16:47 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Ден първи на "Уембли": 250 000-хилядно море и един кон-герой (Снимки)

Историята на мача на откриването на великия стадион на 28 април 1923 г.

Ден първи на "Уембли": 250 000-хилядно море и един кон-герой (Снимки)

Историята на мача на откриването на великия стадион на 28 април 1923 г.

16:37 | 28 април 2020 | Автор : Динко Гоцев 5 10065

В един прекрасен, топъл и ведър априлски ден в Лондон, близо 300 000 души са се запътили към едно и също място. Това вероятно не се случва чак толкова често, за да го игнорираме като историческо събитие.

Ретро

Да, на 28 април 1923 г. отваря врати стадионът, който впоследствие е наречен от хората Храм на футбола. "Уембли".

Новото чудо е абсолютна гордост на Британската империя и е планирано веднага след края на Първата световна война. То се издига в северната част на Лондон, след като строежът отнема точно 301 дни от старта му през май 1922 г.

Струва 750 000 британски лири - изцяло осигурени от Кралската хазна. За онова време - огромна сума. Дори да не е тук точното място, нека вметнем, че новият "Уембли" излезе на британците към 800 милиона лири...

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ ОТ ЛЕГЕНДАРНИЯ ПЪРВИ МАЧ НА "УЕМБЛИ">>>

Стадион "Уембли" през 1923 г., седмици преди откриването му

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За строежа са докарани 1500 тона стомана от Шефийлд, както и над 25 000 тона бетон цяла Англия, от Северна Ирландия, че и от бивши колонии. Строителството е мащабно, като вестниците в страната го следят и разпалват въображението - задава се чудо на архитектурата, което ще приюти големите мачове в играта, която вече е запалила цялата страна.

Наричат го "Кралски стадион "Уембли" и на 29 април 1923 г. той е готов да приеме първата голяма футболна битка с фенове. Това е исторически ден.

По това време, а и дълго след него, финалът за Купата на Футболната асоциация е най-големият мач не само в Англия, но и в световния клубен футбол. Чак до появата на европейския турнир за Купата на шампионите, това е двубоят, който е на върха на пирамидата.

Вестниците наричат срещата Болтън Уондърърс - Уест Хем Юнайтед "Мач на века". Първи грандиозен финал на новата арена. В битка за най-важния трофей. Истината е, че медиите не са се променили много за един век, и днес се надпреварват в това да търсят "най" в следващото мащабно спортно събитие, което се задава.

Болтън по това време е един от най-добрите отбори в страната. Уест Хем е във втора дивизия, но пък е лондонски отбор. Пред очите на крал Джордж V, който трябва да се появи в ложите за откриването на "Уембли", се чака те да направят достоен за събитието спектакъл.

Една от двете Кули-близнаци по време на строежа. Те станаха символни за стария "Уембли"

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Кралят живо се интересува как върви строителството (все пак е с негови пари), а седмица преди откриването праща батальон елитни гвардейци да маршируват по трибуните, по игрището и да изпробват входовете. Нещо като тест, защото се чакат около 120 000 на мача. Капацитетът официално е 127 хиляди, но се планира да се запази малко пространство и да няма струпвания. Добър план. Жалко, че не проработва.

Болтън елиминира по пътя си към първия финал на "Уембли" Норич, Лийдс, Хъдърсфийлд, Чарлтън и Шефийлд Юнайтед. Съперникът Уест Хем е минал през Хъл, Брайтън, Плимут, Саутхемптън (след две преигравания) и Дарби Каунти.

Къде са грандовете, които знаем в наши дни ли? Няма ги - други времена...

Отборът на Болтън пристига с влака в съботния ден, часове преди мача. С него идват и 5000 фенове, жадни за триумф с купата. Техният отбор е фаворит, обяснимо.

Гостите на столицата виждат странна гледка - тълпи вървят по улиците от сутринта, в посока на север. Това е море от хора, което иска да стигне навреме до вратите на "Кралския стадион".

