Дори огромната семейна трагедия не го пречупи. Предводителят на Сенегал има сърце на лъв
Историята на Алиу Сисе е една от най-силните на Мондиала
Днес е голям ден за Сенегал, а и за цяла Африка. Голям футболен ден. Лъвовете от Теранга ще играят на осминафинал на световното първенство, представлявайки цял един луд по играта континент.
Срещат Англия в 21 часа и спомените за едно велико представяне на този тим от преди 20 години изплуват.
Тогава Сенегал игра четвъртфинал, а в мача на откриването на Мондиал 2002 сензационно победи световния шампион Франция с 1:0.
Днес мислите на 20-ина милиона сенегалци по света ще са свързани най-вече с три имена. Ще се сетят за липсващия капитан Садио Мане, който пропусна цялото световно с контузия.
Ще мислят за Папа Буба Диоп - трагично починалия съвсем млад лидер на онзи тим, вкарал и победния гол срещу французите в незабравимия мач от 2002-ра.
Третото име е на Алиу Сисе - треньора на настоящия отбор. Преди 20 години той бе капитан на състава, шокирал света с победата над "петлите". Днес е предводител на новата генерация, която има не по-малко талант от онази.
Но зад треньора, лидера, вожда на този смел отбор, има една история, която завинаги е белязала Сисе. И е оформила още по-ясно характера на един непримирим, железен човек. Нищо никога не може да го отклони от пътя му, а това го прави неоспорим авторитет и обожаван в съблекалнята от играчите му.
Годината също е 2002-ра, месеци след онази знаменита победа и чудесата от Мондиала в Корея и Япония. Края на септември е, а Алиу е играч на английския Бирмингам. Вече се е утвърдил като основен полузащитник, феновете го харесват заради биткаджийската му игра, никога не отстъпва в единоборствата.
В един следобед през седмицата, докато чака да излезе на вечеря със съотборник, Сисе гледа телевизия у дома в Бирмингам. И минава светкавична новина - случил се е голям инцидент с ферибот в Африка, има загинали. Нещо прещраква в съзнанието му. Остава, за да види подробностите, а телефонът му започва да звъни.
Фериботът "Ле Жуула" е потънал край бреговете на Гамбия, докато е опитвал да заходи към Дакар. Пренатоварен с близо 2000 души на борда (при капацитет от 600), корабът потъва бързо и практически е невъзможна ефективна намеса и спасяване на хората.
Загиват 1863-ма според официалните информации, макар е възможно дори да са повече, тъй като могат да бъдат преброени само хората с билети. Оцеляват едва 64-ма.
Има жертви от 11 държави, но сенегалците са най-много. Месеци след трагедията водолази вадят тела, някои от които са напълно неузнаваеми.
Сисе не спира да звъни и търси информация, вече сериозно притеснен. Има и защо - няколко членове на неговото семейство трябва да пътуват в същия ден към Дакар. Вероятно точно с "Ле Жуула", макар да не е сигурен.
На следващия ден следобед знае точната информация - 12 роднини са загинали. Включително сестра му, двамата му племенници, чичото и лелята, при които реално е израснал, трима братовчеди, както и братът на съпругата му. Нереално. Невъзможно да го повярваш.
Алиу не казва на никого в клуба. Новината го удря в понеделник. В сряда вечер не играе срещу Лейтън Ориент за Купата на лигата (в състава са повече резерви), но в неделя е мачът на Бирмингам като гост на Уест Хем във Висшата лига и мениджърът Стив Брус му е казал, че разчита на него да е титуляр в средата на терена. Доволен е от формата му.
Отива на тренировка в същия ден, в който е научил подробностите за ужаса. Отново е на ниво, Брус пак е щастлив от видяното.
"Казахме си няколко думи преди да си тръгне от базата - спомня си мениджърът. - Както винаги беше мотивиран и концентриран. Никой от нас си нямаше идея какво се е случило. И Алиу не каза и думичка."
