Петдневната Одисея на Надя - как гордостта на Изтока избяга зад Желязната завеса

09:48 | 1 декември 2021 | Редактор : Динко Гоцев 62 27963 Снимка: Getty Images

Историята за бягство през ограждения с бодлива тел и дори сред куршумите на граничните полицаи може и да е преувеличена. Никой не може да свидетелства дали е било така. Но е сигурно, че бягството на Надя Команечи от Букурещ в Ню Йорк през 1989-а остава едно от най-земетръсните събития по онова време и за хората в Източния блок (който вече върви към разпадане) и тези в Щатите.

Ретро

Тя е наричана Феята от Карпатите и по това време, вече на 28 години, не се състезава. Отнема и 5 дни да стигне от столицата на Румъния до Статуята на свободата, преминавайки през какви ли не премеждия, задържане, пълзене из калните ниви на една граница, превеждана през нея от един строител в Калифорния.

Виж още Перфектното 10 за 14-годишната Надя, която пренаписа олимпийската история (видео)

Това е вероятно най-интересната история в живота на Надя, която на 12 ноември навърши 60 години. Тя е суперзвезда на световния спорт, един мит на олимпийските игри, след като на 14 печели три златни медала в Монреал 1976, получавайки за първи път в историята перфектната оценка 10 от съдиите в спортната гимнастика.

Момиченцето е на първа страница на всеки голям вестник на планетата, а моментът, в който съветската фаворитка за златото Людмила Туришчева я целува по бузата майчински, преди да отидат на подиума за награждаването. Кадърът е запечатан по телевизията и обикаля света. Щафетата е предадена на новата сензация, която е ... просто перфектна. Само на 14 тя вече е звезда.

В Румъния Надя получава всичко. Всичко, което можеш да получиш тогава от режима на Чаушеску. Има привилегиите на спортните галеници, но я следят на всяка крачка. С нея почти винаги има агенти, които дебнат да не напусне страната в посока Запад.

Има такива индикации от момента, в който през 1981-ва треньорите и Бела и Марта Кароли бягат в Щатите и остават там. Тогава тя вече е на 20 години и знае, че кариерата няма да продължи още дълго. А след това?

"Исках да съм свободен човек - разказва за 80-те години, в които решението узрява. - Знаех какво следва за мен след гимнастиката. Работа в спортното министерство, безцелно обикаляне на коридорите на едно ведомство и живот, лишен от каквито и да са цели. Не исках това."

Една друга целувка през 1976-а също е ключова в живота на Надя. Барт Конър, американският гимнастик (тогава на 18), също целува по бузата момичето с широка усмивка, гали я по косата и това също е снимано от фотографите. Фотосът днес е символичен. Барт и Надя са семейство от 35 години, но в далечната 1976-а никой още не подозира за това.

Снимка: Getty Images

Та - за историята с бягството. На 12 ноември 1989-а Команечи празнува рождения си ден, но няма голямо парти. Единственият човек извън най-близките е Константин Панаит, когото тя познава от седмица по-рано. Ключов герой в историята. Той е строител в Калифорния, емигрирал години по-рано, който изненадващо си е в Румъния през същата есен. Представя се на олимпийската и световна шампионка, като и казва директно, че ще се връща в Щатите в края на месеца и може да и помогне, ако тя иска да иде там.

А Надя обича Америка. През 1984-а тя е в Лос Анджелис за Олимпиадата, като остава поразена от видяното. Румъния не бойкотира игрите, за разлика от почти целия Източен блок. Нещо повече - северните съседи жънат успехи и печелят огромно количество медали там, а в женската спортна гимнастика са номер едно. Надя обаче вече не е в отбора, тя е с него като анализатор и консултант, а едновременно с това е поканена да коментира състезания за телевизия NBC. Там среща отново Барт Конър, с когото си говорят за живота след спорта, въпреки че за американеца той още не е настъпил. Барт печели две олимпийски титли в Ел Ей.

Embed from Getty Images

Румънските тайни служби секуритате не спят - те знаят отлично, че Команечи мисли за живот извън родината. Вероятно и за това, при завръщането на отбора от игрите в Калифорния, цялата страна открито говори за връзката на Надя с Нику Чаушеску - сина на Николае. Слух, който е пуснат умишлено, за да бъде разклатен статутът на шампионката. А той е на спортен герой и идол за румънците. Дали е имало нещо между Нику и Надя - и днес никой не може да каже. Самата тя се присмива на тези истории, но е факт, че на рождените дни на звездата, в нейния дом неизменно пристига един огромен букет от сина на Чаушеску.

Та на един такъв рожден ден през 1989-а, споменатият Панаит е сред поканените. Неговият план е - бягство през Унгария, оттам до Виена, където в американското посолство да се поиска политическо убежище за Надя. Тя е уплашена, а и човекът отсреща я предупреждава - "Дори родителите ти не трябва да знаят. Защото иначе със сигурност ще чуят и уши, които не искаме да чуят."

