Начален сигнал: История за Чудовището от Севиля, допинг и мръсните тайни на футбола

Колаж: ПАВЛИН ДАСКАЛОВ

Начален сигнал: История за Чудовището от Севиля, допинг и мръсните тайни на футбола

Тони Шумахер е легенда, за която в модерния футбол не обичат да говорят много

10:20 | 7 март 2020 | Автор : Динко Гоцев 14 9074 Колаж: ПАВЛИН ДАСКАЛОВ

В една юлска нощ през 1982-ра спомените за окупацията на Париж, съпротивата и немската реч, чуваща се из малките улички около Монмартър през Втората световна война, нахлуха мощно във всеки телевизор по света... Всичко се върна като на лента.

Ретро

Най-лошият кошмар на всеки французин вероятно е да види германец, който триумфира над агонизиращ сънародник на Дьо Гол и Русо.

Припомня им травмиращи неща. Разбираме ги.

В онази нощ в Севиля през 1982-ра Харалд Антон Шумахер бе чудовище за французите и безскрупулен тип за останалия свят. Дори германците не можеха да са категорични дали тайничко не им бе отвратително това, което техният вратар направи.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В 56-ата минута на мача ФРГ - Франция срещу Шумахер тръгна Патрик Батистон. Вероятно щеше да вкара гол, получи добра топка на удобния му ляв крак. Кълбото тупкаше пред французина, а немският вратар излетя като от катапулт.

Че Шумахер бе луд, това бе ясно много преди онзи 8 юли 1982-ра в Севиля.

Но в тези 3-4 секунди животът на Батистон е минал пред очите му. Скокът го прати на земята, ударът бе страшничък за гледане. Топката не влезе във вратата. Тони Шумахер я тупкаше, чакайки да си изпълни удар от аут. В това време Платини, Жирес, Тигана и останалите се държаха за главите, виждайки лежащия безжизнено Патрик.

Той дори сякаш не дишаше, а в очите на най-добрия му приятел Мануел Аморос имаше сълзи.

"Беше като един тъмен коридор, нямаше никого, нищо - спомня си Батистон. - Лежах там и усещах края. Ако се замисля днес от смешната страна - беше като да се разхождаш по "Шанз-Елизе" в пет часа сутринта."

Всъщност, френският играч не помни дори къде е отишла топката след удара му. В болницата идва в съзнание и пита дали е вкарал гол, а после и за резултата.

Embed from Getty Images

"Той нямаше пулс, не мърдаше и не дишаше, или поне така ми се стори в първия момент", ужасява се Платини и днес. Реферът Чарлз Корвер от Холандия не отсъжда дузпа или пряк свободен удар.

"Казвате ми, че това е международен съдия? Не ви вярвам! Той рискува здравето на футболист, а и не видя нищо нередно. Това е ужасно!", гневи се след мача Мишел Идалго.

Батистон е в безсъзнание 35 минути, като изпада в кома и излиза от нея едва в севилска клиника. Събужда се с три зъба по-малко, счупени ребра и увреждане в гръбнака. Лежи в болница 55 дни след инцидента, като се опасяват за далака и дробовете му. Никога не се възстановява напълно, особено психически.

Светът има мишена - Шумахер. Темата се обсъжда дори във френския парламент. Показателно е, че дори в САЩ, където световното по сокър минава като някаква тема от последните редове на новините, се говори за удара.

За статистиката - в тази незабравима вечер Франция пада с дузпи от Германия след 3:3 в редовното време и продълженията. И отпада от Мондиал 82. Мачът е непреходна футболна класика.

Немците са на финал, а светът - с очевидното изключение на онези, които говорят езика на Гьоте, иска горещо да загубят. Заради Тони Шумахер.

Фигурата на вратаря на Кьолн е спорна дори в родината му. Той никога не си трае и не спестява мнението си. Просто никога не е в тон с общия хор.

На 6 март Тони празнува рожден ден (става на 66) и ни дава идеален повод да припомним историята около онзи удар, около книгата му, както и целия този персонаж, оставил толкова ярка диря в играта.

Роден в Дюрен, недалеч от Кьолн. Израснал в школата на футболния клуб Кьолн и изиграл над 400 мача за клуба, в който остава цели 15 години от професионалната си кариера. Днес пак е там, вече като вицепрезидент, но мина и през Байерн, Дортмунд, Шалке, Леверкузен и Турция в кариерата си на играч и треньор.

Вратарят е различен от самото начало. Смел до безразсъдство, мотивиран и мислещ само за футбол.

