Диего Армандо Марадона пристигна на летището в Барселона на 22 юли 1982-ра и бе изумен колко хора го чакат там. Отвън булевардите са блокирани, а полицията е принудена да прати дори хеликоптери, за да следи за реда. Детето-чудо на световния футбол - 21-годишен гений, вече видян на току-що завършилия Мондиал от цялата планета и обожаван в Аржентина, е посрещнат като извънземен.
Но Марадона не е стресиран от посрещането. Изпращането при заминаването от Буенос Айрес е далеч по-втрещяващо.
Предисторията е, че Барселона опитва два пъти да вземе Диего преди лятото на 1982 г.
През лятото на 1978-ма, когато 17-годишният вундеркинд вече е титуляр на Архентинос Хуниорс, делегация от каталунския клуб отива за 20 дни в столицата на Аржентина. Води я Николау Касаус - директор на Барса, но от аржентински произход, който познава отлично обстановката. Пътува и Хосеп Мария Мингея - тогава скаут, по-късно световноизвестен агент на играчи, привлякъл куп звезди в клуба, включително Христо Стоичков. Третият човек в групата е Жоан Гаспарт - също директор, но нещо като дясна ръка на президента Хосе Луис Нунес.
Именно биг босът обаче отказва да плати 100 000 долара за "недоказан младок" през 1978-а. А Архентинос е склонен да продава.
Година по-късно Диего прави чудеса на Мондиала до 20 години, където извежда до титлата отбора си. Барса пак опитва, като този път цената е петорно по-висока. Но военната хунта, която управлява Аржентина, отказва да пусне играча, който вече е суперзвезда и любимец на цялата нация.
През 82-ра военните дават разрешение, а Барселона плаща астрономическите за тогава 1.2 милиарда испански песети (равняват се на около 5.1 милиона долара) на Архентинос, който държи правата на играча, но и още 2 милиона долара на Бока Хуниорс, където Марадона играе под наем.
Десетката се договаря за лична заплата от 500 000 долара на година. Най-голямата по това време в световния футбол.
Та, за изпращането при заминаването от Бока към Барса.
Карлос Алберто Лакост, който отговаря за спорта и забавленията в правителството на военните, нарежда делегацията на Барса, Диего и агентът му, да са ескортирани до летището от военни мотоциклети, както и ... малък танк. Опасенията са, че луди фенове ще атакуват автомобила и ще опитат да спрат футболиста да напусне страната. Медиите съобщават за трансфера чак, когато Марадона вече е в Барселона и си почива в дома, осигурен от новия му клуб.
"Не му беше никак лесно - спомня си 79-годишният днес Гаспарт, който бе и президент на Барса в един период. - У дома протестите бяха огромни, феновете на Бока бяха готови да направят революция, но да не го пуснат. Тук пък очакванията бяха колосални, едва ли не сам да побеждава всички отбори. На 21 години той бе виждан като явление във футбола, нещо като Пеле при неговата поява в играта."
Всичко това не може да не окаже влияние върху един съвсем млад човек, тръгнал към футболния връх от невероятната беднотия на квартала Вила Фиорито в Буенос Айрес, където "на четири къщи има една тоалетна", както го описва самият покоен Диего.
Прочута е историята, че се появява за първия му мач с Архентинос, едва 15-годишен, обут в панталона на баща му. Няма свой. А той е зимен - при условие, че действието се развива в горещото аржентинско лято.
И това момче получава заплата от половин милион долара в Барселона, огромна къща с басейн за цялото семейство, бодигардове, автомобили и желанието за познанство и общуване с него на целия хайлайф на Каталуня.
"Диего бе най-добрият играч в света. Уникален - разказва Гаспарт. - В Барса имаше десет чудесни футболисти около него и вярвахме, че успехът просто е сигурен. Те знаеха от първия ден, че дадат ли му топката, нещата ще се случват."
Стартът е страхотен - шест гола и шест асистенции в първите 13 мача. Същата есен влиза в убийствена форма, а ноември е просто неговият месец и светът гледа с широко ококорени очи. Развинтва Реал Мадрид насред "Сантяго Бернабеу" - две асистенции за 2:0, а мачът е наречен "Рецитал" от медиите. Дори тези от столицата. За втори път в историята се случва тогава храмът на Реал да аплодира играч на Барса. Първият е Кройф през 70-те, а последният - Роналдиньо в началото на този век.
Седмица по-рано "Мала Маракана" в Белград става на крака и награждава с ръкопляскания великия му гол с прехвърлящ удар срещу Цървена звезда в Купата на купите при победата с 4:2. Това изпълнение обикаля световните видеообмени във времена, в които не се предаваше много футбол по телевизията (във видеото горе го има).
На терена всичко върви идеално, а феновете на Барса треперят от вълнение.
Извън него нещата са различни. В немалка степен това се дължи на факта, че претенциите на "клана Марадона" нямат край.
Диего живее в имението си в най-високите части на предградието Педралбес, заедно с майка си Дона Тота, съпругата си Клаудия, сестра си Мария и нейния съпруг Габриел. Освен плувен басейн, около къщата има личен тенис корт и огромна градина с барбекю, а гледката е към целия град. Двама охранители бдят за спокойствието им.
