В един прекрасен, топъл и ведър априлски ден в Лондон, близо 300 000 души са се запътили към едно и също място. Това вероятно не се случва чак толкова често, за да го игнорираме като историческо събитие.

Да, на 28 април 1923 г., точно преди 97 лета, отваря врати стадионът, който впоследствие е наречен от хората Храм на футбола. "Уембли".

Новото чудо е абсолютна гордост на Британската империя и е планирано веднага след края на Първата световна война. То се издига в северната част на Лондон, след като строежът отнема точно 301 дни от старта му през май 1922 г.

Струва 750 000 британски лири - изцяло осигурени от Кралската хазна. За онова време - огромна сума. Дори да не е тук точното място, нека вметнем, че новият "Уембли" излезе на британците към 800 милиона лири...

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ ОТ ЛЕГЕНДАРНИЯ ПЪРВИ МАЧ НА "УЕМБЛИ">>>

Стадион "Уембли" през 1923 г., седмици преди откриването му

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За строежа са докарани 1500 тона стомана от Шефийлд, както и над 25 000 тона бетон цяла Англия, от Северна Ирландия, че и от бивши колонии. Строителството е мащабно, като вестниците в страната го следят и разпалват въображението - задава се чудо на архитектурата, което ще приюти големите мачове в играта, която вече е запалила цялата страна.

Наричат го "Кралски стадион "Уембли" и на 29 април 1923 г. той е готов да приеме първата голяма футболна битка с фенове. Това е исторически ден.

По това време, а и дълго след него, финалът за Купата на Футболната асоциация е най-големият мач не само в Англия, но и в световния клубен футбол. Чак до появата на европейския турнир за Купата на шампионите, това е двубоят, който е на върха на пирамидата.

Вестниците наричат срещата Болтън Уондърърс - Уест Хем Юнайтед "Мач на века". Първи грандиозен финал на новата арена. В битка за най-важния трофей. Истината е, че медиите не са се променили много за 97 години, и днес се надпреварват в това да търсят "най" в следващото мащабно спортно събитие, което се задава.

Болтън по това време е един от най-добрите отбори в страната. Уест Хем е във втора дивизия, но пък е лондонски отбор. Пред очите на крал Джордж V, който трябва да се появи в ложите за откриването на "Уембли", се чака те да направят достоен за събитието спектакъл.

Една от двете Кули-близнаци по време на строежа. Те станаха символни за стария "Уембли"

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Кралят живо се интересува как върви строителството (все пак е с негови пари), а седмица преди откриването праща батальон елитни гвардейци да маршируват по трибуните, по игрището и да изпробват входовете. Нещо като тест, защото се чакат около 120 000 на мача. Капацитетът официално е 127 хиляди, но се планира да се запази малко пространство и да няма струпвания. Добър план. Жалко, че не проработва.

Болтън елиминира по пътя си към първия финал на "Уембли" Норич, Лийдс, Хъдърсфийлд, Чарлтън и Шефийлд Юнайтед. Съперникът Уест Хем е минал през Хъл, Брайтън, Плимут, Саутхемптън (след две преигравания) и Дарби Каунти.

Къде са грандовете, които знаем в наши дни ли? Няма ги - други времена...

Отборът на Болтън пристига с влака в съботния ден, часове преди мача. С него идват и 5000 фенове, жадни за триумф с купата. Техният отбор е фаворит, обяснимо.

Гостите на столицата виждат странна гледка - тълпи вървят по улиците от сутринта, в посока на север. Това е море от хора, което иска да стигне навреме до вратите на "Кралския стадион".

Финалът е определен за "not ticket only event". Ще рече - "елате на входа, пък ако нямате билет, пак може да се окаже, че ще влезете". Защо ли?

В предходните години финалите за Купата на Футболната асоциация са на "Стамфорд Бридж", където обаче атмосферата е някак странна. По една или друга причина посещаемостта е бледа, остават и празни места. И Асоциацията призовава - идете на "Уембли", нищо чудно да има къде да влезете дори и да не сте закупили предварително билет.

