Григор Димитров претърпя поредното си сериозно разочарование, след като напусна "Ролан Гарос" в първия кръг.

И главната причина за разочарованието не е самото отпадане. То не е чак сензация, защото е общо пето след първия мач на червените кортове в Париж, които така или иначе не са любимото място за тенис на първата ни ракета. Неприятното е, че за пореден път травма го принуди да се откаже, а мачът беше направо спечелен.

Странно или не, когато сериозните болки за Гришо започнаха, той водеше на Маркос Гирон с 2:0 сета, 5:1 гейма и 40:0 точки. Само един успешен удар го делеше от място във втория кръг и 48 часа за възстановяване. Това е направо отписан от съперника двубой, просто "нарисувано" да приключи в рамките на минута-две.

Но изведнъж всичко се срина. Вероятно друг играч би реагирал по различен начин в тази ситуация, би събрал сили за един удар на мачболите, които имаше...  Григор обаче загуби девет поредни гейма, след което стисна ръката на своя противник и сложи край на мъката си, защото в последните няколко части движението му по корта бе видимо много трудно.

Травмата е някъде в кръста и не му позволяваше да тича, да изпълнява удари - изобщо, да играе.

А всичко това е част от по-серозен проблем, защото нито отпадането, нито загубата в на практика спечеления мач са толкова страшни, колкото факта, че проблемите при Григор стават хронични.

Минути след мача БНР пусна ексклузивно интервю с тенисиста, като в едноминутното аудио той казва:

"След като съм се отказал, гърбът ми е зле. Не знам какво да кажа. Разочарование... нищо друго не мога да кажа в момента. Тепърва ще знам повече за въстановяването и кога ще съм готов. Надявам се по-бързо да разберем какъв точно е проблемът, защото в момента ситауцията е неприятна. Чувствам се зле".

Тонът му ясно изразяваше неговото разочарование и може би донякъде отчаяние от случващото се.

По-късно БНТ също пусна кратко изявление на Димитров:

"Когато имам повече време в следващите дни с докторите, ще мога да разбера какви мерки трябва да взема. Да се надяваме, че няма да се стига до операция, но следващата седмица може би ще знаем повече. За момента няма смисъл да гадая и да отивам в други мисли."

Няма да е пресилено, ако кажем, че през този сезон нямаше турнир, който да мина без болки и проблеми за навършилия наскоро 30 години Григор Димитров. Цялата година върви тягостно.

А всичко това е изненадващо, защото освен един проблем в рамото в началото на 2019-а, цялата професионална кариера на Гришо до този момент премина без сериозни контузии. Той е известен като един от най-атлетичните и добре подготвени от физическа гледна точка играчи, а и стилът му не е силов, а по-скоро елегантен и щадящ донякъде тялото.

Статистиката е следната: От началото на сезона са изминали 17 състезателни седмици, а вчерашният мач на Гришо срещу Маркос Гирон бе едва 20-ият му за 2021-а. 11 от тях са победи, 9 са поражения. Игра на девет турнира, като за сравнение, играчите около него в ранглистата имат по 12-13. Тоест - той пропуска надпревари, а на други отпада рано, често заради физически проблеми.

Ако сравним сегашният му сезон с този от 2018-а ще видим, че до "Ролан Гарос", който тогава беше и по-рано като време в календарната година, Григор е имал с 10 мача повече. Да, без да е постигал значими успехи, но все пак показателно.

Основните проблеми са тези в кръста, но имаше и болки в зъба, които пречеха на Григор и го вадеха от турнири, а вероятно причината може да бъде потърсена още по-рано - последствия от изкарания коронавирус.

Григор преболедува вируса със симптоми, а през цялата втора половина на 2020-а повтаряше, че все още не може да се възстанови, като подготовката му и физическата форма са тотално нарушени. Той не е единственият спортист, който се оплаква от дълъг "постковид" ефект, отразяващ се на кондицията и мускулатурата му.

Няма как да знаем със сигурност, но не е изключено и тези неща с нарушената подготовка да са отключили травмата му в гърба. Ако съдим по това къде се държи Димитров при всеки проблем, то става проблем за долната част на неговия гръб, около кръста.

