Миг невнимание може да струва на героя на Аржентина доживотно страдание

Вратарите на страната винаги са с особен ореол, но те не са правили глупостите на Мартинес

Снимка: Getty images

Миг невнимание може да струва на героя на Аржентина доживотно страдание

Вратарите на страната винаги са с особен ореол, но те не са правили глупостите на Мартинес

15:17 | 27 декември 2022 | Редактор : Жаклин Михайлов 225 89407 Снимка: Getty images

Световното първенство завърши само преди 10 дни и информационният поток постепенно го изпраща на заден план. Но двама от участниците получиха по-дълго време на внимание от баналните пет минути слава. Първият е Лео Меси - постигнатото от него в Катар няма как да мине и замине в брийф новините. Десетката премина всички бариери на футболното величие и бе неизбежно да бъде закотвен завинаги на върха. Но от помощниците му за големия успех на Аржентина, най-дълго под слънчевите лъчи на медийния интерес се задържа

Мондиал 2022

Вратарят Мартинес, който направи и

Невъзможното за да вкара цялата планета в дискусия относно неговото възпитание. Или да го карам направо - уникалната му простащина. Наистина Емилиано с анимационния прякор Дибу, успя да впечатли целия цивилизован свят с върховна глупост и цинизъм. А това няма как да мине незабелязано в модерната ера на футбола, която създаде свой железен дрескод. Аржентинецът тотално го наруши. И получи както реакции на отвращение, така и много позитивни отзвуци от същите примати като него самия.

Винаги неандерталщината намира своята благодарна публика, защото на не малка част от човечеството също му се иска да направи пред всички нещо като стореното от Мартинес. Ама те не могат, защото са никои в живота, докато той получи сцена и го стори с апломб. А всъщност поведението на Мартинес може да бъде изследвано от психолози и психиатри и да бъде диагностицирано като висока степен на спотаен гняв и последваща обществена опасност в застрашителни размери.

От една страна той е героят - спасяването му в последната секунда срещу Коло Муани практически отне титлата от ръцете на Франция и остави Аржентина в играта за дузпите на финала, а там отрази и удара на Коман, за да донесе победата. Но после... Слагането на трофея за най-добър вратар на Мондиала демонстративно пред мъжкото му достойнство, неуважението и присмехът срещу съперника, най-вече срещу Мбапе, и в съблекалнята, и при празненствата в Аржентина... Това бе другото му лице.

Емилиано Мартинес сам по себе си е много интересен случай. И неговата собствена биография показва, че дългогодишната битка за доказване и оцеляване е в основата на необикновените му постъпки в Катар. Той е роден в аржентинския град Мар дел Плата, но рано се премества в столицата Буенос Айрес за да се запише в школата на Индепендиенте.

На 17-годишна възраст, което у нас в България се води юноши младша, Емилиано е забелязан от емисарите на лондонския Арсенал и те го отвеждат на Острова. Това не е сбъдната мечта или признание за някакъв неземен талант. Подобни евтини трансфери на обещаващи таланти се правят с хиляди от големите клубове. Странното е, че вниманието на лондонските артилеристи е привлякъл вратар, а не играч от предни позиции. Поради езиковата бариера е истинска рядкост вратар от Аржентина да пристигне в Европа. Серхио Агуеро така и не проговори след 8 години в Обединеното кралство английски, но това за централен нападател не е проблем. При вратарите обаче просто няма как да стане.

През 2009 година

Високото 195 сантиметра момче от Аржентина

Започва да тренира в академията на "топчиите", но през 2012 година тръгва из дългия път през дюните, характерен за много млади играчи от академиите на водещите клубове. Мартинес е преотстъпен на четвъртодивизионния Оксфорд Юнайтед и единственото предимство, което получава е да не се мести надалеч. На 21 години дебютира в английския футбол в последния кръг на сезона.

Оксфорд завършва първенството срещу Порт Вейл. И отборът от Сток он Трент му набутва три безответни гола. Наемът му приключва и той се връща в Арсенал и става трети вратар за сезон 2013-14 година. Но в тима на Арсен Венгер за позицията се конкурират поляците Войчех Шчесни и Лукаш Фабиански. Любопитен щрих е, че Шчесни и Мартинес имаха директен мач в Катар. Шчесни спаси дузпа на Меси, но пък Мартинес нямаше никаква работа, защото поляците не отправиха удар в очертанията на вратата.

