От няколко седмици треньор на ЦСКА е Нестор Ел Маестро. Да, така му е името, а дали един ден този млад специалист ще е прочут в занаята - времето ще покаже.
Но в света на големия футбол Ел Маестро е уважителното обръщение към една от най-популярните и вдъхващи респект личности в треньорската професия.
Не може да не сте забелязали, че край тъчлинията на мачовете на Уругвай седи възрастен човек с патерица.
Още по-вероятно да е ви е направи впечатление, че това е селекционерът на тима.
Изглежда като нещо средно между сръдливия чичко от съседния двор, който трепери топката на хлапетата, които ритат, да не падне в цветята му, и премъдрия и подпиращ се (но не с патерица) Гандалф от "Властелинът на пръстена".
Това е Оскар Вашингтон Табарес.
На 71 години той е най-възрастният треньор сред останалите в последните 8 на Мондиала, а в петък ще изведе Уругвай срещу Франция на четвъртфинал. Поредната битка, в която влиза "обречен".
За Ел Маестро - Учителят, както го знае всеки в Уругвай, няма нищо по-естествено от това винаги да е отписан като аутсайдер.
Тримилионната нация обаче има гордата история на двукратен шампион на света, както и философията на непримирост на ръба на фанатизма, наречена Гарра Чаруа.
Идва от племето "чаруа", което се е заселило по бреговете на Ла Плата и днес там е територията на Уругвай. Гарра е "нокът" - може би, защото страната е колкото нокътче, ако я гледате на световната карта.
Табарес е нещо като Божество на тази религия. Той е национален селекционер от 12 години, като води отбора на трето поредно Световно първенство. През 2010-а го направи четвърти, игра епичен полуфинал срещу Холандия.
Преди 4 години в Бразилия отборът излезе от група с Италия и Англия, за да отпадне на осминафинал от Колумбия с онзи извънземен гол на Хамес Родригес.
Взе Копа Америка за 2011 г., побеждавайки домакина Аржентина по пътя.
Сега е сред последните осем на Мондиала. Изумителни постижения на тази армия непримирими типове, водени от един изключителен човек.
"Имате проблеми с невралгии и почти не можете да ходите? Не трябва ли вече да си почивате?", изстреля въпрос репортер на пресконференция след победата над Португалия (2:1).
"Момче, това е Световно първенство. Това е надпревара за мъже, мястото ми е до отбора", изръмжа старото куче в треньорския занаят.
Всъщност, Табарес страда от Синдром на Гилен-Баре - заболяване, свързано с нервната система, водещо да частични парези на крайниците. Пламнало е от диабета му, който също го измъчва от години.
Кариерата му на футболист продължи до 32-годишна възраст. Разбира се - централен бранител с ясно и пределно базово отношение към играта, безхитростен и безкомпромисен. Виждания, които пренесе и в треньорската си стратегия.
Табарес за първи път води Уругвай от 1988-а до 1990 г., след като през 1987-а взе Копа Либертадорес с "Пенярол", едва на 40 години.
През 1989 г. заведе родината до финал на Копа Америка, но загуби на "Маракана" от Бразилия. Година по-късно Уругвай бе на Мондиал 1990, достигайки осминафинал, но отново спрян от домакините - този път Италия.
След това Ел Маестро потърси предизвикателства в Европа, води гранда "Милан", както и "Каляри", и испанския "Овиедо". Нищо особено, но в Южна Америка му се довериха динозаври като "Бока Хуниорс" и "Велес".
Постигна успехи, но го теглеше към единствената работа, която го изпълва с гордост, а не просто с мотивация.
През 2006 г. той се завърна. Пое Уругвай отново, но при представянето му не просто обяви цели на първия отбор. Той бе изготвил Proceso de Institucionalización de Selecciones y la Formación de sus Fútbolistas - програма, която държи под контрол всички тимове от 15, 17, 19 и 20-годишни в националния.
Уеднаквени стандарти, налагане на тактическа схема 4-3-3 във вички формации, квалифициране на треньори и обучение за тях в Аржентина, Италия и Испания, нова тренировъчна база на отборите. Програма за подготовка на "национални футболисти".
Гарра чаруа никога не бе изоставена. Уругвай вярва в това - животът е битка, а един футболен мач - 90 минути от нея.
Днес, в състава на Мондиала, има 11 футболисти, започнали пътя си точно в "Процеса". От съвсем млади те са привиквани да тренират с Кавани, Суарес и останалите, когато има лагер на първия тим. Днес Торейра (22 г.), Нандес (22), Бентанкур (21) и Макси Гомес (21) са бъдещето на селесте.
Ел Маестро ги следи зорко от тийнейджърските им години, знае всичко за тях.
Табарес не дава сложни указания и не опитва да убеди света, че футболът е наука, почти толкова сложна, колкото космическите програми на НАСА, да речем.
Напротив - всичко е просто и ясно. "Играем здраво, целеустремено, винаги за победа и без никакъв страх", формулира го самият той.
Играчите го боготворят. Нито един от тях - дори Франческоли в онзи отбор от края на 80-те, Форлан, Суарес и Кавани от последните години, не си позволява да го репликира или да спори с вижданията му. В отговор Ел Маестро бди над тях и не оставя никога никой да ги докосне с пръста на обвинението или критиката.
След случаите с Луис Суарес от 2010-а и 2014 г., Табарес излезе и го нарече "най-добрият футболист в уругвайската история" и "най-доброто момче, с което съм работил".
Суарес, както се сещате, е готов да умре за този треньор и каузата на националния.
Както и всички уругвайци. Те са наследници на чаруа, няма как да е иначе.
В петък ги чака мач срещу Франция и "петлите" трябва добре да знаят. Това е война. Особено при статистическите факти, съпровождащи големия сблъсък: Уругвай е губил от Франция само веднъж в историята, през 1985 г. в мач в Париж, организиран между шампионите на Европа и Южна Америка.
В последните пет двубоя "петлите" нямат вкаран гол, четири завършиха 0:0, а един спечели селесте - 1:0.
Табарес бе треньор в четирите поредни двубоя, включително и единствения официален от тях - нулево реми на Мондиал 2010 в групата, пратило Франция зад борда...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}