За нас зрителите, проблемите на Гришо започнаха на Australian Open. Той направи серия добри мачове, а когато дебютантът Аслан Карацев го делеше от полуфинал, Димитров поведе с един сет. И тогава гърбът му сякаш "блокира". След мача той разкри, че предната вечер болката е била толкова ужасяваща, че едва е обувал чорапите си. Да изкараш час на корта с обезболяващи е едно, а да спечелиш три, четири или петсетов мач - друго.

Травмата го отдалечи от игра за месец, защото Гришо отказа участие в Сингапур и в Ротердам, където по традиция играе, при това на доста добро ниво. Имаше покана да бъде в Доха заедно със завръщането на Федерер, но и този вариант пропадна, преди да дойде голямото завръщане на друг любим за него турнир - този в Акапулко.

В Мексико той опита да върне формата си, като постигна две победи, но пък бе принуден също така да играе два мача за ден заради обърканата програма, което може би доведе до отпадането му в третия кръг.

Той се надяваше всичко да тръгне по план по време на Мастърс турнирите в Маями и Монте Карло, но този път контузия от нов вид го повали. В Маями той приключи след само един мач, очевидно намиращ се далеч от най-добрата си форма.

В Монте Карло записа две победи, но пък бе буквално прегазен от Матадора Рада Надал. 1:6, 1:6, а след мача Гришо разкри, че има много сериозен проблем с един от зъбите си. Именно това е била причината Надал да изглежда сам на корта. Дори и испанецът бе изненадан след мача от поведението на българина, явно още в неведение за проблемите му.

А със сигурност те са били сериозни, защото се наложи операция, която извади Гришо от още два турниа - тези в Браселона и Ещорил. За навлизане във форма не може да се говори, а там някъде отново са се обадили и проблемите в гърба (ако изобщо са били отшумели).

Мастърсите в Мадрид и Рим приключиха с безславни отпадания още в първия кръг от непретенциозни играчи като Лойд Харис и Алехандро Давидович Фокина. Очевидно Димитров бе далеч от формата си и с проблеми. Той се прибра в България преди 30-ия си рожден ден, а след това изигра и два мача в Женева, отново без особен блясък.

В навечерието на "Ролан Гарос" проблемите сякаш бяха изчезнали. Но е ясно, че травмата в гърба отново го мъчи и всъщност може би никога не си е тръгвала напълно след онзи следобед в Мелбърн. Григор се опита да преодолее всичко в Париж, но очевидно не можа.

Дори и да бе победил Маркос Гирон, е трудно да повярваме, че състоянието му щеше да е доста по-обнадеждаващо във втория кръг.

Тези шест месеца обаче са минало, тревожните въпроси са какво предстои и какво ще е сътоянието му в следващите месеци. Предстои любимият му сезон на трева и още по-любимият му "Уимбълдън". Идва и Олимпиада, на която се надяваме, но все повече се съмняваме, че ще го видим. Ако проблемите продължат, най-вероятно в следващите месеци ще му бъде спестявано всяко дълго пътуване, което може да се спести. И всеки турнир, който може да бъде пропуснат.

Вчерашното интервю звучеше тревожно, защото дори и той не е много наясно каква точно е очевидно хроничната му травма.

Може в един момент да се окаже, че пътищата пред Гришо са два. Ходене по мъките с по един - два мача на турнир, или дълга почивка и завръщане след няколко месеца, може би и през следващия сезон, но вече в оптимално състояние.

Примери за второто има достатъчно. Роджър Федерер не игра година, за да се подложи на две операции на коляното. Новак Джокович и Рафаел Надал също предпочетоха да "се пуснат" от тура за известно време в предишни години, за да се върнат в идеално състояние и без психическата обремененост, че травмата може пак да се обади.

Чакаме да видим подходът на Григор и екипа му. Решението може да е ключово не само за този, но и за следващите сезони в кариерата на първата ни ракета.

Снимка: Getty Images