Последният човек в "клана", както ги нарича дори самият президент Нунес, е Хорхе Китершпилер - приятел от детинство, изключително иновативен, буден и изобретателен в това как брандът на новата суперзвезда да прави пари.
Той е само с няколко години по-възрастен от самия Диего, но вече договорил рекламни ангажименти с Coca-Cola, McDonalds и Agfa. Регистрирал е специална компания, наречена "Maradona Productions", която започва заснемането на филм за живота на играча.
"Какъв филм, той е на 22 години!", изригва Нунес, когато разбира за това през ноември 1982-ра. Китершпилер спокойно му обяснява, че лентата ще обиколи света и ще бъде преведена на 12 езика. Дни по-късно Марадона му вдига кръвното отново, след като иска допълнителен хонорар, за да играе в организирана отдавна контрола на Барселона с Бордо. Отношенията на двамата са влошени още в първата есен на съвместната им работа.
В началото на декември обаче нещата се променят драстично и на терена. Диего вдига "Камп Ноу" на крака с победен гол в 89-ата минута срещу Реал Сосиедад. Часове по-късно в дома му пристигат лекари, повикани от майката Дона Тота. Висока температура, треска... Марадона има хепатит. Или поне - това е версията, разпространена от клуба. Слуховете из града са, че страда от венерическо заболяване, което е довело до инфекция.
Гаспарт отрича. "Имаше хепатит, но така и никой не разбра как е успял да го развие", казва днес някогашният директор. Но не отрича друго - личният живот на Диего е бил пълен хаос, а посещенията на нощни клубове, партита със съмнителна репутация и срещи с момичета с още по-неясна такава, са били ежедневие.
Но най-големият проблем се оказва кокаинът. По това време Барселона е една от столиците на наркотика, след неговото навлизане в Европа. По ирония на съдбата, през 1983-а аржентинецът участва в кампания, инициирана от кметството на града, в която носи тениска със слоган: "Enjoy Life, Drugs Kill". Наслаждавайте се на живота, наркотиците убиват - написано на английски, испански и катала.
А всъщност Диего се наслаждава на живота и с белия прах.
"Той се запозна с кокаина след трансфера в Барселона, това твърдя категорично - разказва за него един от най-близките му хора, агентът Гилермо Копола. Той също е с него отвреме навреме в Каталуня, но не живее постоянно при "клана". - До преминаването в Барса, Диего не близваше дори чаша вино, а за дрогата не искаше и да чуе.
Интересуваше го само футболът, а като дете от най-бедната част на Буенос Айрес, всеки цент, който изкарваше като играч, отиваше за братята и сестрите му, за семейството. Влизаше у дома. Всичко се промени в Барса. Диего се промени."
Изкушенията са огромни, нощният живот на Барселона - също. Партитата са диви, понякога продължават и по светло. Съпругата му Клаудия, която не присъства на повечето с мъжа си, разкрива:
"Диего имаше две тежки контузии, докато бяхме в Испания. По време на възстановяването той употребяваше кокаин, като в клуба разбраха за това. Президентът Нунес поиска да го продаде още през януари 1984-а след поредния скандал".
Но до това има време.
През март 1983-а се завръща на терена, пропуснал е половината сезон. Барса има и нов треньор - неговият сънародник Сесар Луис Меноти, който го е оставил извън състава на националния тим през 1978 г. Но двамата са в добри отношения. Дотолкова добри, че Меноти променя изцяло ежедневието на отбора заради Диего.
Тренировките вече са в късния следобед, за да може Марадона да поспива порядъчно след поредната тежка вечер. Няма ден, в който да не е поканен на поредното лудо парти - я при голям бизнесмен, я при приятели, спонсори, местни знаменитости. Винаги заобиколен от момичета, винаги в компанията и на новия му приятел - кокаина.
На терена обаче нещата вървят добре и шефовете си траят, въпреки че са бесни за начина на живот на младата звезда.
В лигата ситуацията е непоправима - четвърто място, след като много точки са изпуснати при отсъствието на десетката. Но Барса печели Купата на краля, при това с победа над Реал Мадрид на финала - 2:1. После взима и Купата на лигата, пак в два финала с "белия балет", а Диего вкарва на "Бернабеу" феноменален гол, при който унижава бранителя на домакините Хуан Хосе, който се блъска в гредата в опит да предотврати попадението.
"В тези мачове в края на онзи сезон, както и през ноември, току преди болестта, той играеше невероятно. Със сигурност това бе най-добрият футболист в света в онзи момент", спомня си Гаспарт.
Вторият сезон започва с големи надежди, а Барса тръгва с три победи в първите четири кръга. Четвъртият обаче е фатален. Мачът е срещу шампиона Атлетик Билбао на "Камп Ноу", а Андони Гойкоечея - наречен по-късно заради това си действие Касапина от Билбао, чупи крака на аржентинеца със зверско влизане. Стадионът ще се срути, а баските са изведени с полиция след края.
