08:22 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Петър Попангелов пред Dir.bg за разговорите със Стенмарк и какво е да си единствена птичка

Една суперзвезда на България със 128 медала и 130 купи в алпийските ски

Снимка: LAP.bg

Петър Попангелов пред Dir.bg за разговорите със Стенмарк и какво е да си единствена птичка

Една суперзвезда на България със 128 медала и 130 купи в алпийските ски

10:57 | 22 февруари 2019 | Редактор : Динко Гоцев 18 7047 Снимка: LAP.bg

Разговорът с Петър Попангелов искахме да проведем на 31 януари, когато големият ни скиор навърши 60 години. Но се оказа невъзможно между ангажименти, честитки и празненствата в родния му Самоков, продължили през целия ден. При втория опит не уцелихме добър момент. Часове преди да говори за Dir.bg, Попангелов изживя шока от смъртта на бизнесмена Пламен Минчев на пистата в Боровец, но още в началото на интервюто споделя: "Тежко е, с него сме почти набори..." Не иска да говори повече по темата.

Виж още Празненства до зори за 60-ия юбилей на легендарния Попангелов

Говорим с единствения българин, печелил старт за Световната купа - на 8 януари 1980 година в Ленгрис (Гер), когато става първи в слалома, изпреварвайки всички асове, включително легендата Ингемар Стенмарк. За 12 сезона българската суперзвезда в ските записва още 6 втори места, 12 пъти завършва в призовата тройка, а 40 са класиранията му сред първите десет при жестоката конкуренция на Стенмарк, Марк Жирардели, близнаците Фил и Стив Мер, Боян Крижай, Кристиян Нойройтер и т.н. Десет сезона не напуска първите 15 в световната ранглиста. Попангелов печели два пъти и Европейската купа (1976 г., 1977г.) и стана три пъти световен студентски шампион (Хака 81, Витоша '83, Ясна '87). Участва в четири олимпиади - Инсбрук 1976, Лейк Плесид 1980, Сараево 1984 и Калгари 1988. В Лейк Плесид и Сараево остава шести, което е ненадминато класиране на наш алпиец в зимни игри. През 80-те той бе една от най-ярките ни спортни звезди.

- Да ви върнем към 60-годишния ви юбилей. Цял ден опитвахме да се свържем, но се оказа невъзможно...

- Да, телефонът ми не спря да звъни, през 30 секунди се обаждаха. Страхотно внимание имаше към мен. Най-хубавият подарък от всичко в този ден бе прибирането на дъщеря ми от Германия за юбилея, което беше изненада. Най-хубавата. Не се чувствам на толкова години, ако трябва да съм честен. Поддържам форма, карам ски.

- Тази седмица има кръг от световната купа у нас. Не ви ли се струва, че се обръща твърде малко внимание на този спорт в България? Май се сещаме само, когато наближи някое такова състезание или имаме успехи?

- Да, сега като имаше няколко добри класирания на Алберт Попов и започна да се пише. Но нали знаете - в България всичко е футбол и политика. Ските не са у нас това, което са за Австрия, Норвегия... В Норвегия например казват, че да станеш шампион на страната в ските е по-трудно, отколкото да спечелиш Световната купа. Защото там участват всичките им най-добри състезатели, а в стартовете за Световната купа - само по четирима от страна! При нас, вижте спортните вестници - от десет страници, осем са за футбол. Не ме разбирайте погрешно, аз също съм голям фен на футбола, дълги години бях и член на клуба на привържениците на Байерн (Мюнхен). Но тук малко прекаляваме - кой какво казал, кого настъпил...

- Как развиваме ние зимни спортове? Има ли условия за това? Има ли талант, има ли трудолюбие и мотивация у самите млади състезатели?

- Клубовете се опитват да го правят. България няма сто курорта на ниво, за да сме като други държави в зимните спортове. В Австрия всяко село има ски-клуб. Казват, че там клубовете са повече от скиорите.

