Вечерята в четиризвездния хотел "Юлер" в Базел е за 25 души. На практика за тях затварят целия ресторант, защото по това време помещението никак не е голямо. Денят е 15 юни, а годината - 1954-а.

На следващия ден с мачове в три швейцарски града се открива световното първенство - първо в Европа след Втората световна война. В Базел няма мач до 17 юни, когато Англия ще срещне там Белгия (и ще направят зрелищно 4:4).

25-имата на съвсем не тайната вечеря са ръководителите на европейските делегации за турнира, както и няколко членове на ФИФА, водени от президента Жул Риме и неговия най-верен сподвижник - Анри Делоне. Двамата заедно бутат напред световния футбол с идеи от средата на 20-те години на миналия век. Риме вече е към края на силите си, като именно на тази вечеря анонсира, че напуска поста на председател на ФИФА.

Но не това е основната цел на събирането.

Делоне говори пламенно - крайно време е Европа да има организиран административен орган, който да сложи ред в играта. И на клубно, и на национално ниво. След успеха на идеята за Мондиалите, както и с вече създадената Копа Америка, Европа не бива да изостава - трябва да има свой национален турнир. Втората световна война е разделила континента и е нанесла щети върху европейското мислене. Футболът вече е най-популярната и обичана игра, която се практикува навсякъде от съветските републики до Норвегия.

И е чудесен инструмент за помирение и единение. Състезание без оръжия.

А иначе идеята и мечтата си за европейски първенства именно Делоне е развил за първи път през 1927 г. Тогава обаче той и Риме слагат основите на световните - първият Мондиал е в Уругвай през 1930-а. Тогава те вече ръководят заедно ФИФА.

Когато идва срещата в Базел, двамата французи вече са на сериозна възраст - Жул е превалил 80-те, а Анри - 70-те, през 1954-а. И знаят - не им остава много. Искат да видят идеята си за европейския турнир на нациите осъществена.

Британците не я харесват. Англия, Шотландия и Уелс са участници на световното в Швейцария и имат хора на вечерята. Но те не харесват Риме и Делоне от години, като са основните опоненти на постоянните им опити да променят футбола. Затова и техните представители напускат хотел "Юлер" като "три гласа против" новата идея. И тази, че същата вечер е взето решение да се създаде Европейска футболна асоциация - УЕФА, оглавена от Делоне.

Снимка: Getty Images

Това е началото. Риме си отива от света през 1956-а, вече отстъпил ръководния пост на ФИФА. Анри Делоне издъхва дори преди него - на 9 ноември 1955 г. Но оставя важния завет и основите на европейските клубни турнири (първото издание започва същата есен) и европейската Купа на нациите - днешното първенство на континента. Не вижда мечтата си реализирана на терена, но е направил достатъчно тя да се роди.

Синът му Пиер Делоне е единодушно избран да го наследи на поста в УЕФА. Той си отиде от света съвсем наскоро - през 2019-а, седмици след като навърши 99 години.

Пиер продължава делото и убеждава европейските федерации, че идеите на татко му са бъдещето на футбола. Той е в ложите на "Парк де Пренс" в Париж през юни 1956-а, за да връчи трофея на Реал Мадрид като първи победител в Купата на европейските шампиони. Едната мечта на Анри Делоне е вече жива и реална.

Втората, най-голямата, се осъществява три години по-късно.

На 5 април 1959 г. 37 500 горещи ирландски фенове пълнят трибуните на "Делимаунт Парк" за мача на отбора си с Чехословакия. Това е плейоф за класиране на европейската Купа на нациите, тъй като подалите документи за нея отбори са 17. Форматът е с директни елиминации от осминафинали до финал, но един трябва да бъде отсят, преди да стартират тези срещи. Осминафиналите са за 16 тима. Ирландия и Чехословакия са изтеглени по жребий като двата състава, един от които ще отпадне.

2:0 за ирландците на техния терен, 4:0 за чехословаците на реванша в Братислава през май. И така имаме 16 тима, които са готови да стартират в първото издание на европейското първенство. Няма ги Англия, Шотландия, Северна Ирландия и Уелс. Те продължават да са във война с УЕФА дори след смъртта на Анри Делоне. Няма я и Западна Германия, която не е допусната до членство на асоциацията все още, въпреки че играе на световното през 1954-а.

Сред 16-те отбора обаче е България. Жребият ни праща срещу Югославия и губим с 1:3 общ резултат (1:1 у дома и 0:2 навън).

Първият мач от редовната фаза на дебютното издание на турнира е през 100 000 зрители на "Лужники" в Москва, а първият гол в историята на европейските първенства вкарва Анатолий Илин още в четвъртата минута. СССР печели с 3:1 срещу Унгария, а в реванша в Будапеща бие с 1:0, за да преодолее първия кръг.

Франция отстранява Гърция, Австрия елиминира Норвегия, Румъния се справя с Турция, Източна Германия пада тежко от Португалия, Испания няма проблеми с Полша, а Чехословакия отнася в два мача Дания.

Това е началото. Пиер Делоне със сигурност мисли за татко си Анри и неговите мечти, когато на 10 юли 1960-а връчва първата купа на европейски шампион в ръцете на съветския капитан Игор Нето под дъжда на "Парк де Пренс". СССР печели трофея след 2:1 с продължения над Югославия на финала. Купата носи името "Анри Делоне".

Това е началото. Още 15 турнира минаха от онзи, първия през 1960 г. През това лято в Германия ни чака 17-ото европейско първенство.

Форматът няколко пъти бе сменян през годините. Британците отдавна играят в турнира, въпреки че още не са го печелили. Футболът е съвсем различен - стадионите, глобалният интерес, парите... нищо в играта не е такова, каквото е било през 50-те и през онази 1960-а.

Само едно нещо не се променя - трофеят и днес носи името "Анри Делоне".

Така и трябва да бъде.

Getty Images