Всеки, свързан по някакъв начин с баскетболната игра, със сигурност помни къде е бил на 26 януари 2020 година. Датата, за съжаление, превърнала се в последната такава, която свързваме с една от най-големите легенди на спорта - Коби Бийн Брайънт. Иконата на Лос Анджелис Лейкърс загина в катастрофа с хеликоптер в Калабасас, Калифорния, а на борда с него бяха дъщеря му Джиана, както и още седем души - Джон, Кери и Алиса Алтобели, Сара и Пейтън Честър, Кристина Маузер и Ара Зобаян, пилотирал летателната машина.

Всяка година по същото време всички в НБА се обединяват около спомените за един от най-велики, стъпвали някога на паркета. И с всяка следваща година на бял свят изскачат истории, които иначе едва ли щяхме да чуем.

Брайънт продължава да оставя своята следа, макар и вече да не е тук физически. Като в случая дори не става дума само за баскетбол, а за неща, простиращи се много отвъд очертанията на терена.

Коби ни напусна на 41-годишна възраст. Вече бе свикнал с новия си живот след края на кариерата си и бе замесен в какви ли не бизнес авантюри, но все пак бе верен на първата си любов. Именно 13-годишната му дъщеря Джиджи бе една от големите му гордости и той често се хвалеше, че е наследила неповторимата му отдаденост към спорта. Случвало се е в интервюта да сподели, че му се иска да е имал момче, тъй като е баща само на дъщери.

Но после добавяше, че Джиана му казва да не се притеснява, защото тя ще продължи баскетболната традиция на фамилия Брайънт.

След трагедията от НБА посветоха на суперзвездата наградата за "Най-полезен играч" в Мача на звездите, който вече носи името "Коби Брайънт".

Показателно за влиянието му върху спорта е реакция, за която треньорът на Голдън Стейт Стив Кър споделя - какво се е случило, когато баскетболистите му са научили лошата вест.

Снимка: Getty Images

"Много от тях просто се свлякоха на паркета и започнаха да плачат. В продължение на 10 минути нищо не се случваше. Просто стояхме и мълчахме. Несъмнено един от най-лошите моменти в животите ни. Не мисля, че някой някога ще забрави онзи 26 януари", разказа тогава многократняит шампион на НБА.

Трагичната развръзка с Коби и дъщеря му пък поправи отношенията на две други колосални имена за НБА - Кевин Гарнет и Рей Алън. Двамата спечелиха заедно титлата с Бостън през 2008 година, но след това, когато Рей Рей премина в Маями, Кей Джи спря да говори с него.

В продължение на близо десетилетие.

"Смъртта на Коби, а и това, че годините напредват, ми помогна да разбера, че нищо не ни е дадено просто ей така. В това число и животът. Когато се видяхме през 2021-а, на 75-годишнината на НБА, му казах, че се радвам да го видя. И че се радвам, че се намира в добро здраве - и той, и семейството му", разкри по-късно Гарнет.

Времето е доста разтегливо понятие. Сривът, а после и подобрението в отношенията между Гарнет и Алън показват точно това. Понякога вероятно имаме чувството, че трагедията от 2020 година е станала преди няколко дни.

И на много други баскетболисти от НБА им е трудно да приемат случилото се, но в крайна сметка нямат избор.

Снимка: Getty Images

"Човече, казваме, че времето лекува всичко. Но в този случай ще отнеме много време. Да не кажа завинаги", лаконичен е ЛеБрон Джеймс, който изведе Лейкърс до първата титла на клуба без Брайънт.

Малко след смъртта Коби.

Да, Коби Брайънт бе невероятен баскетболист. Но освен това бе и находчив бизнесмен, любящ баща и съпруг, човек, поучил се и превъзмогнал грешките на младостта си. И не на последно място - носител на "Оскар".

Колко души в света могат да кажат, че са петкратни шампиони на НБА, а също така имат и най-престижната филмова награда в света?

Да, Коби Брайънт го няма вече четири години.

Но примерите, които ни остави продължават да са тук. Защото той бе доказателство за това, че няма невъзграден труд и че човек никога, абсолютно никога не трябва да се отказва от мечтите си, колкото и смели и дори понякога невъзможни да изглеждат те.

Защото животът не ни е подарен.

В социалните мрежи често се върти цитат, за който не е на 100% сигурно, че е дело на Коби, но звучи абсолютно като нещо, което би казал.

"Проблемът е в това, че си мислим, че имаме време"

Снимка: AP/БТА