Няма мъж в света с повече медали от зимни Олимпийски игри, победи в Световната купа по биатлон и най-вече наследство, което да остави след себе си.

Оле Ейнар Бьорндален се превърна в най-голямото име в своя спорт, а само името му кара феновете да си спомнят с носталгия за великите му победи.

Норвежкият олимпиец днес навършва 50 години, като вече изминаха шест откакто сложи край на професионалната кариера. Не му беше лесно да го направи, но той знаеше колко много е дал на себе си и на феновете на зимните спортове.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ СЪС СНИМКИ ОТ КАРИЕРАТА  НА ВЕЛИКИЯ НОРВЕЖЕЦ >>>

Прозвището Краля на биатлона му отива много, а не са много хората в своите сфери, които могат да заслужат подобно признание.

Снимка: Getty Images

Бьорндален на 16 години напуска дома си в родния град Драмен, за да преследва спортната мечта, а тя се състои в тренировки от биатлон и ски бяган.

Името му в голямата игра се появява с гръм и трясък на младежкото световно първенство през 1993 година, когато на 19 той печели 3 от 4 възможни златни медали. По този начин още толкова млад получава правото да защитава цветовете на Норвегия на Олимпийските игри в Лилехамер. Там най-доброто му класиране е 28-о място в спринта.

Предстоящите му изяви в Световната купа го правят най-великият биатлонист в историята, а доминацията доста често е непосилна за конкурентите. Печели Световната купа общо шест пъти, а още шест завършва на второ място.

На световните първенства е абсолютно недостижим, като има общо 45 медала, от които 20 златни. Първият идва през 1997-а, а последният 20 години по-късно.

Големият му пробив на Олимпийските игри идва в Нагано през 1998 година, когато печели златото в спринта, както и сребро в щафетата.

Снимка: Getty Images

Най-успешната му Олимпиада си остава тази в Солт Лейк през 2002 година. Тогава печели всяко едно състезание, в което участва, за да спечели четири златни медала - в индивидуалната, спринта, преследването и щафетата. Няма друг биатлонист в историята с подобно постижение.

В Торино през 2006-а остава без злато след два сребърни медала, но във Ванкувър 2010 и Сочи 2014 показа своя глад за победи, като е на шампионската стълбичка още общо три пъти, два от които в щафети. Така общият брой медали на зимни Олимпиади остана на 13, от които 8 златни.

С постиженията си Сочи той успя да изпревари във вечната класация великия ски бегач Бьорн Дели, който остана втори с 12 медали от зимни Олимпиади.

Дълголетието на Бьорндален в спорта не се дължи само на неговия талант и усърдна работа, но на чистата доза професионализъм. Той винаги е бил пример за подражание сред съотборниците и съперниците си. Треньорите му разказват, че е тренирал по 1000 часа годишно, за да постига тези резултати.

Снимка: Getty Images

Не е пресилено да се каже, че поставените от него стандарти вдигнаха нивото на биатлона с много и увеличиха многократно интереса към този спорт. В последните си сезони той успя да поведе една нова генерация биатлонисти и то не само в норвежкия отбор.

Той имаше успехи и в ски бягането, към което обичаше да се завръща в първото десетилетие на века. Два пъти е печелил състезания под егидата на Международната ски федерация. Имаше и амбицията да стане първият с олимпийски медали в двата спорта, но през 2002-а завърши пети на 30 километра свободен стил.

В личния живот също му върви, въпреки че през 2012 година претърпя развод с колежката си Натали Сантер. През 2016-а той започна връзка с беларускинята Дария Домрачова. Бързо се ожениха, след като тя му роди дъщеря на име Ксения.