Напълно луд и свръхмотивиран. Шумахер е един от първите играчи в света, използвал метода на автогенни тренировки по време на кариерата си. Ходи при психолог, за да е сигурен, че ще е максимално концентриран и готов за всеки мач, а и ще успява да се отърси от напрежението след поражения.

"Ти си звяр, ти си животно. Топката е твоята плячка. Когато дойде, трябва да я уловиш, да изпревариш всички."

Това са части от фразите, които си пуска в слушалките преди голям мач, на фона на песните на любимия си музикант Петер Мафай.

За такъв човек става дума - свръхатлет и умопобъркан на тема концентрация и мотивация, който тренира и през лятото, когато останалите са в почивка. Не познава болката, играе със счупени кости и разтежения. Страхува се, че някой ще му вземе мястото, ако влезе в лазарета да лекува травма. Абсолютно превъртял тип с невероятен хъс.

Харалд Антон - или Тони, както го наричат в Германия, е вратар на Бундестима от 1979-а, като става европейски шампион през 1980 г. В Испания губи финала срещу Италия с 1:3 (за радост на целия свят). После губи и още един финал - на Мондиал 86. В мачовете в Мексико тълпата е настроена срещу него и го освирква. Не се учудва на това, защото той е набелязаната фигура на злодея, който едва не е убил човек на терена.

Всички помнят Севиля.

Шумахер разтърсва света със "случая Батистон". Той сам го нарича така в книгата си - а тя пък разтърсва планетата на футбола далеч повече. Това е друга история. Всъщност, това е истинската история, с която Тони Шумахер трябва да бъде помнен.

"Начален сигнал" излиза през 1987-а, като интересът е огромен и в Германия, и във Франция, където веднага е преведена и отпечатана. Чака се позицията на вратаря за онзи ужас от Севиля. Оказва се, че Шумахер казва далеч повече.

"Не се приближих до Батистон, защото край него имаше няколко френски играчи, които ме сочиха и правеха заплашителни жестове към мен. Не исках да има още напрежение", казва в "Начален сигнал" Тони. И добавя, че 6 месеца е ходил с охрана, назначена от клуба му Кьолн.

Разказва и за мача в Страсбург - контрола Франция - ФРГ, играна на 18 април 1984-а. Шефовете на германската федерация му предлагат да не играе - дипломатично да пропусне мача... Тони никога не би го направил.

"Напротив, не само играх, но и излязох да загрявам 30 минути преди другите", пише в книгата.

Иска да обере омразата и негативизма, потъва в освирквания, пред очите му се размиват плакатите с надписи, че е нацист, убиец и т.н. Но издържа психически. "За щастие, биха ни с 1:0", казва с чувство за хумор. Така феновете са се поуспокоили и вече не са мислили основно за това как да линчуват германския вратар.

Дотук по случая с Батистон на страниците на книгата. В нея има далеч по-важни неща.

Embed from Getty Images

"Начален сигнал" продава милиони копия и е преведена на седем езика в десетки държави. Дойде и в България в края на 80-те и до днес се помни от всеки, който тогава я е държал в ръце като една от първите велики книги за и около футбола, дошла от чужбина у нас.

Тя разкрива една от най-добре пазените тайни на футбола по това време - пълен е с допинг, с интриги, с фалш. Шумахер разкрива истини за професионалните играчи, не само в Германия. За психологическите им проблеми, за хазарта, за депресиите, за разводите им, предизвикани от извънбрачни връзки, за секса във футбола, за проблемните отношения. Намеква и за уредени мачове или поне за такива, в които някои футболисти не си дават зор.

През лятото на 1986-а под контрола на самия Франц Бекенбауер, тогава селекционер на ФРГ, на играчите са давани таблетки със стимуланти. Пише го ясно в книгата, като се уточнява и как са приемани медикаментите, как някои от националите са ги отказвали... Шумахер разкрива с чувство за хумор и доста увлекателно как той, Клаус Алофс и Пиер Литбарски (и тримата са играчи на Кьолн и близки приятели) ги хвърляли в саксиите в ресторанта и не ги поглъщали.

На страниците се описват и други скандални неща - например разделението в отбора на "кьолнската мафия", "мюнхенската", както и на неутралните - повечето резерви. Дори Бекенбауер не може да се оправи с това и отборът изобщо не е сплотен и здрав колектив, както изглежда отстрани.