Тук на Боровец има писта, на която децата карат преди обяд. Но като има много туристи например, не може да се кара постоянно, те пресичат пистата. Такива проблеми... И родители помагат на клубовете с екипировка, опитват се. Всеки се старае да прави нещо.

Има и друго. Тази генерация в момента е малко по... как да кажа, по-специална. Малко са по-отпуснати, отколкото бяхме ние. Модерни коли рано-рано, компютри... На нас не ни даваха всичко наготово. И това не е тенденция само в ските.

Сега ще гледам състезанията в Банско с интерес, разбира се.

Виж още Големите ски се завръщат в България, какво да очакваме?

- Споменахме Алберт Попов. Какъв съвет бихте му дал, какво виждате в неговото развитие? Дълго време нямахме такъв пробив в този спорт...

- Само 33 години нямахме! Съвет няма да му давам, аз го виждам на две-три години веднъж на живо. Не го познавам достатъчно добре. Доста напредна в последно време, очевидно. С такъв заден номер не се стига толкова напред в класирането по случайност. Тренира понякога и с немски отбор, а това също му помага. Като техника много е напреднал.

Оттук нататък е важно вече и какви цели си поставя, какво му е в главата. Дали иска да върви още нагоре, да бъде сред най-добрите на върха, или да задържи това ниво. И това има значение. Бих казал само, че е важно да не си помислят той и хората около него, че са излетяли много нависоко. Да продължават да си гонят целите.

- Много ли се е променил спортът ски от вашето време? Говорим за технологии, методики, възстановяване - във всяко отношение.

- Драстично се е променил. Нови твърди писти, скоростта е много висока, екипите са аеродинамични, вече има и еърбеци на спускачите. Получават се и доста контузии при тези скорости. Сега има край състезателите много модерни медикаменти, масажисти. По мое време също имаше масажист, но не пътуваше винаги с нас. Не може да става и дума за сравнение, ние се състезавахме в съвсем други условия. Сега са светлинни години напред.

- Колко купи и медали имате?

- 128 медала и 130 купи.

- Сигурно заемат цяла стена в дома ви!

- Най-хубавите, най-ценните, са в ресторанта в Боровец. Останалите си ги пазя в Самоков, в моято родна къща.

Снимка: Иван Григоров

- Като ги гледате, какви спомени нахлуват? Казвате ли си - "аз наистина постигнах нещо, бях в елита"?

- Аз още когато влязох в първа група на ските като младеж, вече усещах, че имам потенциал да съм сред първите. Баща ми казваше, че не трябва да си поставяме цели да съм в тройката на едно състезание конкретно - да вземем медал от Олимпиада, например. Целта беше формулирана така - да стана скиор от световна класа.

Като юноша карах със ски, които се купуваха от Австрия, заводски. Никой не даваше ски даром. Чак като станах европейски шампион за юноши и пробих, започнаха да ми плащат лагерите в чужбина и спонсори да ми дават ски.

- Как се настройва един млад състезател за битки с най-силните в света? По ваше време те бяха страшно много.

- Специфичното при нас е, че те са много като единици и се състезаваш с всичките накуп. Не е като в тениса да се бориш един на един с тях. Там днес биеш единия, утре другият те бие. В ските ти си сам срещу 15 много силни. Имаше и някои, като Стенмарк или братята Фил и Стив Мер, които се открояваха от останалите. Освен това аз бях "единствена птичка" в ските и всички разчитаха на мен, това също бе много тежко бреме. Знаех, че хората очакват да постигна нещо. Така сега вероятно се гледа, да кажем, на Григор Димитров у нас.

- Как се усещахте като спортна звезда на България през 80-те?

- Тогава много-много не съм го мислил и осъзнавал. Имеше голямо внимание, много интервюта. Но и доста критикуваха журналистите. Слава богу, тогава вашите колеги бяха малко по-меки поне. Днес всичко е скандално и жълта преса.

- Кой е най-големият ви успех?

