Спортът е заместител на войните. Фразата има историческа стойност, произнесена е след първите Олимпийски игри и се смята за доказана през няколко поколения и... две Световни войни. Устойчива е на времето.

Ако трябва да разширим нейното значение и да го приложим към настоящата ситуация, уместно е да кажем, че дори войните не са спирали спорта в такъв мащаб, както пандемията с Covid-19.

Да, през Втората световна война спорт е имало. Футболът, например, е спрял в Италия чак, когато военните действия идват на територията на страната. В Англия са се играли мачове пред ограничен брой хора между регионални тимове. В Германия Байерн и Мюнхен 1860 играят през април 1945 г. последния мач за военния период в баварската лига. Седмици преди капитулацията на Берлин, мачовете не спират.

След 1945 г., не е имало случай повече от два кръга на някое първенство да бъдат отложени по каквато и да е причина. Сега се планира тотално замразяване на сезона до юни, юли, август...? Кой знае докога.

Когато изгубим нещо, оценяваме колко е било важно за нас. Това вече не е израз, сглобен за спорта или футбола. Но в случая е много валиден.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Вероятно не всеки от читателите на този текст и на Dir.bg като цяло изобщо се е замислял по въпроса. Може би не са малко тези, които дори не се интересуват, че спортният и футболният календар са брутално скъсани.

Но изследвания показват, че спортни събития на живо заемат близо 35 процента от най-гледаните предавания по телевизията. Статистиката е за Европа, не знаем дали е представителна и за България.

И ето, че от петък, 13-и март, спортът изчезва от ежедневието ни като вариант за гледане на нещо в свободното време, в което сме у дома. Ситуацията е извънредна, защото съботите вече не предлагат избора на 50-60 събития, предавани в реално време. В последната телевизонна програма със спорт, която Corner.bg ви предложи - за неделя, 8 март, бяха включени 32 такива. Мачове по футбол, стартове по ски, баскетбол...

Неделима част не само от уикендите, изведнъж спортът на живо изчезва от програмата. И - да, приемаме че той далеч не е най-важното в обстановката на неяснота за здравето на хората. Но има поне две причини да не се подценява колко сериозен е ударът, който хората получават без него.

Ясно е, че той е отличен начин хората да не са постоянно в психическия кладенец на това, което ги залива като информация (и информационен шум) по темата на деня, седмицата, месеца и годината. Историята ще отсъди, но вероятно коронавирус и ефектът му върху утвърдения начин на живот на човечеството ще се окаже и темата на XXI в.

Спортът е идеален начин хората да отделят мислите си от най-мрачните прогнози и пророчества, и от постоянното притеснение. Всъщност, това е и обяснението защо не е спиран дори по време на войните. Хората искат емоции, позитивни мисли, развлечения - и няма по-добър отговор на тези нужди, от спорта.

В 2020 г. спортът е един от феномените на обществото. Много повече от състезание кой е по-бърз, по-силен или кой ще вкара повече голове. Той е част от живота и действа дори като ориентир в годишника.

Свършва лятото и започва Шампионската лига. Идва Коледа и в Англия има мачове. Ски сезонът и биатлонът заемат съботните следобеди от октомври до март, зимата е време за Откритото първенство на Австралия, пукването на пролетта е подготовка за "Ролан Гарос", в лятото ни въвежда "Уимбълдън", а дъждовната есен идва с US Open. Всеки с неговите любими спортове и "маркери" по календара.

Вижте само реакциите на всяка публикация в социалните мрежи на тема "Кристиано Роналдо", "Лионел Меси" или "Леброн Джеймс".

Вижте колко хиляди, и то в страни като Италия, Англия и Испания, вече в епицентъра на битката с пандемията, се вълнуват от това дали ще продължи Шампионската лига, дали ще има нулев сезон или титлата ще иде в Ливърпул/Ювентус/Байерн, ще се състои ли Евро 2020, ще има ли Олимпиада...

Да, спортът е изключително важна част от ежедневието на хората. Много ключов "отдушник", чудесен начин за асоцииране на почивните часове у дома с нещо, което ще се гледа по телевизията. Емоции, спорове, облози, драма.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Сега спорт по телевизията няма. И в Англия например разгледаха нещата от много гледни точки при взимането на решение изобщо да няма мачове. Първоначално искаха да играят пред празни трибуни.

Но се оказа, че феновете са решени да се събират по пъбове и заведения, за да гледат двубоите, ако са при закрити врати. Просто съботите и неделите на хората на Острова, в Германия, Испания, Италия и къде ли не в Европа и по света, са свързани с гледане на футбол и спорт.

И, за да няма струпвания в кръчмите, които са много по-опасни за заразяване и предаване на вируса, отколкото в откритото пространство на един стадион, мачовете отпаднаха изобщо. Здравето е на първо място, разбира се.

А точно в задаващите се месеци на домашна изолация, каквато налага спирането на разпространението на вируса, едно от най-ключовите занимания, с което тези часове можеше да са пълни, изчезва. Обстановката е малко като военна, въпреки че е далеч от ужаса на световните войни. Седиш у дома, и неизбежно в един момент пускаш телевизора. Да не кажем, че колкото повече минават дните, толкова повече ще се търси спасение там.

Новини. Филми. Сериали. Риалити формати. Всеки има своята страст. Но без спорт не е същото. Голяма част от тръпката да чакаш конкретния мач на любимия отбор или тенисист. Точно в тези дни, спортът е крайно необходим. Но го няма, защото спортистите също са хора. Вирусът няма да ги жали, защото са любимци на стотици хиляди или милиони.

И в тези дни осъзнаваме, че "заместителят на войните" очевидно няма заместител. И броим дните до момента, в който поне частично спортните събития ще се върнат в календара.