Историята на бягството е разказана от Команечи и Панаит в интервю за британския в. "Дейли Мейл" дни, след като те вече са в Щатите. Ето я: На 26 ноември 1989-а Надя Команечи напуска дома си и отива на "вечеря с приятели". Това казва на близките. Чакат я петима души, от които тя познава само Панаит. Няма други дрехи, освен тези, с които е облечена. Няма много пари в себе си, но нейният гид я е успокоил, че всичко е уредено и няма да трябват.

"Излъгах всички у дома - родителите ми и брат ми - разказва Команечи. - Не можех да им кажа къде отивам."

Шестимата пътуват до Тимишоара, но оттам до границата с Унгария са още десетина километра. Оставят колите в града и се разделят. Панаит дава наставления - той ще мине границата официално (има документите за това) и ще ги чака в Сегед. Те трябва да минат покрай граничен пункт Сенад пеш - а това са десетина километра ходене в тъмнината, за да прекосят границата, а после да стигнат до Сегед. Още 35 километра, за които да намерят кола от унгарската страна и то, без никой да им задава въпроси.

За петимата това е безкрайна нощ с ходене, пълзене встрани от пътя, за да стигнат до унгарската територия. Според Надя, пълзенето през храсти, кал и в пълна тъмнина е било кошмарно. Чували са кучета, имало е и ограждения с бодлива тел, както и ровове, поставени като капани. Е, версията с летящите край тях куршуми може и да е преувеличена. Както и една, лансирана от Панаит по-късно, че част от полето край граничния пункт било минирано, за да няма бягства през него. Дори и да е поукрасено, приключението е било голямо, а доказателство за трудния път през границата е върху краката и тялото на Надя, когато тя пристига в американското посолство във Виена. Цялата е издрана и в синини.

Embed from Getty Images

Групата се събира в Сегед на следващия ден, а оттам с две коли заминава за Виена. Тези автомобили са с американски регистрационни номера, твърдят унгарските медии, които разказват тяхната страна на историята години по-късно. По това време румънските власти вече са разпространили своята версия: Панаит не е никакъв строител, а вербуван сложител на ЦРУ, пратен с мисията да докара Команечи зад Океана. Естествено, такава история не може да няма елемент на мистика и шпионска подправка около нея. Кое е вярно и кое - не...

Във Виена румънската спортна гордост получава документ за пътуване до Щатите, но след часове на кореспонденция между посолството и Вашингтон. На 1 декември в ранния следобед тя пристига на летище "Джон Кенеди" в Ню Йорк, където я чакат тълпи от посрещачи - най-вече медия, но и румънски граждани, живеещи в Щатите. Изкарва около 3 часа в стаята на емиграционните власти на летището, след което излиза и помахва усмихната на хората. Ясно е, че в Ню Йорк са я очаквали, защото всичко е организирано и автомобили с охрана я откарват в хотел, където да си почине от дългото пътуване.

Дни по-късно заминава за Флорида, като Панаит обяснява, че там има румънска общност и тя просто иска да се адаптира към живота в Щатите. Оказва се, че се среща с треньорите си Бела и Марта Кароли. Но това е първата и последна такава среща. Днес те са "заклеймени" от първата нейна автобиография, в която Надя разкри за насилието в тренировките, тормоза, гладуването и всичко останало, на което е била подлагана от тях. Неща, които са се считали за нормална част от методиката, и то не само на Изток. Скандалите около отношението към гимнастичките в американския спорт са доказателство за това.

Нататък нещата не се развиват гладко за Команечи, която за пет дни стига от гордостта на Източния блок до гражданка на Ню Йорк. Участва в шоуспектакли, канят е в няколко телевизионни предавания, но има своите сериозни проблеми. Няколко пъти е била физически атакувана от Панаит, който се изявява като неин мениджър и прибира част от спечелените хонорари. Подава и жалба срещу него в полицията, за да скъса отношения с човека, който я превежда от Букурещ до Статуята на свободата.

През 1991-ва идва голям обрат в съдбата на Феята от Карпатите. Лутането приключва, след като Барт Конър я кани да му бъде партньор в новосъздадената гимнастическа академия в Оклахома, която той оглавява. Двамата "се намират отново" - израз, който Надя използва и днес, когато описва началото на връзката им.

През 1996-а дойде и сватбата им, която бе в Букурещ и излъчена по националната телевизия на Румъния. Родната страна на Надя вече е различна по това време, а тя е национален герой. Никога не скъсва румънския си паспорт, въпреки че от 2001-ва е пълноправен американец по документи.

Embed from Getty Images

Днес двамата с нейния съпруг са сред двигателите на Special Olympics, живеят в Норман, Оклахома, където имат академия за млади гимнастици.

Двамата са наричани "Ромео и Жулиета на гимнастиката", а историята им наистина е изумителна, като събитията се случват като по програма все в години, завършващи на "6". От първата целувка през 1976-а, през сватбата 20 години по-късно (1996), до семейния живот и сина им Дилан, който се роди през... 2006-а.

В онази нощ, когато е пълзяла през границата край Сенад от Румъния към Унгария, Надя Команечи сигурно не си е и мечтала нещата да се развият чак толкова идеално.

Embed from Getty Images