Световното първенство по футбол е най-гледането спортно събитие в света.

Предстои 21-то му издание - в Русия, но нека си припомним как започна всичко.

В началото на ХХ век, футболът става все по-популярен. Той е част от Олимпийската програма, но по това време на игрите участват само аматьори, което означава, че някои от най-добрите футболисти за времето си нямат право да играят.

Така през 1926 г., президентът на ФИФА - Жул Риме, представя идеята си за Световно първенство по футбол, а след две години на обсъждане, идеята е приета.

Шест страни се впускат в битката за домакинство, пет европейски и Уругвай. Холандия, Швеция, Унгария и Испания се отказват от борбата и дават подкрепата си за Италия, но Жул Риме избира Уругвай.

По това време тимът е двукратен Олимпийски шампион и е смятан за най-силния в света, а и Риме търси глобализиране на футбола.

Самото първенство пък съвпада със 100-годишнината от приематането на първата уругвайска конституция, заради което се построява "Сентенарио", национален стадион на страната и до днес.

Препълненият "Сентенарио"

Снимка: Getty Images

Квалификации няма, а всичките 41 членки на ФИФА са поканени. Южноамериканските страни очаквано показват голям интерес, записват се  седем, САЩ и Мексико също подават документи, прави го и Египет, но в Европа нещата не стоят по този начин.

Доста държави изразяват несъгласието си с избора на страна домакин и бойкотират. Тимовете от Великобритания пък високомерно отказват да се мерят с останалите (правят го до 1950-a).

Германия, Австрия, Чехословакия и Швейцария пък отказват да се впуснат в изтощително пътуване с кораб до другия край на света.

Нито една европейска страна не подава документи за участие до крайния срок, който е пет месеца преди старта на Мондиала. Грандиозното събитие е пред провал, от Световно, първенството е на път да се превърне в Копа Америка.

Тогава Жул Риме използва контактите си и убеждава френския национален тим да участва. Белгия веднага следва примера на приятелите от Франция и се записва за участие.

По същото време в Румъния на трона застава Крал Карол II. Той е голям фен на играта и записва националния тим, дори сам подбира играчите.

Карол II успява да убеди и Югославия да участва, въпреки, скандалите и отказът на хърватите да се включат, макар по това време да са основна част от отбора.

Така с 4 европейски, 7 южноамерикански, 2 северноамерикански и 1 африкански тим, Световното първенство е спасено.

Embed from Getty Images

ФИФА наема италианския кораб "Конте Верде", който трябва да транспортира европейските тимове.

Румъния се качва в Генуа на 21 юни, минава през Лазурния бряг, където качва Франция, Жул Риме и няколко съдии, а Белгия се качва от Барселона.

Това не е всичко, "Конте Верде" минава и през Рио де Жанейро, където взима бразилците. Така след две седмици из Атлантическия океан, корабът пристига в Монтевидео на 4 юли.

Заради късното си решение да участва на турнира, Югославия изпуска вече препълнения "Конте Верде". Отборът пътува четири дни с влак до Марсилия, откъдето трябва да се качи на кораба на Египет.

Да, обаче "фараоните" не пристигат. Така и не отплават от Александрия заради буря.

Юголсавия е в безизходица, когато пощенският кораб "Флорида" решава да ги качи.

Така след доста перипети, 13 отбора пристигат в Монтевидео за първото в историята Световно първенство по футбол.

Embed from Getty Images

Жребият се провежда при пристигането на всичките тимове (без Египет, който така и не тръгва). Уругвай, Аржентина, Бразилия и САЩ са поставени, като за разлика от днес, това не се дължи на мястото им в ранглистата, а е просто решение на организаторите.

Жребият отрежда първият мач в историята да бъде между Франция и Мексико, на 13 юли 1930 г.

Двубоят се играе на стадион "Поситос", който е с 1000 седящи места, но за срещата се струпват около 5000.

По това време в южното полукълбо е зима и дори започва да вали сняг. Въпреки това, 19 минути след началото на мача пада и първият исторически гол.

Вкарва го френският нападател Люсиен Лаурен.

През 1998 г., преди Мондиала във Франция, Лаурен си спомня:

"Заваля много силно сняг, играехме върху кал, а не трева. Тогава мой съотборник центрира точно на волето ми и аз вкарах с десния крак. В този момент просто вдигнах ръка и се здрависах с някои от съиграчите си. Никой не подозираше какъв исторически момент е това".

Embed from Getty Images

Първенството се провежда при огромен интерес, а до полуфиналите достигат победителите от четиртие групи - Аржентина, Уругвай, САЩ и Югославия.

Единствено Югославия обърква плановете на организаторите с победата си с 2:1 над Бразилия. Тогава съставът на западната ни съседка е със средна възраст 21,7 години, което е рекорд за най-млад тим и до днес.

Турнирът е и изключително резултатен, но това е нормално, все пак по това време отборите играят в схема 2-3-5.

Полуфиналите са Уругвай - Югославия и Аржентина - САЩ. Победи за двата южноамерикански фаворита с по 6:1. Те постигат очаквания успех и си осигуряват финал.

Embed from Getty Images

В трите дни до решителния мач, между двата лагера се разразява лют спор - с чия топка да се играе мачът.

По това време всеки тим си носи своя топка, а проблемът идва от там, че е имало съществена разлика между теглото, понякога и размера на различните кълба.

Жул Риме предлага първото полувреме да се играе с топката на Аржентина, а второто с тази на Уругвай и двата тима приемат.

Embed from Getty Images

Обстановката около мача е нажежена. Монтевидео и Буенос Айрес са разделени единствено от естуара Ла Плата, където реките Парана и Уругвай се вливат в Атлантическия океан. Разстоянието по вода между двете столици е по-малко от 200 км.

Цяла армада аржентински фенове потегля към Монтевидео. За тяхно нещастие, условията са тежки, пада гъста мъгла и повечето не пристигат. Някои се губят и се въртят с часове в кръг, други просто обръщат към Буенос Айрес. По неофициални данни, около 30 000 аржентинци пристигат в Уругвай.

Двубоят е от 14:15 ч местно време, а "Сентенарио" е претъпкан още от 11 ч.

Embed from Getty Images

Уругвай повежда, но Аржентинците стигат до обрат до края на първата част. През второто полувреме домакините са далеч по-добрият тим и вкарват три безответни гола, побеждавайки с 4:2, а след мача, някои аржентинци обвиняват смяната на топката.

Уругвай - Аржентина 4:2

Снимка: Getty Images

Последният гол в мача пък е отбелязан от едноръкия Хектор Кастро, който губи лявата си ръка в инцидент в младежките си години.

След последния съдийски сигнал публиката нахлува на терена, а 30 юли е обявен за национален празник.

Embed from Getty Images

Отзвукът след първенството е изключително положителен, а четири години по-късно, единствено британските страни отказват участие, всяка друга членка на ФИФА иска да е част от Световното първенство по футбол, което налага и първото провеждане на квалификации.

Така на пръв поглед налудничевата идея на Жул Риме, някак си се осъществява, а 88 години по-късно, е най-гледаното спортно събитие.

 

Embed from Getty Images

Жул Риме връчва трофея на победителите

Снимка: Getty Images