Връщайки се обратно към далечната 2013-а, трябва да се отбележи участието на Мартинес в два мача за купата на лигата срещу Ковънтри и Рединг. Първият Арсенал го печели с 6-1, но втория е с особен сюжет. Лондонското дерби завършва 7-5. Но до 37-а минута резултатът е 4-0 за Рединг. Емилиано вади четири пъти топката от мрежата си в рамките на само едно полувреме. Жиру, Косчелни и Тио Уолкът връщат лондонския гранд в играта. Но драмата е пълна, защото Тио Уолкът бележи за 4-4 в 97-а минута. В продълженията Погребняк за пети път намира мрежата зад Мартинес, но позабравената мароканска легенда Маруан Шамак вкарва два гола на успокоението.

Снимка: Getty images

И естествено Венгер разбира, че Мартинес няма

Да бъде човекът, който ще решава

Проблемите на Арсенал на вратата. Следва ново преотстъпване на Шефийлд Уензди. А след това на Родъръм, Уулвърхемптън, Хетафе и дори на Рединг, които явно добре са го запомнили от онзи двубой с петте вкарани гола в неговата врата. Общо за 7 години това са някъде около 50 изиграни мача от които само 15 в Премиершип. Но странното е, че Арсенал не действа както в повечето подобни казуси и непрекъснато му преподписва договора. Естествено сумата в контракта на Емилиано е поне 100 пъти по-малка от тази Алексис Санчес или Месут Йозил.

Своите спорадични мигове Мартинес има и в Арсенал. На два финала на "артилеристите" той е резерва, в първия случай на Шчесни, във втория на Петер Чех. И така до вирусната 2020 година, когато в рамките на 28 дни между 1 и 29 август, Емилиано Мартинес е титуляр в два спечелени финала за Арсенал.

Първо с него на вратата "червено-белите" вдигат Купата на Футболната асоциация след победа над Челси с 2:1, а след това побеждават за Комюнити Шийлд Ливърпул с дузпи, забележете - със спасена дузпа от аржентинеца. Пропускът е на Риън Брюстър. И както често става - няма справедливост. Микел Артета не демонстрира никаква благодарност и заслугите на Мартинес не се отчитат.

Още в следващия мач срещу Фулъм от Висшата лига, Бернд Лено отново си връща титулярното място, а на 16 септември 2020 година Мартинес е продаден за сериозните 20 милиона паунда на Астън Вила. И от оттук започва веселата част на приказката. От 16 август 2020 година до финала на световното на 18 декември 2022 година играе в над 130 мача за Астън Вила и Аржентина. И се доказва по всички възможни начини като един от най-добрите вратари в света, включително с невероятни изяви на Копа Америка миналото лято, спечелена от отбора му.

Но след грозните изцепки в Катар, продължили и след това в Аржентина, може да се окаже, че е изпял лебедовата си песен.

Виж още Шампионското спасяване: Мигът, без който финалът щеше да има различен изход

На "Боксинг дей" на вратата на Вила застана шведът Робин Олсен, който за този и миналия сезон бе записал само 3 мача. Но националът на Швеция може да получи неочакван шанс от мениджъра на отбора Унай Емери, който вече направи някои плашещи изказвания по адрес на Мартинес. Няма как високите стандарти на английската Висша лига да пропуснат мимоходом събитията и няма да е учудващо, ако договорът на аржентинеца до 2027 година премине на трупчета.

Ние в България имаме една много точна приказка по въпроса - миг невнимание, цял живот страдание. Емилиано Мартинес си достави мимолетно удоволствие да прави глупости, което вероятно ще му струва кариерата. И 10 години къртовски труд, упоритост и всеотдайност ще отидат по дяволите, а ще остане спомена с размаханата ръкавица пред гениталиите. И с минутата мълчание за Мбапе в съблекалнята, неуважителна към съперника. И вероятно аржентинецът дълги години ще търси сам отговора, а струвало ли си е!

И в заключение нещо от славното минало. Аржентина е великата футболна сила, дала на света много легендарни вратари. Емилиано стана третият световен шампион, но преди него тази чест имаха Убалдо Фильол и Нери Пумпидо. През 60-те стражът на Аржентина Антонио Рома е в топ 5 на света. През 70-те Уго Гати е почитан в Аржентина като Бог, но е вратар на Бока, а Меноти предпочита Фильол, защото гръбнакът на световните шампиони е от Ривер Плейт. В същия период един от най-популярните вратари в света е Даниел Карневале, който дори пробива в испанската Примера. През 1990 година Серхио Гойкоечея беше най-добрият вратар на световното в Италия, спасявайки дузпи и с основна заслуга за достигантия финал.

Имената на тези знаменитости будят и до днес респект.

Емилиано си спечели право да бъде един от тях по постижения, но е много възможно историята да му отреди ролята на лошия герой.