- Първото място на старт за Световната купа, без съмнение. Това е по-трудно от медал на Олимпиада, нещо като Големият шлем в ските. Също и двете крайни класирания в слалома за Световната купа - четвърти два пъти и пети веднъж. Много малко не ми стигна да стана трети. Веднъж останах на две точки, веднъж - на шест.

Снимка: Иван Григоров

- Съжалявате ли за нещо пропуснато в кариерата?

- На две Олимпиади бях много близо до бронзов медал. Може би това е нещо, за което трябва да съжалявам. Но и двата пъти се развиха събитията много лошо на самите състезания. Нямаше как да рискувам. Когато преди теб паднат шест човека, това няма как да не ти влияе на психиката на старта. Колкото и да си корав. Освен това, аз карах със 75 процента от спортната си форма на игрите в Сараево.

- Споменахте Стенмарк, а помним, че бяхте един от малкото поканени на бенефиса му.

- Бяхме общо 25 човека, като само двама от поканените не дойдоха. Бях много приятно изненадан тогава, беше през 1989-а година. Бенефисът беше в един курорт до неговото родно място в Швеция. Карахме параленен слалом, а после имаше два дни купони и празненства. Стенмарк ми се обади преди няколко дни от Оре, от Световното първенство по ски, което беше в Швеция. Оказа се, че двама наши журналисти се запознали с него и като разбрал откъде са, питал - как е Пепи? И ме набраха да се чуем.

Той не говори много по принцип. Пита как е в Боровец, как върви сезонът, как са децата. Преди две години пак се видяхме, но в Швеция. Стенмарк не е много по публичните изяви и интервютата. От десет покани, ходи на три-четири събития максимум. Доколкото разбрах, на последния старт на Линдзи Вон преди дни, също не е бил много ентусиазиран да ходи (тогава Стенмарк подари букет с цветя на отказващата се Линдзи - б.а.). Тя му е звъняла три-четири пъти да го кани... Той не е много по тия показни работи, публични.

- Преди време той каза за вас на шега един лаф: "Попангелов е известен в Швеция, но и аз не знам защо".

- Четох го и аз това изказване, не знам как му хрумна! Сигурно въпросът го е объркал и си е помислил, че съм известен и с нещо друго в тяхната страна, освен със ските.

- Има и една история около вас, при която разбирате, че сте странен "медицински случай".

- Да, след операция разбрах, че имам два далака. Иначе нямаше как да знам. Бях на тренировка на глечър в Австрия и паднах лошо, ударих си стомаха в една ограда на пистата. Карат ме за операция в Швац, един град до Инсбрук. И докторът ми казва: "Сега ще чуеш нещо, което не знаеш. Имаш два далака". Оригиналният се беше спукал, той беше 11 сантиметра, а другият - седем. С доктора и до днес сме приятели, даже си говорихме преди две седмици. Маркрайтер се казва, много съм му благодарен.

- Каква е програмата ви извън сезона, знаем, че докато е зимата, за един хотелиер в ски център е време за усилена работа?

- От години като свърши сезона, заминаваме с жена ми за чужбина на почивка. Още не сме решили къде ще е сега, но две-три седмици се отдаваме на пълен релакс. Четири месеца зимен сезон е голямо напрежение в хотелиерския бизнес. Системата тук е такава - мислиш за 30 работи на ден. 30 пъти по 120 дни. Сложен и деликатен бизнес. Не е като в магазина - да сложиш две продавачки и да смяташ вечерта кой колко якета е купил, да кажем.

- Случвало ли ви се е да дойдат в хотела чужди туристи и да ви разпознаят?

- Ако са от държави с големи ски традиции - да, но най-вече като чуят името. По физиономия - по-рядко. Сещам се за една любопитна случка с един германец от преди няколко години. Човекът си седи в ресторанта и гледа снимките по стените от състезателните ми години. И ми казва: "Този прилича на вас, имате ли нещо общо?" И така стана разговор, запознахме се. Разказах му, че - да, има нещо общо. Направо съм си аз, но преди 35 години!

ИЗБРАНО