14:40 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

35 години от Трагедията "Хейзел" - най-мрачната нощ за европейския футбол

Ексцесиите преди мача отнемат 39 живота, още 600 са ранени

Снимка: Getty images/Gulliver photos

35 години от Трагедията "Хейзел" - най-мрачната нощ за европейския футбол

Ексцесиите преди мача отнемат 39 живота, още 600 са ранени

13:01 | 29 май 2020 | Редактор : Венислав Кирилов 19 6313 Снимка: Getty images/Gulliver photos

"Красивата игра", както мнозина наричат футбола, доста пъти в историята е съпътствана от далеч не толкова красиви моменти.

Ретро

Със сигурност всеки фен заедно с прекрасните спомени, има и такива, към които не иска да се връща. За съжаление те понякога не са свързани със загубен мач или допуснат гол в последната минута, а с далеч по-страшни събития.

Едно от тях безспорно е "Трагедията "Хейзел", разиграла се на този ден - 29 май, преди точно 35 години.

Събитие, което превръща финала за Купата на Европейските шампиони от дългоочакван празник, в трагедия с 39 жертви и над 600 ранени.

Случилото се онази вечер в Брюксел, е определено като "най-тъмният час в историята на международния футбол".

Финалът на стадион "Хейзел" в белгийската столица противопоставя два от колосите на континента - Ливърпул и Ювентус. Англичаните защитават своята титла като първенец на Европа, докато италианците година по-рано са спечелили КНК, а с Платини в състава си се стремят към трона и на КЕШ.

Няма съмнение, това е голям финал на най-силните тимове на Европа по онова време, а мястото им в челните две места в ранглистата на УЕФА го доказва. Въпреки задаващият се страхотен мач, мястото на неговото провеждане изненадва всички.

Ако днес сме свикнали финалите да се играят на страхотни и модерни стадиони, то по онова време "Хейзел" в Брюксел със сигурност не попада в тази графа.

Вече на 65 години, с малки и козметични ремонти, макар носещ статут "Национален стадион" за Белгия, арената определено е едно мрачно и запустяло съоръжение. Възраженията си споделят президентът на Ювентус - Джампиеро Бониперти, както и директорът на Ливърпул - Питър Робинсън. Те предлагат на УЕФА варианти като Барселона и Мадрид, но финалът остава в Брюксел. За съжаление това допринася за трагедията.

Хиляди привърженици на двата тима се изсипват в белгийската столица. Около 60 000 от тях трябва да наблюдават мача на живо, но пък доста влизат и без билети. Оказва се, че не е толкова трудно да се проникне в стадиона, а кадри заснемат фенове, които с ритници пробиват дупки в наскоро изградената тухлена ограда. Изобщо - цялата организация е лоша.

Друга огромна грешка откъм организационна гледна точка са билетите за неутрални белгийски фенове. Голяма част от тях се изкупуват от италианци, а разположението им е на западната трибуни, непосредствено до англичаните.

Така се създава абсурдната ситуация, в която масата от английски фенове, са разделяни от тънка мрежа, няколко полицая и минимална буферна зона от смесения сектор, преобладаващ с италианци, сложили своите "черно-бели" шалчета.

Embed from Getty Images

Провокациите от двете страни са неизбежни, а освен обидите, размахването на точно определен пръст към противника, над тънката мрежа политат и камъни. А такива има в изобилие по неподдържаните трибуни на стария стадион, което за пореден път доказва безумието за финал именно на "Хейзел".

Събитията се разиграват час преди началото на мача, а с всяка минути напрежението се увеличава и неизбежното се случва. Групи фенове на Ливърпул пробиват мрежата и полицейската блокада, в търсене на саморазправа с италианците.

Огромна част тифозите на Юве и неутралните фенове започват да бягат. За някои спасението е в посока пистата, за други - към най-високите редове на сектор Z. Но мнозинството започва да бяга към централната трибуна, от която ги дели стена.

Embed from Getty Images

Тя не издържа огромния натиск на феновете и пада, но всъщност това вероятно спасява много животи, защото феновете успяват да излязат на терена и на централната трибуна.

Под напора на огромната маса хора обаче 39 фенове губят живота си. Докладите след инцидента твърдят, че без срутването на стената жертвите вероятно щяха да са много повече. Не че е тази статистика не е смразяваща: 32-ма италианци, четирима белгийци, двама французи и северноирландец са 39-те загинали, а ранените са стотици.

Embed from Getty Images

Разбира се, проблемите не спират, защото виждайки случващото се, по-крайните фенове на Юве от отсрещната страна опитват да нахлуят на терена от своя сектор. Те започват да хвърлят камъни по полицията, също така влизат в сблъсък с органите на реда, като част от тях все пак излизат от сектора.

На "Хейзел" настава истински хаос, а гледката на премазаните тела или лежащи ранени е ужасяваща.

От страх хаосът да не се пренесе из улиците на Брюксел, представителите на УЕФА, кметът на града и министър-председателят на страната, взимат спорното решение мачът да се изиграе. Естествено, разбирайки за случилото се, играчите на двата тима не искат да излизат на терена, но са принудени да го направят.

Embed from Getty Images

"Ако сега им позволим да напуснат трибуните, жертвите ще са стотици", твърдят хората от УЕФА.

И така 22-мата на терена излизат с 2 часа и половина закъснение, за да изиграят най-мрачният и тъжен финал в европейския футбол. Мислите на играчите не са изцяло на терена, а това със сигурност влияе на качеството на иначе най-важния двубой в един сезон на играта.

Но и за хората по трибуните това не е от особено значение. Повечето от тях не подозират за 39-те смъртни случая. Мислят само, че има ранени, но не и мъртви. Всички обаче усещат, че нищо не е наред в тази брюкселска вечер.

Все пак гол на Мишел Платини от дузпа решава мача. Ювентус печели с 1:0, вдигайки първата си клубна титла на Европа. Някак незначително на фона на мрачните действия, предшествали мача.

Въпреки много грешки от страна на УЕФА, ден след мача от централата хвърлят цялата вина върху феновете на Ливърпул. А и 18-месечното разследване също стига до това заключение. Те са агресорите в сектор Z и предизвикват хаоса, бягството на зрители и съответно - падането на стената.

Белгийските власти, както и хората от УЕФА се разминават и не понасят отговорност за осеяния с трупове и ранени стадион "Хейзел".

26 фена на Ливърпул са изправени пред белгийски съд, след няколко месеца зад решетките, те са пуснати. Три години и половина след трагедията обаче, през октомври 1988-а започва нов процес.

В него са замесени и президентът на белгийския футбол - Алберт Русенс, двама полицейски шефове от Брюксел и генералният секретар на УЕФА - Ханс Бангертер.

Всички те са глобени в опит да се замаже ситуацията, докато 14 фена на Ливърпул получават ефективни присъди между 3 и 5 години.

По това време вече английските отбори не са част от европейските клубни турнири. Още след злощастния финал на "Хейзел", те са изхвърлени от клубните надпревари на континента. Наказанието им продължава 5 години, до сезон 1990/91. Ливърпул отнася една допълнителна година санкция.

Петното върху футбола обаче ще стои вечно, а онази нощ в белгийската столица завинаги ще остане сред най-мрачните епизоди на този спорт.

"Хейзел" днес го няма, на негово място се появи стадион "Крал Бодуен" - модерен и безопасен. Но името на старата арена е символ на ужаса от 1985-а.

ИЗБРАНО