Историята на Световните първенства: Мондиалът на Мусолини
Дучето използва Мондиала за фашистката си пропаганда
Дир.бг продължава поредицата си за историята на Световните първенства. Този път ви връщаме към далечната 1934-а и един по-различен Мондиал.
След огромния успех, който постига първото Световно първенство по футбол през 1930 г., ФИФА решава, че непременно традицията трябва да продължи.
Домакин и шампион от първия Мондиал е Уругвай, но изборът първенството да се проведе именно там, идва след спорни обстоятелства.
Тогава всички европейски страни застават зад Италия, но Жул Риме еднолично решава шампионатът да е в Южна Америка, което естествено предизвиква бойкот на отборите от Стария континент.
Едно е сигурно - този път Световното трябва да е в Европа.
Само две страни проявяват интерес. Швеция, която по онова време е сред най-силно развитите в спортно отношение, и Италия, загубила несправедливо според мнозина вота за Мондиал 1930.
Бенито Мусолини съзрява възможност в един световен форум да засили фашистката си пропаганда, да представи режима си в бляскава светлина - Мондиалът трябва да бъде в Италия на всяка цена.
Решителният ден е 9 октомври 1932-а, а малко преди избора на ФИФА в Стокхолм, от централата решават: Няма да има гласуване, а решението ще бъде взето на тайно заседание.
Шведите се отказват, обвинявайки ФИФА в корупция, а Италия печели домакинството и получава 3,5 милиона италиански лири за организацията му.
Мусолини не се бави и миг и започва множество инфраструктурни проекти, строи и стадиони. Действа се с размах, дори и на спортно-техническо ниво.
Аржентина и Уругвай по това време са най-силните отбори, а основните играчи на Аржентина играят в "Ювентус" по това време, като година преди световното решават, че ще представляват Италия.
Да, дядовците и бащите им са италианци, но според мнозина зад това тяхно решение стои дългата ръка на Мусолини и фашистката партия. Тя просто не е оставила друг избор на играчите.
Уругвай отказва участие заради бойкота на европейските страни преди четири години. От Южна Америка се включват само Аржентина и Бразилия.
Освен откраднатите три суперзвезди за времето си от страна на Италия, аржентинците оставят у дома и други играчи от страх да не последват същата съдба и да бъдат изкушени от италианските клубове.
Бразилия по това време пък е далеч от силата, в която ще се превърне след години.
Европейците играят квалификации, дори и домакинът го прави, което е първи и последен случай. Италия се изправя срещу Гърция. Победава с 4:0 в първия мач, а гърците отказват да играят реванша.
16 тима се класират за Мондиала, а регламентът не е с групи, а на директни елиминации.
Фашистката пропаганда е задействана с пълна сила. Навсякъде в градовете домакини, Мусолини се опитва да покаже режима си като единствени правилен и бъдещето на света.
Първият съперник на Италия е САЩ. Лесна победа за домакините със 7:1, а като се прибират у дома, американският вратар Юлиус Хюлиан е награден, защото спасил отбора от двуцифрен разгром.
За четвъртфиналите се класират само европейски тимове, а Италия се среща с Испания.
Мачът е може би най-паметният на първенство, с бруталните влизания и скандалното съдийство. Твърди се, че белгийският главен рефер - Луи Баер, е назначен по настояване на италианските футболни ръководители. Обвиняват го директно, че е взел солиден подкуп.
Разбира се, тези неща са недоказани до днес и си остават спекулации, но действията на Баер са наистина странни.
Както вече споменахме, мачът е брутален, но грубите действия на италианците са подминавани от съдията. Испания обаче е видимо по-добрият тим и повежда с гол на Регейро.
Италия изравнява в края на първата част, но при гола легендарният испански страж Рикардо Замора е тежко контузен. Съдията първоначално отменя гола заради лежащия неподвижно Замора. След няколко минути размисъл, наобграденият от италианци белгиец променя решението си и зачита попадението.
Грубостите не спират, а години по-късно италианският журналист Джани Брера, присъствал на мача, си спомня:
"Съдията се държеше, сякаш искаше двубоят да отиде в определена посока. Подминаваше брутални неща от страна на нашите играчи".
Мачът все пак завършва 1:1, а според правилата трябва да има преиграване ден по-късно.
Заради грубата игра, Испания излиза със седем промени в състава си, а ранен гол на Джузепе Меаца дава преднина на домакините срещу неориентирания съперник.
Испанците все пак се разиграват. Два техни гола са отменени, зрителите така и не разбират причината.
Така полуфиналите са Италия - Австрия и Германия - Чехословакия.
На първенството германците демонстрират бърз и красив футбол, и изглеждат застрашително. Ръководителите в Италия обаче имат план. Да ръководи мача е пратен Риналдо Барласина, който има една едничка цел - да осигури по-лек финалист за родината си, пращайки Чехословакия напред.
Другият полуфинал пък прилича на мача на италианците срещу Испания. Ранен гол за домакините, вкаран от доскорошния аржентински национал Енрике Гуайта и след това груба игра до края на мача.
Австрийците така и не намират път през защитата, а в другия мач Барласина си свършва работата - Чехословакия побеждава с 3:1.
По това време тази страна се обявява за съюзник на СССР, а всички виждат в този финал битка между фашизъм и комунизъм.
Дори италианските комунисти заявяват подкрепата си към Чехословакия.
Фашистката партия подготвя невероятна церемония, на която присъства елитът на страната, поканени са и гости от Германия.
Преди мача, Мусолини влиза в съблекалнята на тима и държи дълга реч, която завършва с:
"Ако съперникът играе честно, играйте и вие така. Ако съперникът играе мръсно, не се притеснявайте, играйте два пъти по-мръсно".
20 минути преди края Чехословакия изненадващо повежда, но аржентинецът Рикардо Орси успява да изравни. Така се стига до продължение, в които нападателят Анджело Скиавио носи Световната титла на Италия.
На националния стадион в Рим звучи фашисткият химн "Джовинедза". Освен трофея на ФИФА, италианците получават и специално изработен от Мусолини - 6 пъти по голям от другия.
Дучето е понесен на ръце от играчите, а снимката обикаля всички вестници на следваща сутрин.
Цялата страна е в екстаз, като дори Югът, който е настроен против Мусолини, възхвалява лидера заради титалата.
Четири дни по-късно, Бенито Мусолини за първи път се среща с Адолф Хитлер - във Венеция, давайки началото на пакта между двете страни.
Първоначалният план на Мусолини се сбъдва, а Мондиал 1934 е основното му оръжие и силен коз.