17:45 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Осем епохални финали на "Уимбълдън" (галерия)

Да си припомним незабравимите мигове преди днешния решителен сблъсък

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

Осем епохални финали на "Уимбълдън" (галерия)

Да си припомним незабравимите мигове преди днешния решителен сблъсък

07:56 | 15 юли 2018 1 4198 Снимки: Getty Images/Guliver Photos

Финалът при мъжете на най-популярния тенис турнир чука на вратата, а това е гаранция за вълнение и неподправени емоции.

Моментът е да си припомним най-великите финали на този пропит с история "Уимбълдън" в деня, в който Новак Джокович и Кевин Андерсън ще определят шампиона за 2018 г. на лондонската трева.

Виж още Великите шампиони на свещената трева (галерия)

В Оупън ерата след 1968-а се нагледахме на няколко велики съперничества, в които преди всичко властваше уважението между съперниците, но и несломимият им дух, който ги докара до върха. Все по-рядко се раждат такива фигури и за това е важно да помним героите. Присещаме се за осем велики финала на "Уимбълдън":

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ С ДВУБОИТЕ >>>

2013 година, Анди Мъри - Новак Джокович 6:4, 7:5, 6:4

Този мач има своето място тук заради напрежението по трибуните и огромното значение на крайния резултат за феновете. Година по-рано Мъри доказа, че може да победи Джокович на трева, детронирайки го на Олимпийските игри.

Виж още Великолепните традиции, които правят "Уимбълдън" уникален

Британецът бе фаворит, но огромните очаквания към него можеше да изиграят своята лоша шега, както често се случва в тениса. Публиката изригваше на всяка точка за своя любимец, а той им донесе така бленуваната победа. След края на двубоя Мъри свали огромен товар от плещите си. Върху него бяха очакванията на цяла Великобритания.

1977 година, Бьорн Борг - Джими Конърс 3:6, 6:2, 6:1, 5:7, 6:4

Финалът беше епичен маратон между двама бивши шампиони, чийто стремеж към ново отличие не бе поставено под съмнение и за миг. Борг бе актуалният шампион и влезе в двубоя след фантастична петсетова победа над Витас Герулаитис, докато Конърс бе пречупил младия Джн Макенроу.

Бьорн Борг - Джон Макенроу

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Двубоят бе физически и психически тест за двамата, защото стилът им е идентичен - страхотен атлетизъм и бекхенд с две ръце. В края Борг спечели един от най- дългите и вълнуващи финали.

1984 година, Джон Макенроу - Джими Конърс 6:1, 6:1, 6:2

Този мач е в списъка, защото е най-силното индивидуално представяне на финал на "Уимбълдън" между двама шампиони.

Джон Макенроу - Джими Конърс

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

След като две години по-рано Макенроу загуби финала от същия съперник, бе решен на отмъщение. Ексцентрикът го сервира солено. Цялото разочарование в мача бе за Конърс, който взе само четири гейма. И не защото игра чак толкова зле, а просто съперникът му бе безгрешен..

Мачът продължи час и 20 минути, в които Макенроу забиваше куп печеливши удари.

2009 година, Роджър Федерер - Анди Родик 5:7, 7:6, 7:6, 3:6, 16:14

След два загубени финала американецът бе готов на всичко този път да детронира краля на тревата. Букмейкърите не му даваха шанс, защото вече три години не бе стигал финал в Шлема.

Роджър Федерер - Анди Родик

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Родик обаче много подобри играта си на мрежата и агресията властваше в действията му. Това му бе позволило два дни по-рано да победи Анд Мъри. И въпреки 50 аса на Федерер на финала, американецът бе агонизиращо близо до победата.

В крайна сметка обаче швейцарецът спечели 15-а титла от шлема, с която задмина Пийт Сампрас.

1990 година, Стефан Едберг - Борис Бекер 6:2, 6:2, 3:6, 3:6, 6:4

Двамата се изправиха в три поредни финала на "Уимбълдън", но последният от тях бе най-запомнящият се. Първите два не бяха равностойни и двамата се възползваха от слабост на другия, за да си разменят по победа.

Но в третия бе различно и феновете станаха свидетели на класика. Бекер започна двубоя полузаспал и набързо загуби два сета. В последствие в автобиографията му стана ясно, че е имал проблеми заради употреба на хапчета за борба с безсъницата.

Стефан Едберг - Борис Бекер

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Само че се завърна в мача с фантастични удари и неговият Бум-Бум стил. Петият сет бе кулминацията на съперничеството, като двойна грешка на Бекер донесе ключовия пробив на Едберг.

2001 година, Горан Иванишевич - Пат Рафтър 6:3, 3:6, 6:3, 2:6, 9:7

След като дъждът прекъсна втората седмица на турнира, финалът през 2001-а трябваше да се играе в понеделник.

Горан Иванишевич - Патрик Рафтър

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

Емоциите бяха големи още на полуфиналите, тъй като и четиримата претенденти имаха реален шанс за титлата - Пийт Сампрас, Андре Агаси, Горан Иванишевич и Пат Рафтър.

Последните двама излязоха на финал, но малцина очакваха, че ще се превърне в чак такава класика. Трибуните бяха изпълнени с австралийци и хървати, а такава атмосфера "Уимбълдън" не познаваше.

Историята видя първата и единствена титла от Шлема на Иванишевич.

1980 година, Бьорн Борг - Джон Макенроу 1:6, 7:5, 6:3, 6:7, 8:6

Един срещу друг се изправиха двамата най-големи на онази ера и стилът им на игра, който е коренно различен, предразполагаше към шоу.

Бьорн Борг - Джими Конърс

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Макенроу вярваше, че е най-добрият в света, съперникът му имаше четири титли тук. Кулминацията дойде в тайбрека на четвъртия сет, когато Макенроу спаси пет мачбола и влезе в пети сет след 18:16 точки.

Всеки нормален тенисист би се сдухал след подобен развой, но Борг се събра и запази леденото си изражение, за да спечели отново. В последствие американецът взе реванш на следващата година тук и на US Open.

2008 година, Рафаел Надал - Роджър Федерер 6:4, 6:4, 6:7, 6:7, 9:7

Шапки долу за най-великия финал на "Уимбълдън". Рафа влезе на турнира, след като седмици по-рано унижи съперника си на "Ролан Гарос", но Роджър бе големият фаворит след 5 поредни титли.

Дъждовните паузи и голямото завръщане на швейцареца в мача го направиха един от най-великите в историята на тениса. Това съперничество между най-великите на нашето време може да се събере само в рамките на този двубой.

Надал детронира господаря на тази настилка и след два поредни загубени финала заслужено бе коронясан. Две години по-късно му се случи отново.