Добре позната е фразата, че има дни, в които нищо не върви. На кого не се е случвало да я произнесе гласно или наум, преди да отвори за успокоение една бира в късния следобед?

Е, ако разгърнете вестниците в Западна Германия от 30 април 1978 г., ще си перифразирате тази кратка житейска мъдрост в нещо като: "Има дни, в които колкото и да върви, все не е достатъчно". Защото случаят е точно такъв.

На 29 април същата година, тоест денонощие по-рано, два града в страната чакат последния кръг от Бундеслигата. Драмата е голяма, сезонът е стигнал кулминационна точка и думичката "надежда" живее в единия, а в другия плахо се чува за "чудо".

Такъв е футболът с неговите сурови закони, че никога не бива да отписваш нито един възможен вариант. Стига правилата и регламентът да позволяват той да е възможен.

Онзи сезон като цяло е странен в немския футбол. Борусия (Мьонхенгладбах) е втори най-силен отбор в Европа (загубил от Ливърпул финала през 1977-а за Купата на шампионите), а последните три титли в Германия преди тази са все за отбора на треньора Удо Латек.

В атаката му блестят Юп Хайнкес и Алан Симонсен, датският диамант, който е актуалният носител на "Златната топка" в този момент.

Звезден отбор, в защитата на който катинарите пази Берти Фогтс, непримирият булдог на Бундестима. Гладбах обаче има проблеми през сезона и след слаб старт се озовава в средата на таблицата по Нова година.

Алън Симонсен, датският диамант, носител на "Златната топка" за 1977 г.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

През пролетта нещата се наместват и след 22 кръга шампионите са втори, гледащи към четвърта поредна титла. На върха обаче е коравият Кьолн с местните звезди Харалд Антон Шумахер на вратата и Дитер Мюлер в атака. Един млад датчанин търси реализация в този тим, посягайки към короната на Симонсен едва 18-годишен - Пребен Елкер. Той обаче така и не играе в първенството, което е първото голямо разочарование в кариерата му. Но това е отделна тема.

Кьолн започва сезона неуверено, и това е казано доста дипломатично. Пада с 1:5 на терена на Фортуна Дюселдорф в първия есенен кръг.

Но след това смазва Вердер със 7:2, Айнтрахт Брауншвайг с 6:0 и шокира шампионите от Гладбах с 5:2 на техния стадион. Страхотна серия стартира през есента и изведнъж през декември "козлите" се озовават на върха в класирането. Първенството е с толкова изравнени сили, че никой не може да предвиди кой ще е шампион. При две точки за победа, разликите са минимални.

Кьолн не се спира пред нищо и отвява два пъти Байерн (който има ужасен сезон, но си е Байерн), за да излезе на финалната права на върха.

И кръг преди края, двата претендента се оказват с равни точки - по 46, но с чувствително по-добра голова разлика за Кьолн - плюс 13 гола в полза на лидера. За титлата Гладбах трябва да се надява на издънка на "козлите" или да спечели своя мач с 13 гола повече от успеха, който постигне конкурентът. С две думи - или Кьолн се дъни, или титлата няма как да се върне при шампионите.

В предпоследния 33-и рунд Кьолн усеща напрежението и едва бие у дома Щутгарт с 2:1, като 10 минути преди края вкара победния гол. В същото време шампионите летят - разгром навън срещу Хамбургер с 6:2.

И така, в последния уикенд на сезона, сценариите са ясни. Никой от 38-те хиляди, тръгнали в този ден към "Райнщадион" в Дюселдорф, не носи със себе си надежда. Но повечето носят транзистори. Ей така, за всеки случай.

Уточнение - Гладбах дори не може да играе на своя стадион "Бьокелберг", който е принудително затворен заради ремонти по едната трибуна. И играе в Дюселдорф домакинството срещу Борусия Дортмунд в заключителния кръг.

По същото време в Хамбург десетина хиляди привърженици на Кьолн пълнят трибуните на стадиона на отдавна изпадналия Санкт Паули и знаят, че победа с какъвто и да е резултат ще стигне за титлата.

С 33 точки Борусия Дортмунд не може да изпадне. На практика не играе за нищо в гостуването на другата Борусия. С младия треньор Ото Рехагел, тимът на "жълто-черните" още е колеблив.

