Карлос Алкарас през следващия месец навършва едва 19 години, а вече е смятан за един то най-вълнуващите таланти на световния тенис. Голямото предимство пред връстниците му е, че той вече оправдава прогнозите и с конкретни успехи.
Да спечелиш Мастърс надпревара на тази възраст е много трудно и историята е показала, че само специални играчи го могат. Алкарас го постигна в Маями и влезе в подбрана компания, като само Майкъл Ченг и Рафаел Надал по-млади са спечелвали титла от тази верига.
Младият испанец загуби само един сет по пътя си към трофея, а тепърва му предстои сезона на клей кортовете, където той се чувства най-добре. С играта си показва, че може да е страховит за съперниците на каквато и да е настилка.
Алкарас има дълъг път да изминава, ако иска поне да доближи успехите на своя предшественик Рафаел Надал. Сравненията между двамата не са случайни и не трябва да са обидни за нито една от двете страни. Младокът подсказва за същата енергия и непримиримост като Матадора, а развитието в тази най-ранна тенис възраст е подобно, на моменти и по-впечатляваща.
"Винаги съм следил Рафа и съм гледал неговите големи моменти и мачове, научил съм много от него", казва Карлос, който падна на земята след последната точка в Маями.
Именно Надал бе един от първите, които го поздрави и нарече триумфът му исторически: "Първа титла от много, които предстоят", написа легендата от Манакор.
Все повече ще се очаква от вълнуващата енергична игра на Алкарас. Триумфът му далеч не бе случаен, тъй като и в Индиън Уелс той стигна до полуфинал, където отстъпи на Рафа. Сега целта е още по-голяма - силно представяне на Ролан Гарос", каквото не би било изненада за никого. Алкарас не изглежда като човек, чието съзнание би било замъглено от успеха.
Историята му подсказва, че случаят не би трябвало да е такъв. Преди турнира в Маями миналата година той бе запитан от екипа на ATP дали свиква в компанията на такива големи играчи, а отговорът бе: "Все още трудно вярвам, че съм на същото място с тях". От този разговор сякаш е изминала цяла вечност, тъй като Алакарас от №132 в света вече е на прага на топ 10 под №11.
По пътя си към титлата Алкарас победи играчи, с които преди година щеше да се радва, ако има възможността да проведе тренировка. До голяма степен успехите му се дължат на треньора Хуан Карлос Фереро, който знае как се печелят титли и се достига до първото място в ранглистата.
"Хуан Карлос ми разказва много истории и ме учи на много неща. Тепърва ще придобивам опит, но той ми дава ценни съвети и ми помага да не повтарям грешки, които той е правил на моята възраст", казва Алкарас.
Висотите, които достигна Фереро през 2003-а са същите, в които се цели и Алкарас. Новата звезда на тениса не крие факта, че иска да е №1 в света и да печели големи титли, като първото от двете в момента е най-голямата цел.
Най-значимото вдъхновение за него остава баща му, който носи същото име и е бивш тенисист. Именно Карлос Алкарас-старши завежда сина за първи път на корта на 12-годишна възраст.
Още на 15 години младият тенисист показва, че в него има нещо специално. Тогава той стана четвъртият най-млад играч с победа над представител на топ 200, надделявайки над Педро Мартинес в Мурсия. Единствено Бърнард Томич, Ришар Гаске и Рафа Надал бяха постигали подобно нещо на тази възраст.
Алкарас бе и шампион на Европа до 16 години, но още на 14 спечели първите си точки от ATP - нещо, с което и Матадора не можеше да се похвали. Освен това е и най-младият с победа на ниво Чалънджър - второто най-високо след ATP. Тя дойде срещу друг добре познат талант - двукратният шампион на Sofia Open Яник Синер.
За сравнение другите двама от Голямата тройка - Новак Джокович и Роджър Федерер, стигаха до такива постижения съответно на 16 и 17 години.
Всички тези ранни успехи на Алкарас накараха испанската федерация да повярва в него и му е помагала по пътя нагоре. Той се отблагодари с титла на юношеската купа "Дейвис" и още тогава показа скромността си, като не си позволи да се изхвърля с големи очаквания.
Алкарас вече е само на 29 точки от място в топ 10 на ранглистата, а това не се дължи само на представянето в Маями. Стартът на сезона му бе невероятен и предложи 18 победи в първите 20 мача. Единствените му загуби дойдоха срещу Матео Беретини на Australian Open и гореспоменатата срещу Надал в Индиъл Уелс.
"Динамиката му на корта е най-голямата му оръжие. Той е способен да върши нещата, които го призовавам да прави и това е най-трудното за един играч. Играе сервис-воле, високи или бързи топки, умее всичко в играта. Куражът, който показва при завършването на точките, е нещо, което ми се искаше аз да имах в кариерата си", признава Хуан Карлос Фереро.
Важна е ролята и на физиотерапевта Хуанхо Морено, който стои зад този впечатляващ атлетизъм на Алкарас: "Напомняме му всеки ден в кариерата му е тухла, която той трябва да постави внимателно, за да изгради перфектната стена.
В този шампионски щаб работят още фитнес треньора Алберто Йердо и физиотерапевта Серхио Ернандес. Всички тези фигури имат важна роля в изграждането на новия шампион и му вдъхват увереността, че един ден ще е №1 в света.
"Благодарен съм, че хората виждат, че мога да съм най-добрия в света, но с отбора ми знаем колко трудно е това. Смятам, че съм на правилния път и ако продължа да върша нещата правилно, имам своите шансове. Но и това не гарантира нищо", казва все още здраво стъпилият на земята Алкарас.
Тази скромност на Карлос го кара да изглежда различен - не от предшественика му Рафаел Надал, а от връстниците му, които също се целят високо.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}