В Южна Америка да те наричат Чифладо си е направо нещо като специален статут. Като пиедестал от думи - не просто луд, за това си има Ел Локо. А лудички в този регион има предостатъчно... Но с етикета Чифладо ти си повече от откачен, арогантен и достатъчно ненормален да не ти пука от нищо.
Та именно с това Чифладо бе наричан Николас Масу, когато се появи по кортовете на световния тенис и раздаваше ужасни ругатни по арбитрите след някоя спорно отсъдена точка. Да не говорим, че не робуваше на никакви авторитети, когато в края на миналия век нахлу в ATP тура.
С дългата му коса, гръмогласните оспорвания, експлозивния темперамент и стил на човек, който не е излязъл да отбие номера, бързо си спечели симпатии. И врагове, разбира се...
Но дали се плаши от врагове и конфликти един роден в Чили син на баща от палестински произход и майка - еврейка? Дали го интересува кой играе срещу него, когато дядо му е избягъл от Европа унгарски евреин, а баба му оцелява в Аушвиц?
Именно дядото Ладислао Клайн води малкия Николас за първи път да тренира тенис в родния му Виля дел Мар в Чили. Там се установява фамилията с техните пет деца.
Пътят му към елита минава през академията на Ник Болетиери във Флорида, където се бори за място под слънцето редом с Марсело Риос - друг чилийски играч, който по-късно ще стане звезда.
Ел Вампиро е другият прякор, който носи от тийнейджър. Вампира.
"Някой глупак реши, че предните ми зъби са като на вампир - описва как е тръгнало всичко. - Но постепенно си го харесах. Никой не обича да си има работа с вампири, нали?"
Печели 5 турнирни победи, но нищо специално - в Буенос Айрес, Амерсфурт, Кицбюел, Палермо, Коста де Саупие. Има само един достигнат финал на Мастърс, но губи в Мадрид.
Навсякъде, където играе, публиката знае какво да очаква - 100 процента емоции, "електричество", хеви метъл, по някой и друг вулкан от псувни или мощни крясъци на одобрение за собствените му добри удари. Често си говори сам на глас преди геймовете, и то - щуротии, които се чуват на трибуните.
Странна птица, но преобладаващо готин, не някой дразнител или мрънкало. Освен, когато демоните го подгонят. В такива случаи лети ракета, той превръща в градоносен облак, а понякога партньорът му на двойки (ако мачът е такъв) получава такива погледи, че му се иска да е другаде, а не на корта.
Достига до №9 в ранглистата на сингъл през септември 2004 г., но това се дължи на най-големия му пробив и той не е в стандартен ATP турнир. И на най-важната, шеста титла на сингъл в кариерата му.
Всъщност, те са две в рамките на 20 часа и го поставят в пантеона на безсмъртието. В две поредни луди летни нощи в Атина, Николас Масу става национален герой на Чили и неговото име ще е символ на спортната слава на този народ, докато го има.
На 21 август 2004 г., около 21,30 ч вечерта, в Атина започна олимпийският финал по тенис при мъжките двойки. Чилийците бяха в състав Вампира и Фернандо Гонсалес. Срещу тях - фаворитите Никлас Кифер и Райнер Шутлер от Германия. Очакваше се да е дълга вечер...
"Не си чувствах краката, а и Фернандо ме влудяваше със спокойствието си - спомня си Масу. - Сякаш искаше да ме раздразни допълнително. В тайбрека на четвъртия сет всичко в мен бе приключило, не виждах нищо, играех наизуст и насън."
Германците изпускат четири поредни мачбола, спасени по невероятен начин - с удари на гнева от Гонсалес и Лудия. И те взимат сета, а след 6-2, 4-6, 3-6, 7-6(9-7), се налага да има пета, решаваща част. Часът е вече около 2 след полунощ.
Чилийците печелят петия сет с 6-4 и са новите олимпийски шампиони. Плачат от радост, търкалят се по корта и не искат да станат за награждаването. Нямат сили физически, но и емоционално. Защото това не е просто злато от Олимпиада. Това е първото злато от Олимпиада в историята на Чили. На какъвто и да е спорт!
Същата сутрин автомобилът на организаторите оставя Николас Масу около 5 ч пред блока му в олимпийското село. Не е заспал преди 6, защото адреналинът го е държал, по собствените му думи. А само 18 часа след завършването на шампионския мач на двойки, той отново трябва да е на корта. Този път - срещу Марди Фиш във финала на сингъл.
И не е по-лесно... Американецът води с 2:1 сета и се налага обрат... Нищо особено за човека, който е играл пет сета по-малко от денонощие по-рано. За сравнение, Фиш има близо 50 часа за почивка между полуфинала си и мача за титлата.
След нов петсетов маратон в жегата на Атина, около 2 ч след полунощ, Лудия Вампир (нека обединим тези звучни прякори поне веднъж - ей така, за идеята) е шампион. Златен олимпийски медалист и на сингъл.
По пътя си е елиминирал Густаво Куертен (№20 в ранглистата тогава), Винсънт Спадеа (26), Игор Андреев (50) и фаворита Карлос Моя (№4). На полуфинала бие Тейлър Дент от Щатите, след което еуфорията отстъпва място на леко разочарование - в другия полуфинал Марди Фиш е елиминирал след голяма драма Фернандо Гонсалес.
Чилийският финал е на косъм в сингълите, а какъв епос щеше да е двамата шампиони от предната вечер на двойки да се изправят на финала в сингълите!?
Отваряме скоба - тенисът се завръща в програмата на летните Олимпийски игри през 1988 г., след като отсъства шест десетилетия. Първият шампион в новото време е Милослав Мечир (Чехословакия), след това титлата е за Марк Росе, после я взимат Андре Агаси, Евгений Кафелников, Рафаел Надал и два пъти - Анди Мъри. Сред тези имена се нарежда Масу.
Чили има два златни олимпийски медала в цялата си история. На летни или зимни игри. Общо само два. И до днес е така и това са двете титли на Вампира, спечелени в рамките на около 28 часа от старта на първия финал до края на втория. В две поредни вълшебни летни нощи в Атина преди 16 години.
След това никога не успява да стигне висотите на онова лято.
Влиза в есента на 2004-а като част от топ 10 в ранглистата, но не се завръща там. В родината му е идол, наричат го Свети Николас. Та той е донесъл два златни медала от Олимпиада!
Организаторите на Атина 2004 го определят за "атлет на деня" след втория финал, въпреки че немалко световни звезди взимат титли на същия 22 август.
"У дома днес младите хора едва ли знаят кой съм - казва с усмивка. - Напълно разбираемо. Минаха 16 години от онази лудост в Атина, а аз за 17 сезона професионална кариера общо не направих и една десета от това, което сторих тогава в две вечери. Не съм някакъв топ играч, но със сигурност се записах в историята."
Изглежда обаче е топ треньор и няма нищо общо с онзи лудак, който не спираше да вика по време на мачовете.
Днес е наставник на Доминик Тийм, с когото са установили добра комуникация и вървят отлично заедно като екип. Сигурен е, е австриецът е готов да печели титли от Големия шлем. През януари, когато Доми вървеше напред на Australian Open, треньорът му даде интервю в свой стил. Ето само пасаж:
- Какво трябва да направи Тийм, за да стигне нивото на най-добрите трима - Федерер, Надал и Джокович?
- Очевидно, различни неща от тези, които правих аз. Защото аз така и не станах топ тенисист.
- Кой е най-добрият от тримата споменати?
- Днес е Джокович, утре е Федерер, вдругиден - Надал. И тримата са невероятни. Рафа има характер и психика на друго ниво. Той трябва да е примерът за младите тенисисти, защото доказва, че всичко е възможно.
Паралелно с работата като наставник на Доминик, Николас Масу вече шест години е капитан на родината си за Купа "Дейвис".
В екипа му бяха за определени периоди и Марсело Риос, и Фернандо Гонсалес.
През 2019-а те изведоха заедно отбора до Финалите на "Дейвис" в Мадрид, което бе счетено за сериозен успех.
Днес от Вампира няма и следа - няма ги дългите коси, заплашителната и леко агресивна походка, емоциите и крясъците.
Това вече сякаш е друг човек.
Може би Свети Николас, който изживя лудостта на двете поредни магически нощи в Атина и пренаписа спортната история на Чили.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}