Говори се за третирането на играчите като някакви животинчета за експерименти, а и за влиянието на Кале Румениге и други ветерани. Но най-скандални са пасажите за допинга и отражението му върху физиката и психиката на играчите. И за расизма в играта. Тема, на практика почти табу преди книгата. Шумахер разказва история за свой съотборник.

"В Кьолн дойде едно много талантливо момче от Африка - Тони Бафое. Ужасно се притесняваше, когато някой го обидеше, моментално губеше кураж. Казах му: Ти си черен, а това означава, че никой не ти дава шанс за нищо. Ако бях на твое място, само заради цвета на кожата ми щях да им докажа.. И да искам да стана най-добрият футболист в света!".

Не е спестено нито едно име. Нито един факт. Нито една пикантна история за лъжи, манипулации, гафове и мръсни игри.

Германският футболен съюз е скандализиран - Шумахер е изхвърлен от националния (и без това е на 33 години, както сам коментира). Напуска и Кьолн, на който дава 15 години от живота си - от 1972-ра до 1987-а. Клубът уж го продава на Шалке, но на всички е ясно...

Това е дипломатичният начин да се отърве от "гнилата ябълка".

Embed from Getty Images

На доста стадиони го освиркват, но но някои го аплодират. Има и заплахи към него и съпругата му Марлиз, с която се развеждат малко по-късно. "Книгата и напрежението, което се създаде около семейството ни след нейното публикаване, също допринесоха за развода", казва Тони. Напуска Германия година след излизането на "Начален сигнал". Има нужда от промяна и да е далеч.

Оказва се обаче, че постепенно Шумахер, който е приеман до този момент като "нацистът от Севиля" заради случая с Батистон, става все по-симпатичен на неутралните фенове по света. Все пак той отказва да скрие това, което останалите дълго са замитали под килима.

Играе в Турция с Фенербахче, а три години по-късно се връща, пази на Байерн и Дортмунд, преди да стане треньор на вратарите при "жълто-черните" от Борусия. В последния мач на сезон 1995-96 г., когато те вече са шампиони, влиза като резерва за заключителните минути и на 42 години отново вдига титлата (шампион е и с Кьолн).

Не е играл четири сезона преди това, но пази в тези няколко минути, умишлено пуснат на терена от Отмар Хицфелд. Стадионът ще се пръсне от аплаузи и Тони разбира: "Хората са осъзнали, че моите разкрития са за доброто на играта".

Пробва се като треньор, но устата му е твърде голяма и бърза. Не го обичат и ги е страх да му се доверят. Става наставник на Фортуна Кьолн, за да изживее унижението да го уволнят на почивката на мача срещу Валдхоф през декември 1999-а, когато псува президента Ян Лоринг. Шефът опитал да влезе в съблекалнята и да се меси в работата му.

След това бе наставник на вратарите в Байерн, Дортмунд и Леверкузен, преди да се върне в Кьолн като директор, а от 8 години е пак там като вицепрезидент. Камъкът си тежи на мястото.

И какво, той проговори за допинга и всички бяха скандализирани...? А се оказа, че е бил напълно прав.

Защото в периода 2004-2008 г. футболният съюз на Германия, олимпийският комитет и списание "Шпигел" заедно разсекретиха доклад на министерството на спорта, водещ началото си от 1953-а. С 50-годишна давност за някои провинения, в него се казваха втрещяващи неща за допинга в спорта във Федералната република.

През 2013-а мащабно изследване на Университета в Хумболт, Берлин, доказа категорично фактите от доклада. Включително за допинг във футбола по време на Мондиал 1954, Мондиал 1966 и Мондиал 1982, в отбора на Западна Германия.

Някои от фактите съвпадаха напълно с написаното в "Начален сигнал" и интересът, отношението към Шумахер изведнъж се промениха. Той стана пророк в собствената си страна.

Години по-късно, през 2016-а, издаде нова книга - "Възражение". И отново е бестселър.

"Минаха 20 години от книгата, която промени живота ми дори повече, отколкото инцидента с Батистон - разкрива Шумахер. - Исках да опиша какво се случи за този период. Радвам се, че днес футболът в Германия е изчистен от доста от нещата, които бяха обичайни за онези години."

Дали е така? Шумахер би трябвало да знае добре, той е отново в системата на футбола в страната. Въпреки че тя го бе изплюла след "Начален сигнал".

Човекът, който едва не уби Батистон пред очите на света, нямаше притеснения да говори за неща, за които останалите се обръщаха на другата страна и свиваха рамене дълги години.

Все пак - от какво можеше да се плаши и какво имаше да губи Тони Шумахер след онази юлска нощ от 1982-ра?