Трудно е в наши дни да говорим за една от великите игри - шахмата, без да споменем две имена. Каспаров и Карпов.

Те са като парола, като някакъв мит, чието споменаване веднага те кара да се настаниш по-удобно и да се заслушаш в историята. А каква история бе това само...

Кулминацията на тази серия събития бе преди 35 години, в един февруарски ден на 1985-а. Или пък - просто един от най-култовите епизоди от сериала, превърнал се в емблема на шахмата.

Предисторията

Анатолий Карпов е велика фигура в този спорт. Подобно на идола му Капабланка, той играе солидно и разумно, без да поема големи рискове. Чака всяка грешка на съперника. И когато тя дойде...

През 1975 г. той трябва да се изправи срещу шампиона Боби Фишер за короната му, но мачът така и не се играе. Политика, различия, странностите на гения от САЩ... както искате, така го наречете. Фишер иска промяна на правилата и да се играе до 10 победи, без да се броят ремитата. ФИДЕ не се съгласява, а след това обявява, че короната е за Карпов без игра.

Нещо, което се напомня на руския шампион десетилетия наред след това, без той да има каквато и да е вина. Той дори опитва да предизвика Фишер за мач година по-късно, но това е все едно да накараш рокер с "Харли Дейвидсън" да работи в закусвалня от 9 до 17 ч - непокорният дух на Боби вече го е отвел встрани от играта.

9 години по-късно, започва най-класическото съперничество в новата история на този древен спорт за умни (и странни) хора.

Карпов вече е на 34 г., достатъчно зрял, защитил титлата си близо десетилетие, и то много убедително в серия мачове (7) и турнир. Насреща е новият гений от Баку - Гари Кимович Каспаров. Той е само 21 г., когато през септември 1984-а се изправя в мача за световната титла срещу Анатолий Карпов.

Между двамата няма вражда или някаква ненавист по това време. Просто са различни. Карпов е виждан като улегнал, опитен, изключително точен в отиграванията и майстор от старата школа. За него се говори като за шампион, който още десетилетия няма да бъде свален от трона.

Гари е буен младеж, който играе на ръба на риска, пали се, емоционален е превръща всеки турнир в шахмата в далеч по-динамично състезание с присъствието, мнението, темперамента и стила си.

Най-дългият мач

Мачът е до 6 победи, а прогнозите - изцяло в полза на Карпов. Естествено, срещата е в Москва, както подобава на сблъсък между двама гросмайстори от СССР. Разликата е обаче в отношението на властта тогава към съперниците.

Карпов, без да го търси настойчиво, е виждан като "подходящ" шампион. Той е гордостта на съветския спорт, отнел титлата на Фишер. Макар и без игра.

Каспаров е твърде неустойчив, бунтар с виждания, които все още не засягат пряко политиката. Но не изглежда като човекът, около когото Кремъл да изгради имидж на "идеалния съветски шампион".

За двамата, както през годините се разбра, тези стереотипи не са имали никакво значение тогава. Те имат своите политически възгледи и продължават да са все така различни извън шахмата. Но около дъската това са двама великани, които имат една цел. Победа.

Карпов повежда с 4:0 срещу шокирания младок в първите девет партии. Изглежда всичко е решено и прогнозите са, че едва ли ще са нужни повече от 18 партии, за да се стигне до 6-те необходими победи на шампиона. До онзи момент рекордът на мач за титлата е 34 игри, датиращ от далечната 1927 г. (Капабланка срещу Алехин).

"Ако бях спечелил с 6:0 онзи мач, а имах такава възможност, Каспаров може би никога нямаше да стане световен шампион - анализира години по-късно Карпов. - Той бе твърде емоционален и правеше грешки от това. Но когато успя да овладее онзи "загубен мач", той се научи на много и канализира гениалността си."

Един шахматист може да го каже така, че ние само да се учим, нали?

Embed from Getty Images

Каспаров овладява нещата, но те се превръщат в епос, нещо невиждано. Мачът е започнал на 10 септември и репортерите - а има такива от цял свят, са на мнение, че ще напуснат Москва преди да настане най-лютата част на зимата. Грешат. Остават почти до пролетта.

Каспаров удържа 17 поредни ремита, но губи партия №27. Резултатът вече е 0:5 за шампиона. Още една победа и всичко приключва.

В 32-рата партия Гари печели за първи път срещу Карпов, което му дава криле. Но идват още 14 поредни ремита. Нова година отдавна е минала...

Каспаров нанася два поредни удара в партиите 47 и 48 в средата на февруари. 5:3 за Карпов при 40 ремита! Светът продължава да следи драмата, а вестниците пишат заглавия, каквито не са виждани за спортно събитие от времето на битките на Мохамед Али на ринга.

Прекратяването

На 15 февруари шефът на ФИДЕ Флоренсио Кампоманес свиква пресконференция и обявява, че мачът е прекратен. Филипинският началник признава, че всички са изцедени до краен предел, а здравето на играчите е застрашено.

Карпов е загубил 9 килограма, а Каспаров - 5. Минали са 5 месеца от старта на шампионския мач на 10 септември.

