17-11-2017 20-11-2018

Историите на Глушков: За НБА, Коби Брайънт и бъдещето на българския баскетбол

Легендата гостува в "Sportcast с Деян и Иван" и определено има какво да каже

10:48 | 14 август 2023 | Автори : Деян Веселинов, Александър Сотиров 5 5610 Източник: Ангел Юруков, Dir.bg

Георги Глушков е една от най-големите и значими фигури в родния баскетбол, а и отвъд него. Президентът на федерацията ни е първият българин, както и източноевропеец, успял да заиграе в "неприкосновената" до онзи момент територия за хора от нашите географски ширини - НБА. Той има един сезон във Финикс в средата на 80-те години, а сега Александър Везенков ще тръгне по стъпките му и също ще прославя България сред най-добрите, но с екипа на Сакраменто.

SportCast

Глушков е гост в "SportCast с Деян и Иван", като в този пореден епизод ще разкрие не едно или две любопитни неща. Вижте го във видеото.

Как се ръководи баскетболната ни федерация, какво се случва в националния ни отбор, как се става добър баскетболист... също така и истории с Коби Брайънт, а и като цяло как едно момче от Трявна стига до НБА, въпреки че е бил близо до това да се откаже от играта съвсем рано, още като момче.

Ето и някои акценти от един от най-интересните епизоди на подкаста досега.

"Когато бях във Финикс Сънс, в началото треньора ме пускаше доста време, но след известен период спрях да бъда в ротацията и беше тежко. Виждах, че мога да играя и търсех причината - по един или по друг начин, имало е нощи, в които не съм спал. Той казваше, че "иска да ми пушат кецовете", не буквално, разбира се. Самооценката почти никога не съвпада с тази на треньора.

Ето пример - Везенков го направи, в най-тежката лига в Европа. Той доказа на треньора, че е там и прави каквото трябва. Не останах в НБА, защото не бях доволен, че играя по 14 минути. Сега мога да кажа, че е грешка, но тогава така съм мислел. Мога да кажа на младите, че пътя е да доказваш на треньора всеки един момент, че трябва да играеш. Със сърденето няма да стане", разказва родната легенда.

Източник: Ангел Юруков, Dir.bg

По думите му няма нищо страшно, но просто трябва човек да се научи да преодолява трудностите и да не се отказва, въпреки препятствията по пътя си, които никога не са малко. Не крие, че спортът му е помогнал доста. Имал е избор да стане дърводелец, да работи в завод за селскостопанска техника... Но става спортист.

На 19-годишна възраст, вече в ЦСКА, получава забрана да играе баскетбол за шест месеца заради сърдечна аритмия. И пак е на крачка от това да приключи със спорта.

Във времената, в които няма интернет - как разбира човек, че е избран в Драфта на НБА? По определено нетрадиционен начин, от списание, на Универсиада в далечна Япония!

"Не знам какво е писано в поканата от Финикс. По онова време БСФС имаше международен отдел, който получаваше и раздаваше всички неща. Били са франкофони хората и може би не са успяли да видят какво точно е написано, та може би и затова получих печат, че мога да замина. Ако са знаели къде отивам и целта на това пътуване каква е, може би щеше да бъде отклонена поканата", спомня си още за отиването си в САЩ Глушков и добавя, че е имало близо 250 000 причини все пак да бъде пуснат в Щатите по време на комунистическия режим.

Тази и още множество истории, свързани с отиването и престоя му в НБА ще може да чуете и видите във видеото, както и как точно се озовава в Италия, където оставя следа и дали преминаването му на Ботуша е свързано с годината му във Финикс.

"Коби Брайънт беше на 12, когато аз бях в Италия. Играхме с баща му една година. И имаше контузия на коляното. И беше много ядосан. Защо? "Контузих си коляното, няма да мога да играя в НБА". На 12. Той вече беше станал звезда. Имаше нещо изключително", спомня си той за срещата си с бъдещата легенда и за съжаление отишъл си твърде рано баскетболен идол.

Има ли наченки на промяна в българския баскетбол? И то отвъд Александър Везенков, който е един от малкото светли лъчи в спорта ни като цяло. Според Глушков - да.

Президентът вярва, че от юношеските и младежките гарнитури идват добри баскетболисти, но не пожела да назове имената им - поради напълно обективни причини.

"Само че, за да станат - трябва да изглеждат като Везенков", категоричен е той, като видимо подчертава отдадеността, трудолюбието и работната етика на най-голямата ни спортна звезда в момента.

Уточнение - записът бе направен няколко дни преди да ни сполети тъжната вест за кончината на друга легендарна фигура в баскетболната игра у нас - Атанас Голомеев.

Президентът на федерацията коментира отделно тежката новина със спомен за големия играч и голям приятел, който си отиде в събота.

"Тежка вест и неочаквана, въпреки че се знаеше, че се бори... - каза Глушков. Аз се надявах, че нещата ще се оправят, но... Много спомени имам с него. Например, когато ме поканиха за първи път в националния отбор на 17 години, той ме прие в стаята си. Деляхме стая, помагаше ми, а това за един млад играч е всичко. Тогава започнах да получавам аритмии, той ми помогна и за това, даде ми съвет и ми препоръча хапче, което ми помагаше. Беше като по-голям брат.

Велик играч, който беше идол на всички в нашето поколение. А като човек умееше да казва много неща без да обижда хората. Знаеше как да им покаже грешките, но без да ги наранява. Ще ни мипсва на всички. Ще липсва на българския баскетбол."