Със златни спомени от Милано и Париж - историята на мачовете ни срещу Франция

Днес гостуваме на световния шампион и изглеждаме напълно обречени

Снимка: Иван Григоров

Със златни спомени от Милано и Париж - историята на мачовете ни срещу Франция

Днес гостуваме на световния шампион и изглеждаме напълно обречени

09:22 | 8 юни 2021 | Редактор : Динко Гоцев 7 1748 Снимка: Иван Григоров

Франция срещу България на футбол днес звучи като битка на Голиат с Давид, като крехките надежди са, че ще успеем "с прашка" да сломим мощния съперник.

Ретро

Горе-долу такива са ни аргументите към момента срещу актуалния световен шампион, простете за клишираното сравнение. Ако искате и нещо далеч по-материалистично и облечено в математика и цифри - коефициентите за българска победа над този противник днес варират около 1:21. Обидно донякъде, но вероятно хората си знаят защо е така.

Довечера в 22,10 часа гостуваме на французите в Париж в последната им контрола преди Евро 2021, където те отиват като фаворити. Мачът ще се предава по БНТ 1.

И ако днес сравнението е трудно, то невинаги през годините е било така. Имаме паметни мачове срещу този съперник, велики победи над "петлите". Те са един от онези съперници сред големите футболни сили, които не ни потискат със статистика. Например - като Англия и Германия, които сякаш бием веднъж на "минаване на Халеевата комета". Или изобщо не бием.

Историята ни на футболно мерене на сили с "петлите" е на 89 години, като първата среща е в София през март 1932-ра. Бият ни с 5:3, но за онази епоха такива резултати не са учудващи и рядкост за българския отбор. Прохождаме в играта, все пак.

Следва "шестица", която отнасяме в Париж през 1936-а (1:6), което е до днес остава най-тежката ни загуба от тях. Стъпка по стъпка, това съперничество след Втората световна война придобива далеч по-равностойни параметри.

Първият път, в който не губим от Франция, е в контрола като гости през 1957-ма (2:2), а две години ги бием с 1:0 пак в приятелски мач в София и имаме вече победа над тази страна на футбол.

На 11 декември 1960-а ни побеждават убедително с 3:0 в Париж в световна квалификация за Чили 1962, след което изглежда, че пропускаме и този Мондиал. Но не - бием в София година по-късно с 1:0, като Христо Илиев-Патрата бележи в 90-ата минута. Това е първият ни голям удар срещу този съперник, който стига за това да идем на бараж за място на световното... пак с французите.

Виж още Великите мачове на България

На "Сан Сиро" в Милано печелим с 1:0 един от първите големи мачове изобщо в историята на националния отбор, като Митата Якимов вкарва победно. За първи път сме на световно първенство, при това за сметка на отбор, който е с бронзовите медали от предишния Мондиал в Швеция!

От тогава съперничеството върви горе-долу в един коловоз.

Падаме като гости, често ги бием в София.

Оказва се, че когато дойдоха на "Васил Левски" преди 4 години в световна квалификация с изключително силния си отбор, и ни победиха с 1:0 (Блез Матюиди), това е първият им успех над България като гост от 1932-ра! Помните, онова 3:5...

Незабравим остава юнският ден през 1985-а, когато с голове на покойния Георги Димитров и Наско Сираков стигнахме до 2:0, пак в световна квалификация. Те бяха европейски шампиони, с най-добрия играч на континента Платини, с Тигана, Жирес и останалите асове в състава. Паметен двубой, един от най-големите в историята на българския футбол.

Снимка: Иван Григоров

Квалификациите за САЩ 1994 са твърде скорошни (ох, и те вече не са...), за да сме забравили как в София напълно ги надиграхме и ги бихме с 2:0. А в Париж, когато на французите им стигаше и реми, дойде онзи миг, който остава като някакъв сън, като нещо твърде нереално хубаво, за да е било наистина.

Емо Костадинов ги удари тежко в последната секунда на последната минута, за да отидем ние на Мондиала и да направим чудеса и там. А те - с великолепен състав, с Папен, Кантона, Жинола, Блан и останалите, да гледат световното първенство по телевизията.

Ех, спомени...

Виж още 25 години от Чудото (галерия с непубликувани снимки)

Последното ни гостуване в Париж бе неприятно, биха ни с 1:4, а то си беше и неизбежно. Първи мач с нов треньор - Петър Хубчев получи поста дни по-рано, те бяха в състав, който бе загубил инфарктно финал на Евро 2016, но пък се целеше и спечели година по-късно титлата от Мондиал 2018.

И така я докарахме дотам днес да не мислим за славна победа в голям мач над този съперник (примерно решаваща квалификация), а да се притесняваме от някоя гадничка загуба с много голове, и то - в контрола.

За тях след този двубой идва лято на надежди да спечелят европейската титла, а за нашите - почивка по морето, подготовка и участия в най-първите от първите кръгове в евротурнирите. Там френските национали няма да ги има, защото не играят в клубове, които участват на тези етапи.

Това е разликата на ниво национални тимове, а генерално горе-долу в момента като развитие на футбола, е от небето до земята.

И въпреки това - историята поне ни дава надежди. Играли сме общо 22 пъти, имаме 8 победи, 4 ремита и 10 загуби (26-38 голове).

Във Франция сме спечелили веднъж (и никога няма да го забравим), при три ремита и 7 поражения (10-26).