Двамата съперници се срещат минути след пресконференцията и се разбират, че искат да продължат. Не им позволява ФИДЕ, откъдето се позовават на медицинския екип около двубоя. Това е документиран факт и не подлежи на съмнение, въпреки че започват "теории на конспирацията" - двубоят е спрян, защото Каспаров е близо до обрат.

Истината е, че Карпов още води с 5:3 и е мното по-близо до победата, независимо от психологическото предимство с последните резултати за претендента. Но вероятно решението е добро, защото експертите забелязват и в двамата досадни грешки в някой от февруарските партии. Такива, каквито те обикновено не допускат. Умора, без съмнение.

Продължението

ФИДЕ решава да има нов мач, като резултатът от този не се зачита. Сега пък тръгват други теории на конспирацията - искат да избутат младока до титлата, защо отнемат предимството, което Карпов си е спечелил? Шампионът приема без възражения, но поставя условия - да има фиксиран максимален брой мачове и да получи право на автоматичен реванш, ако загуби. Второто е, защото е изгубил аванса си от оригиналния сблъсък.

Регламентът е нов - партии от по 40 хода в рамките на 2 часа и половина, а след тях играта да бъде подновявана на следващия ден. Продължителност - 24 партии, като при 12:12 титлата остава в шампиона.

Каспаров също има своите условия. Иска мачът да не е в Москва. Той вече усеща подкрепата от медиите извън СССР и започва да играе в тон с нея. А и прави първите си изказвания, които допадат на новия лидер и доста различен във вижданията си ръководител на КПСС и Съюза - Михаил Горбачов, който встъпва в длъжност през март 1985 г.

ФИДЕ избира между Ленинград (днес Санкт Петербург), Лондон, Марсилия и Москва. И пак - решението се взима след големи спорове вътре в организацията, но на 2 септември 1985-а в залата за концерти "Чайковски" в столицата на СССР, мачът е открит.

Каспаров печели първата партия в 42 хода и става особено интересно. Той ходи като лъв в клетка из залата между игрите, дава интервюта, особено за няколкото западни медии, които отразяват мача. "Политическата ми кариера започна на 15 февруари с прекратяването на първия двубой - казва в автобиографията Гари. - А през есента вече бях звезда във Великобритания и САЩ. Но аз си бях аз и знаех защо съм в залата. Да стана шампион."

Карпов обръща мача и води до 6:6. Каспаров печели 16-ата партия и отново излиза напред, нанася нов удар в игра №19. Карпов връща една победа и при 12:11 идва последната, решаваща битка. При успех на шампиона, той запазва титлата с равенството 12:12. Но губи с белите фигури и новият шампион и Каспаров. Новото лице на шахмата, вятърът на промяната - символично за такъв вече се говори и в Москва извън спортните теми, е пристигнал на голямата сцена.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Пеле и Марадона на шахмата

Карпов и Каспаров продължават това велико съперничество и в следващите години. То е наистина без конкуренция - играят общо пет шампионски мача, в които Каспаров записва 21 победи, а Карпов - 19. Ремитата са общо 104! Фантастични битки, като за ценители на този толкова различен спорт.

През 1993-а враждата се изостри най-много, когато Гари се отдели от ФИДЕ и направи конкурентна организация в шахмата. Карпов бе един от най-острите в критиките си към него. Но си върна титлата... Като депутат в руската ДУМА пък Анатолий гласува "за" някои законопроекти, които предизвикваха Каспаров публично да го критикува.

Но ако мислите, че между тях тлее омраза или ненавист, помислете пак. Не са първи приятели и никога няма да бъдат. Но взаимното уважение е очевидно.

25 години след драмата от 1985-а, във Валенсия те отново седнаха един срещу друг, за да повторят пред света сблъсъка си. И тогава се видя, че каквито и неща да се изписаха за над 3 десетилетия, те не са врагове.

Каспаров каза преди старта на онзи мач, че "Карпов щеше да победи Фишер, защото през 1975-а бе по-добър от него". Изключително рядък комплимент от Гари. Добави още, че винаги е уважавал шахматиста срещу себе си, въпреки че имат различия във възгледите за живота и политиката.

Карпов нарече Гари "човекът, обърнал кораба на шахмата в друга посока" и "различният гений". Нищо, че не споделя неговите виждания и разбирания извън дъската с черни и бели фигури.

А през 2016-а се случи нещо, което малцина видяха в залата "Олимпия" в Лондон. Докато новият крал на шахмата Магнус Карлсен вървеше към поредния си триумф на много силния турнир с участието и на Веселин Топалов, в кафенето на залата, далеч от репортерите и феновете, трима души пиеха кафе и си говориха тихо.

Третият бе британският гросмайстор и претендент за титлата от 90-те години Найджъл Шорт, който точно в това издание на турнира London Chess Classic имаше функцията на директор.

Другите двама бяха точно онези, които накараха светът да гледа по друг начин на шахмата през 80-те. Особено през зимата на 1984-а срещу 1985 г., преди на 15 февруари преди 35 г. най-дългият шампионски мач в историята да бъде прекратен.

Каспаров и Карпов.

Както казва Гари в автобиографията си - "Пеле и Марадона" на шахмата.

Кои сме ние да спорим с него?