"Заслужи си го, арогантно копеле", казва само Гойкоечея, който е наказан за 18 мача. Две години по-рано той е контузил тежко и другата голяма звезда на Барса Бернд Шустер, като халфът пропуска и Мондиал 1982 заради онази травма.
"Това бе огромен удар за него и за нас - продължава спомените си Гаспарт. - Но случилото се след това не помогна на никого."
Китершпилер и компанията "Maradona Productions" произвеждат и продават на най-големите медии по света филм, посветен на операцията и възстановяването на Марадона. Без клубът изобщо да знае за това. Нунес е извън кожата си и вече е решил - този е повече проблем, отколкото решение на проблемите.
Аржентинецът се връща на терена през януари и изригва в Билбао - победа с 2:1, като вкарва и двата гола, което е сладко отмъщение за контузията. Да, но в онзи мач не играе Гойко... Още е наказан. На 5 май 1984-а обаче Касапинът от Билбао е на терена. И това никак не допринася нещата да минат спокойно.
Финалът за Купата на краля е Барса - Атлетик. На "Сантяго Бернабеу" в Мадрид. Пред цялото правителство, негово величество Хуан Карлос I и най-важните хора в страната. Очаква се спектакъл, трибуните са пълни с над 100 000 зрители.
В 13-ата минута Ендика вкарва за Билбао и играчите на Барса освирепяват. Баските са с желязна отбрана, пазят преднината си и не се огъват. Естествено, без да подбират средства. Марадона е подритван безскрупулно при всеки опит да направи нещо креативно. Краят на мача идва и дивата радост на Атлетик започва.
Но започва и боят.
Резервата на Атлетик Мигел Анхел Сола приближава Марадона и му размахва среден пръст пред лицето, а в отговор Диего го атакува с ритник от кунг-фу, който нокаутира и приспива съперника по гръб на тревата. Сола е безжизнен. Съиграчите му тичат към аржентинеца, който обаче успява да уцели тежко още един с лакът в слепоочието. После сам понася ритници и юмруци.
Двама негови съотборници се притичват на помощ и с "еленски скокове" удрят в главите играчи на баските. Но идва Гойкоечея, който няма как да пропусне своя момент. Следва врязване на бутоните в бедрото на Диего, което оставя белези завинаги на крака на аржентинеца. Раната е толкова дълбока, че трудно спират кръвотечението в съблекалнята.
Битката на терена (видеото долу) продължава над 2 минути, а никой не може да я спре - ни полиция, ни хора от клубовете... И всичко това се предава по националната телевизия в Испания, както и в немалко други държави.
Страната е в потрес, а кралят - възмутен. Кадрите обикалят планетата, а Марадона е наричан "глупаво хлапе, което не знае какво прави".
Наказват го да не играе три месеца. Пресата го съсипва, а баските го наричат "надценен и надут". И го обвиняват изцяло за сцените на "Бернабеу".
Гаспарт отива в дома му и го моли да остане. "Ще се забрави и отново ще играеш, както си знаеш", казва му. Двамата са станали близки в двете години на играча в Барселона. Но Марадона вече е решил, напълно уверен от Китершпилер и Копола, че бъдещето му е в Италия. Най-силната лига, най-големите пари. И далеч от репутацията, която му се изгражда в Испания след злополучния финал.
Нунес също иска раздяла. Иска я отдавна - още, откакто знае, че Диего е на "ти" с кокаина. Откакто му е искал допълнителни пари за участие в контрола, в която би следвало да играе, защото му се плаща от клуба за това. И след случая с филма за операцията, който е самоинициатива, нямаща нищо общо с Барса.
Наполи идва с оферта за 8 милиона долара и президентът разписва без никакви колебания.
Диего си тръгва след само два сезона в Каталуня, в които е оставил ярки спомени на терена в определени моменти. Ярки и извън него - но далеч не само в позитивната тоналност на думата "ярък". Провалите му също са толкова ярки, че се помнят с месеци.
"Жалкото е, че всичко можеше да е различно - казва Гаспарт. - Диего като темперамент и качества бе създаден за Барселона. Щяхме да имаме най-силния отбор в света до 1-2 години, ако той бе останал и бе здрав. Но и двете "ако" са твърде тежки.
Барса можеше да направи повече да го задържи. И трябваше да го направи, защото в следващите години той изигра феноменални мачове и достигна форма, която не може да се опише с думи. Но ако знаеш печелившите числа в лотарията, ще си милионер, нали? Понякога просто не можеш да предвидиш събитията."
Марадона спечели две титли с Наполи, но кокаинът остана голямата му страст и в Южна Италия. А и в целия му живот след футболната кариера.
"Кланът" Марадона се разпадна. В последните години преди кончината си през 2020-а Диего не си говореше със съпругата си Клаудия и с Копола. Китершпилер си отиде три години преди него, но след като десетилетие не си бе разменил дума с някогашния голям приятел.
Дните от Барселона и имението на хълма в Педралбес са отдавна останали в миналото. 40 години след последните мачове на Диего в екипа на каталунците, включително скандалния финал с кунг-фу демонстрации пред невярващите очи на краля, историята обаче не се забравя.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}