Финалът е определен за "not ticket only event". Ще рече - "елате на входа, пък ако нямате билет, пак може да се окаже, че ще влезете". Защо ли?

В предходните години финалите за Купата на Футболната асоциация са на "Стамфорд Бридж", където обаче атмосферата е някак странна. По една или друга причина посещаемостта е бледа, остават и празни места. И Асоциацията призовава - идете на "Уембли", нищо чудно да има къде да влезете дори и да не сте закупили предварително билет.

И хората тръгват. В началото на 20-те години на миналия век населението на Лондон е към 7 милиона с предградията и градчетата наоколо. Самата столица има към 4 милиона жители. Разбира се, никой не очаква стълпотворение, въпреки че интересът осезаемо се качва заради новия стадион.

Вратите са отворени в 11,30 ч, а мачът е чак от 15. Смята се, че е напълно достатъчно като време. И, принципно, сигурно би било напълно достатъчно.

Но случилото се в онзи ден е трудно описуемо. И до днес да четеш запазените вестникарски репортажи от онзи ден и разказите на очевидци, и е трудно да повярваш. Тълпите вървят, пъплят, напредват бавно към входовете. Толкова са мощни и плътни, че немалко хора се отказват по пътя. Те просто не вярват, че ще влязат.

"Татко искаше да отидем рано - разказва очевидецът Денис Хигам, който тогава е на 16 години. - Когато влязохме в Парка "Уембли", гледката бе изумителна. Едно море от хора. Море от глави. Стигнахме до вратите на стадиона, а те бяха заключени. И тогава татко каза - Виж, всички прескачат оградите. Да го направим и ние!.".

Хората прескачат оградите, след като входовете вече са затворени

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Вратите са затворени в 13 ч, след като местата вече са пълни. А до мача има два часа. Заключват портите и... народът просто тръгва да прескача през оградите. Вълни, безкрайни вълни от хора. Вътре трибуните са пълни, но прииждат още и още.

В онези години на мач не се ходи ей така, да отхвърлиш задължение. Това е празник. Снимките и кадрите от онзи паметен априлски ден показват, че стадионът е пълен с хора в костюми. Елегантни, облечени официално. Като цяло етикетът на обличане е такъв, но в Лондон особено важно е да си спретнат в събота, когато отиваш на стадиона. А колко са тези, които отиват?

Официално Футболната асоциация ги брои 126 047 зрители. Но това е абсурдно. Сигурно около два пъти повече изпълват "Уембли" по трибуни, терен, огради, пространство между игрище и трибуни... Навсякъде. Глава до глава, рамо до рамо. Човек до човек.

Снимките и видеата са потресаващи - стадионът всъщност не се вижда от черното море от глави и костюми.

Според очевидци, събрали са се едни 230-250 хиляди в онзи ден. Твърди се, че са достигнали 300 000, но никой не може да бъде точен по въпроса. Няма начин. Едно е сигурно обаче - това остава най-посетеният мач в историята на футбола, като единствена конкуренция може да бъде Бразилия - Уругвай (1950 г.,) но тогава сведенията са за около 200 000 на "Маракана". На "Уембли" категорично са повече 27 г. по-рано.

И първият мач на кралската арена е под въпрос, след като накрая тълпите се настаняват и върху игрището. Как да се играе футбол, когато теренът е напълно покрит с хора?

Полицията праща вест до централата в Лондон, че иска подкрепления. Учудващо, всичко минава сравнително спокойно, въпреки че блъсканицата е огромна. Тълпата се държи културно, няма паднали, стъпкани хора и скандали. Влизат конните полицаи, както и гвардията на Негово величество - подкрепленията идват около час преди мача. Спокойни, без да създават паника, те започват да прочистват терена.

Конете върху него не са един и два, показват старите филми и фотосите от 1923-а. Огромни, красиви животни, които започват да изтласкват хората към трибуните, но пак без паника и истерия.

Има един кон, който на кадрите и снимките се откроява. Той става легендарен.