И хората тръгват. В началото на 20-те години на миналия век населението на Лондон е към 7 милиона с предградията и градчетата наоколо. Самата столица има към 4 милиона жители. Разбира се, никой не очаква стълпотворение, въпреки че интересът осезаемо се качва заради новия стадион.

Embed from Getty Images

Вратите са отворени в 11,30 ч, а мачът е чак от 15. Смята се, че е напълно достатъчно като време. И, принципно, сигурно би било напълно достатъчно.

Но случилото се в онзи ден е трудно описуемо. И до днес да четеш запазените вестникарски репортажи от онзи ден и разказите на очевидци, и е трудно да повярваш. Тълпите вървят, пъплят, напредват бавно към входовете. Толкова са мощни и плътни, че немалко хора се отказват по пътя. Те просто не вярват, че ще влязат.

"Татко искаше да отидем рано - разказва очевидецът Денис Хигам, който тогава е на 16 години. - Когато влязохме в Парка "Уембли", гледката бе изумителна. Едно море от хора. Море от глави. Стигнахме до вратите на стадиона, а те бяха заключени. И тогава татко каза - Виж, всички прескачат оградите. Да го направим и ние!.".

Хората прескачат оградите, след като входовете вече са затворени

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Вратите са затворени в 13 ч, след като местата вече са пълни. А до мача има два часа. Заключват портите и... народът просто тръгва да прескача през оградите. Вълни, безкрайни вълни от хора. Вътре трибуните са пълни, но прииждат още и още.

В онези години на мач не се ходи ей така, да отхвърлиш задължение. Това е празник. Снимките и кадрите от онзи паметен априлски ден показват, че стадионът е пълен с хора в костюми. Елегантни, облечени официално. Като цяло етикетът на обличане е такъв, но в Лондон особено важно е да си спретнат в събота, когато отиваш на стадиона. А колко са тези, които отиват?

Официално Футболната асоциация ги брои 126 047 зрители. Но това е абсурдно. Сигурно около два пъти повече изпълват "Уембли" по трибуни, терен, огради, пространство между игрище и трибуни... Навсякъде. Глава до глава, рамо до рамо. Човек до човек.

Снимките и видеата са потресаващи - стадионът всъщност не се вижда от черното море от глави и костюми.

Според очевидци, събрали са се едни 230-250 хиляди в онзи ден. Твърди се, че са достигнали 300 000, но никой не може да бъде точен по въпроса. Няма начин. Едно е сигурно обаче - това остава най-посетеният мач в историята на футбола, като единствена конкуренция може да бъде Бразилия - Уругвай (1950 г.,) но тогава сведенията са за около 200 000 на "Маракана". На "Уембли" категорично са повече 27 г. по-рано.

И първият мач на кралската арена е под въпрос, след като накрая тълпите се настаняват и върху игрището. Как да се играе футбол, когато теренът е напълно покрит с хора?

Embed from Getty Images

Полицията праща вест до централата в Лондон, че иска подкрепления. Учудващо, всичко минава сравнително спокойно, въпреки че блъсканицата е огромна. Тълпата се държи културно, няма паднали, стъпкани хора и скандали. Влизат конните полицаи, както и гвардията на Негово величество - подкрепленията идват около час преди мача. Спокойни, без да създават паника, те започват да прочистват терена.

Конете върху него не са един и два, показват старите филми и фотосите от 1923-а. Огромни, красиви животни, които започват да изтласкват хората към трибуните, но пак без паника и истерия.

Има един кон, който на кадрите и снимките се откроява. Той става легендарен.

Полицай Джордж Скори го язди смело, бавно и уверено из тълпите. Той не се интересува от футбол, никога преди този ден не е гледал мач, а и никога после не отива. Но в историята на футбола името му е значимо.

