Милиони почитатели на великата спортна звезда Рони О`Съливън останаха разочаровани в четвъртък, когато техният любимец загуби седем последователни фрейма и се предаде с отказ от съперничество срещу симпатичния белгиец Лука Бресел. Разочарованието е обяснимо, защото в понеделник Рони, с евентуална победа на финала, подобряваше рекорда от седем световни титли на Стивън Хендри в ерата "Крусибъл". Но англичанинът

Демонстративно отказа тази

Висока чест. И за историята той и Златното момче Хендри останаха заедно на пиедестала. И вероятно в обозримото бъдеще техният вечен пиедестал ще бъде завладян на абордаж от Марк Селби, който гони петата титла сега и са налични всичките предпоставки да стигне и до осмата. И това няма да бъде никак добра новина за ценителите на съвършенството.

А Рони наистина олицетворява съвършенството. В този момент по съвсем обясними причини ще има скептицизъм, сарказъм, ирония. Снукърът при цялата си популярност, която се дължи на 90 процента на О`Съливън, все пак не може да се мери с футбола, тениса, баскетбола, леката атлетика и плуването. И това все още е факт. Но нещата са коренно различни спрямо 1993 година, когато изгря звездата на Ракетата. И вече 30 години това не е екзотичен спорт, в който се разиграват някакви цветни топки, а удоволствие, съпреживявано от стотици милиони по целия свят. Дори и в България, която няма никакви традиции, снукърът е в петицата на най-гледаните по телевизията спортове. А нашето прекрасно момиче Десислава Божилова е съдия от топ класа и редовно реферира двубои на най-високо равнище. Вчера беше арбитър на четвъртфинал от световното в Шефилд.

И целият този огромен напредък, който в английски лири наистина е колосален, се дължи на Ракетата. Когато той се появи в "Крусибъл", наградата за шампиона бе 50 хиляди, сега е половин милион. Цялата тази революция я направи Рони. И както всяко друго нещо в този живот и това си има негативни страни. Защото Лука Бресел излезе с треперещи ръце и поклонническо благоговение в четвъртфинала срещу него. С изключение на двама-трима в Тура, всичките останали се прекланят пред гения.

През 2020-а след финала, Кайрън Уилсън пет минути обясняваше как му се сбъднала мечтата да играе срещу своя идол. В същата ситуация се постави и Бресел, който правеше своите удари по-бързо дори от самата Ракета. И световният шампион, с неговото уникално усещане за справедливост, разбра, че от победата в такъв мач няма смисъл. Гледам спорт от 50 години и за този вече голям период видях само двама души, които се поставиха над победата. Над успеха и над славата. Това са великият Роджър Федерер и извънземният, галактически Рони О`Съливън. И благодарение на този напълно противоположен на законите на спорта мироглед, те превърнаха своята игра в някакъв странен тип изкуство. Но толкова очарователен, че поставя наблюдателите в сладостна омая.

Но благоговението също си има своите отрицателни последици. За съжаление световното първенство по снукър през 2023 година изпрати посланието, че Рони няма да бъде вечно около масата. И, че добрите времена останаха далеч назад. Поклонниците на Ракетата трябва да се примирят, че нищо вече няма да е както преди. Дори да се беше стигнало до финал между Моцарт - Рони и Салиери - Селби, нямаше да е същото както в последните им три мача в Театъра на мечтите. Тръпката, за съжаление, вече я няма. И пак за съжаление Рони вече доиграва. През декември ще стане на 48 и залезът му е неизбежен. Но този залез няма да бъде както при Стив Дейвис или при приятеля му Джими Уайт - просто с присъствие. Момчетата от тура, които той е запалил по своя спорт, няма да допуснат Рони да влезе в режим на постоянни загуби. Дори китайците, които по принцип са безсърдечни, знаят, че основно Ракетата ги е мотивирал да стигнат толкова далеч в развитието си.

От друга страна обаче Рони не може остане в ролята на заложник на снукъра. Тези 30 години доказаха, че Ракетата лети нагоре само когато има вдъхновение. Скритата, невидима причина за неговата популярност, не се съдържа в гениалността на неговите удари с лява и дясна ръка, а в неговата страст към достигане на съвършенството. Това бе смисълът на изживяването, което той създаваше за себе си и подаряваше на другите. Но едно е сигурно - Рони О`Съливън, Ракетата, Мерлин от Уордсли, Моцарт на щеката остава завинаги най-великият в историята.