Полицай Джордж Скори го язди смело, бавно и уверено из тълпите. Той не се интересува от футбол, никога преди този ден не е гледал мач, а и никога после не отива. Но в историята на футбола името му е значимо.

"Конят ми спокойно крачеше, а наоколо виждах едно море от глави - разказва полицай Скори. - Отвори се малко пространство в единия край на терена и започнах от него. Конят се държеше невероятно спокойно, не се уплаши, а просто избутваше леко хората с главата си. Те пък следваха движенията му и се оттегляха към трибуните. Така с Били (както е името на коня) разчистихме около една от вратите, хората се наместваха зад нея, заставаха, сядаха, опираха се на мрежата. Постепенно игрището бе освободено."

Ролята на белия кон Били не е преувеличена. Той наистина си върши работата безукорно.

Е, остава да уточним малкия детайл, че не е бял, а сив. Но на снимките във вестниците на следващия ден, в контраста с черното море от хора, той става "Белият кон Били". Символ на онзи ден. Защото и до днес мачът, с който се открива "Уембли", е наричан Финалът на Белия кон.

Самият Скори е герой от Първата световна война, а след нея постъпва в кавалерийските части на лондонската полиция. И неговата история остава в летописите на футбола.

За награда след действията му на терена, Футболната асоциация му дава безплатни билети за всеки финал за Купата в следващите 2 десетилетия, които той винаги отказва. Просто не е запалянко.

Белите от Болтън и виненочервените от Уест Хем вече загравят на очистеното игрище, заобиколено плътно от тълпи хора на самите тъчлинии и аутлинии. Все пак ще има мач, макар и с 45 минути закъснение.

Тревата издържа, тя е специална. Докарана е от голф игрище, като е поддържана седмици наред под специалните грижи на кралски градинари и гледана като съкровище на Британската империя.

Не е лесно да се играе в такива условия. Хората често пристъпват в терена, някои дори подритват и топката - волю-неволю, и се намесват в мача. Във втората минута реферът Дейвид Асън от Бирмингам няма какво да направи, когато купчина ръце задържа при един тъч Джак Трисадъм от Уест Хем (за да му се порадва вероятно), а топката отива в непокрития Дейвид Джак, който напредва и стреля в мрежата - 1:0 за Болтън.

Голмайсторът е повече притеснен, отколкото радостен. Ударът му праща в безсъзнание човек, почти легнал, залепен от тълпата върху мрежата зад нея. Топката го нокаутира.

Вторият гол също е странен. Ударът на Джак Смит в 53-ата минута отскача и се връща в игра, а тимът на Уест Хем твърди, че тя е срещнала гредата. Хиляди очевидци са готови да се закълнат в това и години по-късно. Но не по-малко са тези, а сред тях - съдията Асън - които се кръстят и убедено твърдят, че топката е влязла във вратата и се връща в терена от зрител на мрежата (както става, но далеч по-очевидно, при първия гол). Изобщо - това е един странен, странен мач.

Болтън печели с 2:0 и крал Джордж V връчва купата, гледайки с нескрито изумление този океан от хора наоколо.

На следващия ден вестниците пишат за "Тревожни гледки на новия стадион", отбелязват, че общо 900 човека са получили наранявания, но само 22-ма са потърсили медицинска помощ в клиники.

Тогава се появява и прочува снимката на Били - белия кон, който изпъква сред това неописуемо море от хора. И така се ражда легендата за първия мач на стадиона, който се превръща в Храм на футбола. Старият "Уембли".

По ирония на съдбата, още бойното кръщение на арената е пред провал, но всяка приказка има нужда от своя герой. В случая - един кон, който спасява големия ден на откриването на митичния стадион.

Старата арена рухна през 2000 г., когато бе съборена и на нейно място изникна великолепния, супермодерен нов "Уембли".

Историята обаче остава, а спомените за онзи първи ден не избледняват.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ ОТ ЛЕГЕНДАРНИЯ ПЪРВИ МАЧ НА "УЕМБЛИ">>>