Историята е отредила този ден да остане завинаги в паметта на германския футбол.

Рехагел решава странно, че е време младият вратар Петер Ендрулат да получи своя шанс. Нищо, че първият - Хорст Бертрам, си е здрав. Все пак е последен мач, какво толкова рискува...?

Гладбах в същото време решава, че ще се бори до последно за защитата на титлата и хвърля всичко в атака от първата секунда. Канонада. Първи, втори, трети... Шест безответни гола през първото полувреме, като Хайнкес нанизва три от тях. 6:0. И головата разлика вече не изглежда толкова непреодолимо препятствие.

В Хамбург лидерът се мъчи, но води с 1:0, като Хайнц Флое вкарва. Полузащитникът е жокерът на сезона с неговите 14 гола, а и играе във всеки мач. Но мачът "се клати" при този резултат на почивката. Нищо, че домакините са най-слабият отбор и са безнадеждно последни. Напрежението е голямо. А и головата разлика изведнъж се топи, макар и само наполовина.

В 60-ата минута на стадиона в Дюселдорф резултатът вече е 8:0 за Гладбах, а играчите на Дортмунд изглеждат като пиян боксьор след 8 рунда срещу Тайсън. Рехагел също - той просто не знае какво става. В този момент и надеждата вече е жива.

"Още три гола", показва от скамейката Латек, големият предводител на шампионите. Кадърът с жестовете му (а и на още хора от щаба) остава исторически за музея на Бундеслигата. И до днес е символен.

1:0 за Кьолн, 8:0 за Гладбах. Само три попадения делят претендентите. До края има половин час.

В Хамбург треньорският щаб с предводител Ханес Вайсвалер казва на играчите на гостите, че трябва да потърсят още голове. Най-малкото - за да не стане 1:1 и всичко да иде по дяволите.

И се намесва един японец. Единственият в елита на европейския футбол в онези години. Името му е Ясухико Окудера и няма как да сте чували за него. Но той играе в Кьолн онзи сезон. Той вкарва втория гол около 70-ата минута. И нататък домакините хвърлят бялото знаме, а новината попарва и Дюселдорф. Кьолн вече се забавлява, напрежение няма - в последните пет минути падат още три гола и - 5:0! Новият шампион е ясен.

В това време, къде от яд, къде заради феновете, Латек и отборът садистично не спират на боя срещу другата Борусия. Още четири гола, като Хайнкес завършва общо с пет попадения. 12:0.

Повярвайте, Рехагел не е забравял този ден. Независимо какви успехи постигна, дори и когато вдигна купата на Европейски шампион с Гърция насред Лисабон, 26 години по-късно! Ото никога не забравя позора, останал и до днес най-голям разгром в историята на Бундеслигата.

"Торхагел", присмяха му се вестниците. Игра на думи с името му, като "тор" е "гол". Човекът сигурно си е мислил да се откаже от професията. За щастие, не го направи.

Германската федерация обявява през лятото на същата година, че разследва мача. Не е нормално да ти вкарат 12 попадения, нали?

Макар през сезона да има резултати с по 6-7 гола разлика, на футболният съюз това му се струва прекалено. В крайна сметка има разпити, разследване и наказват играчите на Дортмунд и Рехагел. Но затова, че са играли несериозно, не и симулативно.

Кьолн показва титлата от кметството още същата вечер, а после печели и Купата на Германия за златен дубъл. Голям сезон за Шумахер и останалите "козли".

Жестът на Латек с трите пръста влиза в историята. Да вкараш 12 гола и да не ти стигнат... Та, както казахме в началото, има дни, в които "и да ти върви, не е достатъчно".

39 години от паметния ден на "Райнщадион", този рекорд не е подобрен, а мачът не е забравен. Най-голямата победа в историята на Бундеслигата се оказва безсмислена в общата картинка. Но за феновете на Дортмунд това е най-тъмното петно в клубната история.

За тези на Гладбах - сладък инструмент в измъчването на този съперник с транспаранти и песни в поредния мач срещу него. А за публиката на Кьолн - идеален повод за майтапи, защото - къде в крайна сметка отиде титлата?

В ръцете на Тони Шумахер.

Удо Латек повтаря за пред камерите прочутия си жест години по-късно

Снимка: Getty Images/Guliver Photos