърт (Ямайка)

Бен Джонсън (Канада).

Съперничеството между Джонсън и Карл Люис е основната интрига преди старта. Американската легенда печели 8 от 9 сблъсъка на двамата в първите 5 сезона от 80-те години, след което е ред на Джонсън. Пет от шест успеха в срещите им до Сеул.

Стартът е убийствен, Бен излита от блока. След което, някъде около 70-ия метър, бягането е за второ място. Канадецът вдига един пръст във въздуха за триумфа си.

"Бягането на века", отсича репортерът Крис Брашър от британския "Guardian", което става и водещ слоган на световните медии за финала.

"Моето име е Бенджамин Синклеър Джонсън-младши. А този рекорд ще остане непокътнат 50 или дори 100 години", дивее на пресконференцията шампионът. Целият свят говори за него. Такова чудо не е виждано.

Ден по-късно идва положителната му проба. Златният медал е за Карл Люис, неговият голям съперник. Американецът дава серия унищожителни интервюта, в които нарича Джонсън "зъл човек", "копеле" и "срам за спорта".

Бен Джонсън приключва с леката атлетика на голямо ниво. През 1991 г. се завърна от наказанието, но две години по-късно отново даде положителна проба и бе дисквалифициран завинаги.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Златният медал на Люис също трябваше да бъде отнет, но...

През 2003 г. Уейд Ексъм, директор на Комисията антидопинговата комисия на САЩ, даде документи на "Sports Illustrated", уличаващи над 100 американски атлети в употреба на допинг между 1988 и 2000 г.

Люис е дал няколко такива проби, една от които на тестове точно преди игрите в Сеул. Нещо, което е било заметено под килима.

Фактите са категорични, но и до днес Олимпийската титла си е на Карл.

Легендарният Карл Люис при посещение в София.

Снимка: Иван Григоров

Трети в Корея остана британецът Кристи, който също дава положителна проба след полуфиналната серия, като в гласуване на специална комисия на Игрите, с 11 срещу 10 гласа се взима решение да не бъде наказан и сребърният медал не му е отнет. Необяснимо и до днес, след като в пробата има забранения препарат псеудоефедрин. 11 години по-късно Кристи бе хванат с нандролон и наказан за 2 г.

Четвърти в Сеул се класира Калвин Смит, който получава бронза след скандала с Бен Джонсън. Олимпийският шампион с щафетата на Щатите от Барселона 1992 има чиста кариера и никога не е хващан с допинг, което до голяма степен и днес го прави в очите на много хора "истинският шампион" от онзи финал.

Пети е Денис Мичъл, също американец и част от златната щафета в Барселона 4 г. по-късно. През 1998 г. той е наказан за 2 години заради огромни нива над позволеното на тестостерон, а през 2003 г. е в списъка на Ексъм и се оказва, че също е трябвало да бъде наказан в месеците преди Сеул.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Шести на финала преди 30 години е бразилецът Робсон да Силва. Никога не е уличаван в употреба на допинг.

Седми - Десай Уилямс (Канада). От същия спортен клуб, за който се състезава и Джонсън по това време. Година след игрите е уличен, че е взимал анаболни стероиди регулярно от 1984-а до 1988 г. Наказан за 2 години.

Осми - Рей Стюърт (Ямайка). Дълги години е стълб и в щафетата на страната си, участва на още две Олимпиади (1992 и 1996). През 2008 г. разкриха кореспонденцията му с треньори и лекари, доказваща, че е взимал стероиди и хормони преди големи състезания от 1984-а до 1996-а. Не е хванат официално с проба, но правата му да бъде треньор са отнети доживот след разследване на Световната федерация.

Шестима от осемте финалисти на "най-мръсното бягане в историята", както е известно в атлетиката, са уличавани в употреба на допинг. Три десетилетия след земетръсния спринт на Бен Джонсън, класирането при "изчистен" от забранени стимуланти вариант, би било съвсем различно.

Хипотетично то би изглеждало така:

1. Калвин Смит (САЩ)

2. Робсон да Силва (Бразилия)

3. Дисквалифициран

4. Диксвалифициран

5. Дисквалифициран

6. Дисквалицифиран

7. Дисквалифициран

8. Дисквалифициран.

Но кой е казал, че в спорта, и особено в битката с допинга, има някаква справедливост?

ИЗБРАНО