На вниманието на БФС: Случаят "Калцона" - изключението, което потвърди правилото
Как да върви напред българският футбол, след като в него се взимат решения като днешното?
Илиан Илиев остава на два поста - треньор на Черно море и селекционер на България. Новината от днес идва не като изненада, но като разочарование.
Надеждите бяха, че ще последваме челния европейски и световен пример, където такъв случай няма. Сигурно има и причини за това, но ние не сме футболна нация, която впечатлява с желанието си да почерпи положителен пример от когото и да било.
Затова и вероятно сме на дереджето Лига С в Лигата на нациите и четвърта урна в световните квалификации.
Нищо лично към Илиев - отличен и доказан треньор, а и несъмнено подходящ да води националния отбор. С уточнението - да води само него. Не и клубния му тим.
И няма дори никакъв смисъл да пишем христоматийни истини за футбола през 2025-а, когато работата на един клубен треньор е свързана с практически ежедневен и реално целодневен ангажимент. Включително и в паузите на националните отбори, когато работата в клубовете не спира - прави се програма като за по-малка група играчи, но тренировъчният процес си върви.
Но - хайде, Черно море някак ще се справи с тези двуседмични паузи без Илиан. Ще повери отбора на друг за периода.
Ама да ни убеждават, че човек, ангажиран по 8-10 часа в денонощието ежедневно с работа в клуб, може да води и националния... Трудна работа.
Само един пример на вниманието на ръководителите на БФС, който прилагаме към ясно подчертания и лесно проверим факт, че нито един национален селекционер на 56-те европейски отбора, които влизат в световните квалификации откъм нашия континент, не съчетава работата си с клубен тим.
Преди година се случи - за три месеца. Тогава Словакия даде разрешение на Франческо Калцона, италианския си селекционер, да отиде в Наполи и да довърши сезона на закъсалия тим. Случи се в края на февруари, като изрично бе отбелязано - няма клауза Калцона да подпише с неаполитанците за постоянно, независимо от резултатите. И трябва да си бъде в Словакия в продължение на 14 дни, когато са мартенските контроли с Австрия и Норвегия.
Малко бекграунд - отборът се беше класирал за Евро 2024 още през ноември предната година. Работата беше свършена. Словаците загубиха от Австрия с 0:2, после направиха 1:1 с Норвегия и за първи път към треньора, а и към федерацията, полетяха критики. Заради хода да бъде пуснат в Неапол, макар и само за три месеца.
В същото време в Серия А резултатите на Наполи никак не се подобриха - меко казано. От 14 шампионатни мача, отборът с Калцона начело спечели три и завърши десети. Това подпечата антирекорд с най-слаба защита на титлата в историята на италианския футбол. В Шампионската лига четвъртфиналните мачове с Барселона бяха загубени с общ резултат 2:4.
На 28 май Калцона си беше в Братислава да поеме националния отбор. Медиите ясно показаха тогава, че ходът на федерацията е бил най-малкото рисков. Словаците се представиха съвсем прилично на Евро 2024 с победа, равен и загуба в групата, че и едва не елиминираха Англия на осминафинал.
Разбира се, нито треньорът, нито федерацията, имат намерение да повтарят експеримента. Той не бе успешен за никого, а донесе и негативни коментари около отбора в момент, в който той имаше огромна обществена подкрепа и си бе спечелил силна вълна позитивизъм с добри резултати.
Просто като изключението, което потвържадава правилото от години вече в европейски национален отбор да няма как селекционер да съчетава поста с още една работа като клубен наставник.
Казано иначе - и това на вниманието на БФС: Има причина хората да не го правят никъде. Защото не работи.