Играе в Лондон, отборът му бие с 2:1, а той е сред най-добрите. Справя се с Ди Канио, с останалите звезди на съперника. Едва след двубоя иска от Брус да си вземе няколко дни, за да се прибере до Сенегал.
Чака го среща със смъртта, с трагедията. С погребенията.
"Това казва всичко за този мъж - спомня си Майкъл Джонсън, съотборник в Бирмингам. - Никой никога не го чу да се оплаква от лошото време, от проблеми у дома, от нещо. За целия му период в клуба, Сисе бе съвършеният професионалист и съотборник. Но най-изумителното бе онова, което се случи около трагедията. Той не каза нито дума, защото несъмнено това щеше да ни повлияе в съблекалнята."
Самият Алиу си спомня години по-късно за събитията.
"Не желаех да пренеса огромната тъга в душата ми в отбора - казва. - Нямах право да провалям 20 мъже, защото нещо ужасно се бе случило у дома. Играх с огромно желание в мача, по този начин изхвърлих за два часа от мен всичко, което се бе натрупало като мъка за последните дни."
Първият домакински мач след случилото се е Бирмингам - Манчестър Сити. Минават цели 20 дни от трагедията, а Алиу се е върнал от Сенегал и отново е на терена. Трибуните не спират да го аплодират още от загрявката, а огромно сенегалско знаме виси от сектора зад вратата.
За двете седмици в Дакар, които е получил от клуба, е успял да се включи в организацията на благотворителен мач срещу Нигерия, събрал пари за семействата на загиналите. Посетил е оцелелите, говорил е пред националната телевизия за това как сенегалците трябва да са силни в този момент. Държи се като обединител на хората, потънали в скръб.
А той? В каква скръб е той? Този човек е загубил 12 близки. 12. Но никой още дори не е разбрал за това, тъй като повечето от жертвите не са идентифицирани и известни. Не трепва и не показва слабост. Само той знае какво му е струвало.
От онази 2002-ра година Сисе е лидер на страната си, повече от всеки друг. Вероятно влиянието му се равнява донякъде само с това на Садио Мане в новото време, който от 5-6 години не спира да дава от милионите, които печели, на хората у дома. Той превежда ежемесечно суми на всяко семейство в родното си село Бамбали, за да могат хората да оцеляват в изключителната бедност там. Построи училище и болница, каквито преди това нямаше. Дари 500 000 долара на първата детска клиника в Дакар.
Сисе и Мане имат много силна връзка, те са вождовете на Лъвовете от Теранга. Може би, защото са подобни характери.
Единият вече от 20 години показва какво е да имаш сърце на лъв, с което се асоциират сънародниците му. Другият - от малко по-скоро. Заедно вървят в националния тим от десетилетие. Мане бе в състава на Олимпиадата в Лондон 2012, а Сисе бе асистент на селекционера там. От 7 години е треньор на родината, а едно от първите му решения бе да даде лентата на Садио, тогава играч на Саутхемптън.
Играха на Мондиал 2018 и отпаднаха преди елиминациите само по правилото за повече получени жълти картони. В никакъв случай не се посрамиха. После спечелиха Купата на Африка през януари тази година. И ги считаха за отбора, който ще носи факела на надеждата на континента в Катар. Когато Мане се контузи, ги отписаха. А не биваше - минаха през групата си и са на осминафинал. С характера, който най-ясно демонстрират Сисе и Мане.
И двамата днес няма да могат да са на терена и да вкарват голове.
Алиу е треньор, може само да надъха отбора в съблекалнята и да го прати на терена освирепял и гладен за победа срещу англичаните. Другият ще гледа по телевизията, възстановяващ се от нелепата контузия, извадила го от Мондиала.
Историята на Сисе отново ще се преразказва днес из кафенетата и баровете в Дакар, докато хората чакат мача.
Тя е вдъхновение за всички.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}