И Пако Хенто вече го няма. Днес си отиде последният играч от славните 11, вдигнали над главите си първата в историята Купа на шампионите на Европа. Франсиско Хенто Лопес почина на 88 години само 2 дни, след като любимият му Реал вдигна поредния от стотиците си трофеи - Суперкупата на Испания.

С него си отива, поне физически, митичният тим в бяло, наречен за първи път от привържениците Ел Гранде Реал. На 13 юни 1956 г. той печели трофея в първия турнир на шампионите на континента, като побеждава с 4:3 в голям мач Стад де Реймс на негова територия - "Парк де Пренс" в Париж.

38 239 щастливи зрители гледат историческия финал, в който френският отбор повежда с 2:0 до 10-ата минута, Реал стига до 2:2 с голове на Риал и Ди Стефано. Реймс пак излиза напред, за да отвърне Маркитос в 67-ата минута за 3:3, а отново Риал да донесе победата 11 минути преди края.

Заради името на стадиона - "Парк на принцовете", този тим е наречен "белите принцове", още преди Реал да бъде прочут по света като "кралския клуб", какъвто в Испания е от самото си създаване.

Ел Гранде Реал се събра на небето днес в пълен състав. Ето ги героите, един по един.

Вратар

Хуан Алонсо (1927-1994 г.)

Баск, роден в Ондарибия, която е на ръба на Бискайския залив, една от най-северните точки в страната. Играе 11 години за Реал, като записва близо 300 мача - за онова време това е много.

Печели пет пъти Купата на шампионите в първите пет издания на турнира.

Embed from Getty Images

Защитници

Анхел Атиенса (1931-2015 г.)

Роден в Мадрид, играе само пет сезона в бяло, преди на 28 години да спре с футбола и да се отдаде на истинската си страст - изкуството. Става скулптор, художник, иноватор и дизайнер, като създава уникални мозаични композиции, използвани в музеи и хотели из цяла Европа. Марката "Атиенса" и до днес е популярна в Испания, като синовете и внуците му продължиха бизнеса.

Рафаел Лесмес (1926-2012 г.)

Наричан Африканеца. Роден е в Сеута, на северния африкански бряг. Това е автономна, контролирана все пак от Испания територия, на границата на Мароко. Играе осем сезона в отбраната на Реал, пет пъти печели трофея.

Маркитос (1933-2012 г.)

Родом от Сантандер, играе за Реал осем години и е стълб в отбора, спечелил първите пет шампионски отличия. Пълното му име е Маркос Алонсо Имас, а синът му се казва Маркос Алонсо Пеня, играл за... Атлетико и Барселона. А внукът му е Маркос Алонсо Мендоса, който е европейски шампион с Челси за 2021 г., играе като ляв бранител и е национал на Испания. Следващият път, когато го видите на терена с Челси този сезон, сетете се какъв ген има в него!

Халфова линия

Сарага (1930-2012 г.)

Хосе Мария Сарага Мартин, както е пълното му име, е изключително важен член на полузащитата, която реално в онези години се състои от двама. Системата е нещо като 3-2-4-1. Родом от Лас Аренас, също баск. Непоколебим и смел, не допуска да бъде изваден от терена дори при тежка травма. Тогава няма и смени, а той не би оставил отбора с 10 души, ако може да седи прав.

Мигел Муньос (1922-1990 г.)

Капитанът на отбора. Уникална фигура в историята на Реал Мадрид, печелил три пъти трофея като играч и още два пъти като треньор, вече през 60-те години с втория златен отбор (с Пушкаш, Копа и т.н.). Водил Испания на две световни първенства като наставник. Избран сред 20-те най-велики треньори във футбола от "Франс футбол" през 2019 г.

Офанзивна линия

Хоселито (1926-2007 г.)

Или Хосе Иглесиас Фернандес, десният флангови нападател на отбора. Роден в Самора, истински кастилец, привърженик на белия тим от дете. Записва само един мач за националния тим на Испания, което години по-късно е оценявано като "кощунство". Играе за Реал 8 години и е четирикратен европейски шампион.

Пако Хенто (1933-2022 г.)

Днес си отиде от света и този великан. Единственият играч, печелил 6 пъти Купата на шампионите. Играл на лявото крило във всички 8 финала, които Реал достига в периода 1956-1966 г.

Наричан Кантабрийската перла, играе 18 години с екипа на Реал и записва над 500 мача.

Риал (1928-1991 г.)

Хосе Хектор Риал Лагуиа е роден в Аржентина, но е натурализиран испанец и играе за националния тим на тази страна. Нещо, често срещано в онези години в Испания. Преминава в отбора през 1954-а, играе като ляв инсайд зад нападателя, партнирайки си с крилото Хенто.

Печели пет пъти Купата на шампионите. Вкарва два гола в първия от финалите.

Рамон Марсал (1934-2007 г.)

Десният инсайд, роден и израснал в Мадрид. Най-младият в отбора по време на онзи финал. Играе едва 60 мача за отбора, контузии го спират да запише повече и го отказват рано от футбола. Изключително интелигентен и образован, става мениджър на строителна компания и има преуспяващ бизнес.

Алфредо ди Стефано

Снимка: Getty Images

Алфредо ди Стефано (1926-2014 г.)

Най-голямото име за света в този отбор.

Вероятно и един от най-великите играчи в историята на футбола изобщо. Алфредо е аржентинец, наричан Русата стрела, скандален с трансфера едновременно в Реал и Барселона, довел до колосален разрив между клубовете. Мадрид обаче печели спора, а Барса се отказва от играч, който променя историята на големия съперник.

Ди Стефано играе за Реал в 11 сезона и печели пет пъти Купата на шампионите. После като треньор стига до титла на Испания и КНК, но не и до трофея с големите уши. Митична фигура.

Треньор

Пепе Вилалонга (1919-1973 г.)

Хосе Вилалонга Лоренте е от Кордоба, а на 35 години му поверяват да води Реал Мадрид. Остава само три години в клуба, но за това време печели три пъти новосъздадения трофей на европейските шампиони. След това отива в Атлетико, където взима КНК, а през 1964-а извежда Испания до първи голям трофей - титлата от Европейското първенство в Мадрид.

Снимка: Getty Images