Лотария ли са дузпите? Вече - не точно. Как научният подход опитва да измести хаоса
Днес няколко национални отбора и десетки клубни прилагат система на анализ
В разгара на летните футболни спектакли Евро 2024 и Копа Америка, един от най-зрелищните елементи в шоуто отново е на преден план и актуална тема. Дузпите. На големите първенства, в надпреварите на елиминации, това е любим момент за неутралните фенове, но истинско мъчение за тези, които симпатизират на някой от двата замесени отбора.
На европейското дотук имахме три драматични епилога с дузпи. Но тепърва идват полуфинали и финал. На Копа Америка от четири четвъртфинала три се решиха с дузпи, а и там предстоят заключителните две фази на елиминациите.
"Лотарията на дузпите" е клише, което от няколко години просто не е вярно. Няма нищо хаотично в това, което се случва след 120 минути, когато по петима играчи от двата тима тръгват "към гилотината" от центъра към точката, на 11 метра от вратата. Има системен анализ, много стройна организация, пълна информираност и опит да се изключи всяка грешка. Не, че винаги това работи.
Но... ето я цялата история.
В събота Англия елиминира Швейцария с дузпи, като впечатляващото беше, че пет от пет изпълнители на "трите лъва" вкараха. При това - срещу един от топ вратарите на турнира Ян Зомер. И още нещо - само при една от дузпите на англичаните, Зомер изобщо уцели посоката на удара.
За сметка на това Джордан Пикфорд хвана още първия шут на Мануел Аканджи, усети ъгъла на още две, но не направи второ спасяване.
Вратарят на Англия държеше до себе си бутилка за вода, която бе увил в кърпа - очевидно, за да не се вижда какво има на нея. А там бе списък с 18 швейцарски потенциални изпълнители, като до името на всеки от тях имаше проста инструкция.
"Аканджи - лягаш ниско вляво". Така и стана - удар точно там, плонж, спасяване. И Англия на полуфинал.
За тези, които следят отблизо развитието на английския национален отбор при Саутгейт, това не е изненада. Той спечели 3 от последните 4 "рулетки" на дузпите, в които бе замесен. Загуби само един път, като - за негово нещастие, вероятно бе най-важно. На финала на Евро 2020 от Италия. Но това стана именно заради "нарушение в системата", а не, защото тя не работи.
За какво става дума?
През 2012-а Англия пада на дузпи от Италия на европейското, а във Футболната асоциация има няколко души, които смятат, че това е вече твърде много. Отпадания от големи първенства след дузпи през 1990-а, 1996-а, 1998-а, 2004-а, 2006-а, 2012-а... Реално на 6 от 10 турнира за 22 години, Англия е елиминирана по този начин. Това е система. Не е случайност.
Стюарт Пиърс, тогава селекционер на младежите, си говори на семинар с Лотар Матеус, който пък току що е загубил работата си като треньор на България. Двамата са стари познати, а Пиърс пита след вечерята Лотар - Как вие, германците, винаги печелите на дузпи? Каква е тайната? Отговорът го оставя изненадан.
"Няма тайна - казва му Матеус. - Винаги сме спокойни и настройката е, че това е най-добрият ти шанс за гол в един футболен мач. Биеш от 11 метра и има само един вратар, няма кой друг да пречи. Освен това повечето от нас са изпълнители в клубовете, имат опит. И тренираме сериозно по време на големите турнири, за да имаме поне 10 готови дузпаджии."
Наистина изглежда просто. Но това още не е система, просто е традиция на хладнокръвие и майсторство. Пиърс е един от хората, който убеждава футболните ръководители в страната, че може да се търси подреждане на хаоса.
И така, в отчаянието от серията провали, Англия разработва система. Куриозно, но именно заради хроничните неуспехи в почти 20 години се ражда "разбиването на кода", което днес следват и модифицират за своите нужди няколко национални отбора, както и десетки, може би стотици клубни.
Не се изненадвайте, че французите бяха перфектни срещу Португалия (също 5 от 5). И очаквайте нещо подобно на полуфинала Англия - Нидерландия, и от двата отбора. Защото "лалетата" от две години също работят по система, подобна на тази, изградена в Лондон.
Щеше да е любопитно, ако Германия и Испания бяха стигнали до удари от 11 метра в техния четвъртфинал. Немците следват системата, подобрена и доразвита по техни критерии, разбира се. Испанците засега не се знае да я използват.
А тя в базовия вид е разработена от отдел, ръководен от човек на име Крис Маркъм. Става факт през януари 2017-а, но е подготвяна от 2012-а, след поредния доклад от Пиърс към ФА, че трябва да се измисли начин английските играчи да са ефективни при дузпите на големи турнири.
Маркъм възлага на отдела си изследване на ВСИЧКИ серии дузпи след мачове в период от 10 години. Всички в света на клубно и национално ниво! Хиляди, хиляди изпълнения, издирвани на видео и като статистика. Събирането на такъв обем материал отнема месеци. След това започва анализ.
Анализът включва всяка подробност от огромния файл. Как се казва изпълнителят. Пост, с кой крак изпълнява. Коя поред е неговата дузпа, както и неговият отбор първи ли стреля или втори в серията? Цял мач ли е играл преди това, като резерва ли е влязъл? Бие ли дузпи в клубния си тим (ако това е мач на национали)? Всичко. Колосална по обем разработка.
А едва след това отсяването на цялата тази информация и нейното анализира, идва докладът, който променя коренно подхода. Първо на англичаните, а сега постепенно - и на други отбори.
В него има няколко опорни точки:
- Никакви приказки в лагера и при срещи с медиите за "лотария", "рулетка" "шанс" и такива думи, когато става дума за евентуално достигане до дузпи по време на турнира. Играчите трябва да са наясно, че всичко е в техните крака, а не е някакъв късмет. Това им дава увереност.