"Конят ми спокойно крачеше, а наоколо виждах едно море от глави - разказва полицай Скори. - Отвори се малко пространство в единия край на терена и започнах от него. Конят се държеше невероятно спокойно, не се уплаши, а просто избутваше леко хората с главата си. Те пък следваха движенията му и се оттегляха към трибуните. Така с Били (както е името на коня) разчистихме около една от вратите, хората се наместваха зад нея, заставаха, сядаха, опираха се на мрежата. Постепенно игрището бе освободено."

Ролята на белия кон Били не е преувеличена. Той наистина си върши работата безукорно.

Е, остава да уточним малкия детайл, че не е бял, а сив. Но на снимките във вестниците на следващия ден, в контраста с черното море от хора, той става "Белият кон Били". Символ на онзи ден. Защото и до днес мачът, с който се открива "Уембли", е наричан Финалът на Белия кон.

Самият Скори е герой от Първата световна война, а след нея постъпва в кавалерийските части на лондонската полиция. И неговата история остава в летописите на футбола.

За награда след действията му на терена, Футболната асоциация му дава безплатни билети за всеки финал за Купата в следващите 2 десетилетия, които той винаги отказва. Просто не е запалянко.

Белите от Болтън и виненочервените от Уест Хем вече загравят на очистеното игрище, заобиколено плътно от тълпи хора на самите тъчлинии и аутлинии. Все пак ще има мач, макар и с 45 минути закъснение.

Embed from Getty Images

Тревата издържа, тя е специална. Докарана е от голф игрище, като е поддържана седмици наред под специалните грижи на кралски градинари и гледана като съкровище на Британската империя.

Не е лесно да се играе в такива условия. Хората често пристъпват в терена, някои дори подритват и топката - волю-неволю, и се намесват в мача. Във втората минута реферът Дейвид Асън от Бирмингам няма какво да направи, когато купчина ръце задържа при един тъч Джак Трисадъм от Уест Хем (за да му се порадва вероятно), а топката отива в непокрития Дейвид Джак, който напредва и стреля в мрежата - 1:0 за Болтън.

Голмайсторът е повече притеснен, отколкото радостен. Ударът му праща в безсъзнание човек, почти легнал, залепен от тълпата върху мрежата зад нея. Топката го нокаутира.

Вторият гол също е странен. Ударът на Джак Смит в 53-ата минута отскача и се връща в игра, а тимът на Уест Хем твърди, че тя е срещнала гредата. Хиляди очевидци са готови да се закълнат в това и години по-късно. Но не по-малко са тези, а сред тях - съдията Асън - които се кръстят и убедено твърдят, че топката е влязла във вратата и се връща в терена от зрител на мрежата (както става, но далеч по-очевидно, при първия гол). Изобщо - това е един странен, странен мач.

Болтън печели с 2:0 и крал Джордж V връчва купата, гледайки с нескрито изумление този океан от хора наоколо.

Embed from Getty Images

На следващия ден вестниците пишат за "Тревожни гледки на новия стадион", отбелязват, че общо 900 човека са получили наранявания, но само 22-ма са потърсили медицинска помощ в клиники.

Тогава се появява и прочува снимката на Били - белия кон, който изпъква сред това неописуемо море от хора. И така се ражда легендата за първия мач на стадиона, който се превръща в Храм на футбола. Старият "Уембли".

По ирония на съдбата, още бойното кръщение на арената е пред провал, но всяка приказка има нужда от своя герой. В случая - един кон, който спасява големия ден на откриването на митичния стадион.

Старата арена рухна през 2000 г., когато бе съборена и на нейно място изникна великолепния, супермодерен нов "Уембли". 

Историята обаче остава - тя наближава стогодишнина, а спомените за онзи първи ден не избледняват.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ ОТ ЛЕГЕНДАРНИЯ ПЪРВИ МАЧ НА "УЕМБЛИ">>>

Болън показва Купата на Футболната асоциация след слизането от влака в града

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos