Футболът в Европа е "замръзнал" в последните два месеца, а подновяването му в близките седмици изглежда все по-несигурно.

Вече бе решено, че първенствата на Франция, Белгия и Нидерландия няма да завършат, а подобна съдба може да сполети още редица шампионати на континента.

Събития, които ни се струваха абсолютно немислими през 21-и век. Сценарий, който бе сполетявал футбола в Европа единствено по време на двете Световни войни.

Е, днес за щастие танкове и войници по улиците на континента няма, но пък невидимата заплаха COVID-19 стори смятаното за невъзможно и спря футбола.

В България обстановката не е по-различна, но на този етап плановете са първенството да се доиграе, макар и в доста съкратен формат.

Любопитна глава от историята е, че в годините, в които цяла Европа е в клопката на Втората световна война, България остава една от малкото страни, в които футбол се играе. Почти на целия континент футболната суша продължава поне пет години, както за националните, така и за клубните тимове. Но не такова е положението у нас.

Всъщност в целия период на Втората световна война, в България не се доиграва само едно първенство - това през 1944 г. В цялата почти вековна история на организираните футболни първенства у нас, не завършват едва три шампионата. И нито един от тях не е прекратен заради военни действия.

Последният такъв случай е следствие на събитията от 9 септември 1944-а.

Първият - заради неуредици в правилата 20 години по-рано. Има и трети случай, породен от скандали през 1927-а.

Едно от събитията в българския футбол, които войната все пак отменя, е мач на националния тим. И то - не като предпазна мярка, а направо заради преки военни действия.

Приятелският мач между Полша и България е предвиден да се изиграе във Варшава на 3 септември 1939-а. Той обаче пропада, а причината е нахлуването на Хитлер в Полша два дни по-рано. Всъщност това е едно от първите международни спортни събития, които Втората световна война отменя. И със сигурност - първият футболен мач, който е провален заради този повратен момент в историята.

Само седмица по-рано поляците постигат дебютна победа над Унгария в историята, след 8 поредни унизителни поражения от маджарите, които по това време са водеща футболна сила в света. Малка радост за хората преди последвалите събития.

Два дни след този двубой, спечелен от Полша с 4:2, българският национален отбор трябва да се качи на влака и да потегли по дългия път към Варшава. Турне, което трябва да включва и мачове в Братислава и Белград по пътя на връщане към дома.

Вестник "Спорт" посвещава материал на мача с поляците със заглавие:

"Каквото можа, направи се и за мача съ Полша... Нашиять тимь е окончателно съставень съ Поповь въ центъра!"

В материала се предупреждава да не се подхожда с особени очаквания към мача, като също така се отбелязва и затревеният терен във Варшава, което ще затрудни нашите момчета. По това време в България все още се играе върху игрища, покрити с пръст и сгурия.

Пътуването първоначално се отлага с два дни, а след това и изобщо не се състои, след като светът вече знае, че войските на Третия райх са в Полша.

След анулирането на този мач, националният отбор продължава да играе срещите си по време на войната. Да, те са рядко, но в онези времена това не е нещо необичайно като програма. 

България изиграва 7 двубоя в периода, като губи шест от тях. Бием Литва, но пък падаме от Словакия и Хърватия - все страни, които в следващите 50 години няма да съществуват в самостоятелен вид.

Нацистка Германия ни бие три пъти, като резултатът в Мюнхен е 7:3, с 4:2 пък ни побеждава и Унгария. Този мач е през юни 1943-а, след което идва пауза от три години без международен футбол.

Снимка: bfunion.bg

Всъщност обстановката на домашната сцена би могла да и е малко по-различна, що се отнася до сезон 1943 г. До финала на националния шампионат тогава достигат Славия и Левски, като "белите" печелят първия мач с 1:0 в Скопие (по това време част от България). Със същия резултат триумфират и в София седмица по-късно.

Така Славия печели шестата от седемте си титли на 17 октомври, а по-малко от 24 часа по-късно, в 12:15 часа на следващия ден, 24 съюзнически бомбардировача атакуват столицата.

Въпреки тези събития следващият сезон започва почти по-план.

И напук на бомбардировките през март и април 1944-a, в София по график се изиграват 5 от 7-те кръга на областното първенство, което трябва да излъчи участниците в Националния шампионат. По това време вече дори и немското първенство не се играе (а то си върви по план до 1943-а), но в България футболът не спира.

Стига се дори и до четвъртфиналите на шампионата, предвидени за средата на септември, но държавният преврат от 9 септември ги отлага. Новата власт не желае да се довършва първенство по футбол, започнато и организирано от старата.

Така мачовете Бенковски (София) - Хан Кубрат (Попово), Шипченски сокол (Варна) - Левски (София), Черноморец (Бургас) - България (Хасково) и СП 39 (Плевен) - Македония (Скопие), никога не се изиграват. Първенец на страната не е излъчен. Нещо, което не се случва повече в историята.

Всъщност това е и последният национален шампионат, в който участват тимове от днешна Северна Македония и Гърция. Освен Македония (Скопие) - водещ тим по онова време и финалист от сезон 1942, сред 26-те тима в българското първенство са ЖСК (Скопие) и Момчил юнак (Кавала). Битолска област също има право на участник, но не излъчва такъв.

Хронологията завършва и с последното отлагане на футбол в страната чак до наши дни. То е прекъсване за половин година, но не е продиктувано от война или държавен преврат. Превратът всъщност е във футбола ни.

Снимка: pfcslavia.com/

Сезон 1949/50 започва по план, но след два кръга, БКП решава да направи пълна реорганизация на футбола ни. Освен превръщането на клубовете в ДСО (Доброволна спортна организация), се решава, че първенството трябва да се провежда по съветския модел "пролет - есен".

Именно заради това шампионатът спира през есента на 1949-а и започва през пролетта на 1950. Осем години по-късно е взето решение да се върне старият модел. Така сезон 1958 е доста кратък, само 11 кръга, а седмици след края му, започва и сезон 1958/59 със същите тимове, без изпадащи и такива от Б група.

А историческата препратка трябва да стартира с първото спряно първенство в България. То всъщност е и първият организиран футболен шампионат у нас. Е, не може да се говори за кой знае колко сериозна организация през 1924-а, но все пак я има. И турнирът достига до полуфинална фаза.  В първия от мачовете Победа (Пловдив) печели срещу Орел (Враца) с 5:0 и си осигурява място на финала.

Другият полуфинал обаче предизвиква доста скандали, като причините до голяма степен остават неизяснени и до днес. Левски (София) и Владислав (Варна) не се побеждават, завършвайки 0:0. Според правилника на БНСФ, трябва да има продължения, но пък над София се смрачава и видимостта на стадион "Юнак" не позволява това.

Назначава се преиграване на следващия ден, което варненци отказват. На следващата сутрин те хващат влака за морето в знак на протест. От Владислав искат реваншът да е във Варна, не в София.

Така след редица спорове, до консенсус не се стига и първенството просто не завършва, а големият губещ в крайна сметка се оказва класиралият се за финала тим на Победа (Пловдив).

Единственият случай, в който първенството така и не започва, е през 1927-а. И отново не става въпрос за военни действия. Година по-рано, Славия и Владислав се срещат на финала. След 1:1 в първия мач отново се стига до предизвикал множество скандали реванш. Съдията не се явява, а двата тима не успяват да излъчат негов заместник, като претенции изявяват повече варненци. След което, седмица по-късно БНСФ решава, че Славия е шампион.

Стига се до дело в Апелативния съд и след месеци съдебни битки, двата тима трябва да преиграят мача, но в знак на протест Славия не се явява - шампион е Владислав. Именно заради този скандал, Славия инициира протест на столичните клубове, обхванал доста от големите градове по онова време.

Така готовност да започнат сезон 1927 г. изразяват само във Варна и Русе, всички други отказват. Поради тази причина това си остава и единственият шампионат на България,  който изобщо не стартира.

Незавършилите са три. А надеждата е, че пандемията от коронавирус няма да увеличи тази бройка на четири.

Все пак се надяваме първенството да приключи под някаква форма, за да има спортно-технически аргументи за определяне на шампион, европейски участници, изпадащи и влизащи в елита. А не служебни такива.

 

Снимка: Bulphoto