- Система на подготовка след края на продълженията. Събирането на играчите, съобщаване на имената, както и "назначаване" на отговорник, наричан "приятел" в доклада. Забележете как за всеки изпълнител е причислен някой от лидерите на тима - направиха го англичаните, французите и португалците. Засилва се Букайо Сака, но с него върви десетина метра и Кайл Уокър, който го прегръща и му говори окуражаващо в ухото.
- Ключът - първа и четвърта дузпа. Чисто спортно-технически, това е вероятно най-важният момент от анализа. Установено е в проценти и с пълна точност, че това са най-често изпусканите дузпи. Първа и четвърта. Едната, защото трябва да дадеш успешен старт на отбора, а другата - защото статистически често именно в четвъртия рунд нещата приключват. Тоест - под напрежение си да вкараш на всяка цена, иначе отпадаш. А това ги прави ключови в доклада - първата и четвъртата.
Ако ти ги вкараш, а съперникът - не, имаш голямо предимство. Затова и Англия дава първата и четвъртата на най-добрите си изпълнители. Сега бяха Коул Палмър и Айвън Тони, които бият титулярно дузпи в своите отбори и нямат изпуснат удар от 11 метра във Висшата лига миналия сезон.
Любопитно, не така подходи Дешан, който даде първата на Усман Дембеле, а четвъртата на Брадли Баркола срещу Португалия. И двамата не са титулярни дузпаджии в клубовете си. Явно стратегията по този параграф при французите е различна.
- Бележки за вратаря. Ключово. Пикфорд имаше такава бутилка на всяко от предишните три големи първенства. Сега отново тя бе напълно подготвена и му бе дадена на старта на дузпите. Тя се базира на анализ на последните 10 изпълнения на всеки от играчите на съперника (ако имат по толкова изобщо). Нищо не е оставено на случайност.
Тук е много важно да не се види там, на терена, че бележката я има. Затова я криеше вратарят на Англия. Не, защото няма право да я гледа. А защото, ако швейцарците бяха забелязали в цялото напрежение на ситуацията, че има "пищов", най-логичното е всеки изпълнител да смени ъгъла, в който обичайно бие дузпи.
- Тренировка. Не се прекалява с това. Ако накараш играчите да тренират дузпи постоянно от първия ден на лагера за големия турнир, те ще останат с впечатлението, че се очаква да бият няколко пъти такива. Отнема от увереността им, че могат да печелят мачове в редовното време.
Но след старта на елиминационната фаза, в последните 3 тренировки преди мач, задължително поне 10 души изпълняват поне по 30 дузпи. При това - на титулярния вратар.
- Поведение на вратаря. Включва разговори с рефера, разходка около вратата и забавяне на ритъма на изпълнителя. Всичко, което може да извади от равновесие съперника.
- Засилка на изпълнителя. Бавно отиване до точката, но там - не повече от 10 секунди за залагане, засилване, поемане на въздух и стрелба по вратата. Защото забавянето разбива увереността и отнема от ритъма в краката при удара.
И това са само някои от нещата в "разбиването на кода" на дузпите.
Резултатите са, че мъжкият тим на Англия спечели 3/4 "рулетки" на последните четири турнира. Пикфорд спаси 4 от 14 дузпи срещу него, като за сравнение, за въпросния период 1990-2012 г. английските вратари хванаха общо 2 от 36 шута при дузпи, които бяха насочени срещу тях.
И след Евро 2021, въпреки че Англия тогава падна от Италия с дузпи, цели 6 национални отбора в Европа поискаха пълната информация, за да последват системата. Франция, Португалия, Нидерландия, Швеция, Австрия и Шотландия опитват да преборят хаоса на дузпите по този начин.
Крис Маркъм днес е директор в Болтън, не е вече във Футболната асоциация. Но изпитва задоволство всеки път, когато види английския тим да печели на дузпи.
Не крие обаче, че системата далеч не е безотказна. Тя просто помага на играчите, а не печели мачовете.
"Те не са машини, а хора - обяснява Маркъм. - Да, ние сме подложили на колосален анализ всичко и извлякохме достатъчно информация, за да подобрим нещата. Факт е, че много клубове и национални отбори следват системата, като търсят и подобрения в нея.
Да анализираш и да имаш информация е едно, но футболът все пак е въпрос на човешко изпълнение. Топката може да отиде не там, където трябва дори, ако всичко е свършено по план."
Доказателствата - пропуските на Рашфорд и Сака на финала на Евро 2021. Те бяха определяни според плана на Саутгейт за двама от петте топ изпълнители. Но нервите им не издържаха, а и са сменили ъглите на ударите си от това, което предварително е тренирано. Въпрос на импровизация.
Айвън Тони, който вкара срещу Швейцария, също е сменил ъгъла на своето изпълнение. При това го направи (както и в клуба си) без да гледа топката. Не свали очи от вратаря Зомер и всъщност единствен от англичаните бе близо до това да изпусне.
Дидие Дешан каза за своите герои на дузпи срещу Португалия:
"Нямах никакви притеснения, бяхме напълно готови. Не съм се съмнявал в нито един от изпълнителите ни."
Това е, защото Франция също работи по система. Цял щаб анализатори се готви за такива моменти. Няма как, след като "петлите" загубиха световната титла на дузпи в Катар преди две години.
Доколко системата е ефективна... Разбира се, няма как да е сто процента. Футболът е игра на хора, не на компютри.
Но помага, когато вратарят ти и изпълнителите ти са получили достатъчно информация, увереност и подкрепа, за да са спокойни, когато влизат в най-тежкото изпитание за психиката на един футболист.