17-11-2017 20-11-2018

Скандалната хокейна мечта с книгата на Кадафи

Историята на отбора от Изерлон през 1987 г. още възмущава Германия

09:12 | 22 март 2020 | Редактор : Динко Гоцев 5 4032

Канада може и да е сърцето на хокея, но Европа също обича спорта с шайба и стик. Веднага идват наум Русия, Швеция, Чехия, Финландия, Словакия... Всички те са много повече хокейни нации, отколкото футболни, например.

Ретро

Не чак като при тях, но популярността на играта в Германия също е голяма. Особено след 80-те години на миналия век, когато рязко се повишава интересът към този спорт в страната.

Може да се изненадате, но хокейната Бундеслига е създадена през далечната 1958-а, а от 1994-а насам е изцяло професионална, като в нея има и доста чужденци. Канадци и американци намират реализация в европейските зали, след като ледът в НХЛ е тесен за всичкия талант и желание, които се раждат в Северна Америка.

Именно така през 1987-а двама канадци - Дан Олсън и Брюс Харди, търсят щастието си във Вестфалия. Техният отбор се казва ECD Iserlohn от Изерлон, едно 90-хилядно градче в региона Зауерланд, недалеч от Дортмунд.

Собственикът на отбора по онова време - Хайнц Вайфенбах, е типичен представител на 80-те в германския спорт. А това са странни типове, колоритни и импулсивни. Малко като футболните президенти, появили се у нас десетина години по-късно, макар... сравнението да не е чак толкова стилно.

Този бос е мустакат, устат и с неизменната пура в кухината между мустака и брадата, с вид на бонвиван и едновременно с това - човек от народа. Вайфенбах е емоционален радикал в своята запалянковщина, ругаещ заедно с тълпата по време на напечен мач.

Хайнци, както градът го нарича, е направил състояние в бизнеса с недвижими имоти, а амбицията му в хокея е неговият отбор да е номер едно в Германия.

"Той не се притесняваше да влиза при играчите в съблекалнята - спомня си Дан Олсън. - И да ни казва неговото мнение за това как сме играли. Псуваше на немски, а веднъж дори ни извади пистолет от панталоните си! Беше доста странен тип, а тогава направо ме уплаши."

Хайнци обаче успява да събере добър отбор. С Харди и Олсън тимът успява да стигне полуфиналите в лигата, а за следващия сезон целта е титла. Има само един проблем. Клубът е пред банкрут. Как ли?

Виж още Чудото на леда

Оказва се, че Хайнци не плаща данъци за собствеността на клуба, а и го обвиняват, че е прекарал някои разходи на фирмите си през него. Не е много ясно точно каква му е била схемата, но през 1987-а германските данъчни власти обявяват, че хокейния клуб Изерлон дължи 3,4 милиона долара (обърнато в американска валута, иначе дългът си е бил в дойче марки).

Канадците са същисани, като разказват историята на медиите в родината си.

Играчите не тренират, клубът спира дейността си временно, въпреки че босът ги уверява, че всичко ще е наред. Счетоводителят на Вайфенбах, известен в града като Мерлин Магьосникът, някак е успявал да се справи досега с отчетите. Но този път и той е безсилен.

Данъчните изискват за пълна проверка контрактите на играчите, счетоводните книги, всичко. Договорите обаче изчезват, за което поне Мерлин се е погрижил. В резултат на което го отнасят... играчите.

"Глобиха ни по 1000 германски марки заради това, че в счетоводството нямаше и следа от документите, които бяхме подписвали. Взеха телевизора от апартамента ми и дори коженото ми яке", спомня си Харди. Той на практика се оказва замесен в афера с данъчни измами, без да знае за това.

В това време Вайфенбах измисля спасението. Качва се на самолета и заминава за Либия. Идеята му дава кмет на съседно градче, който две години по-рано е срещнал случайно Муамар Кадафи при едно от посещенията му в Европа.

Либийският лидер приема немския си гост и го изслушва. Босът с мустаците и пурата иска Кадафи да е спонсор на хокейната гордост на Вестфалия (така описва отбора си в Триполи) като му обещава реклама в Европа. И след няколко дни преговори сделката е факт! Защо, по дяволите, Кадафи се решава да инвестира хокеен отбор!?

Разбира се, срещу нещо насреща.

От Либия трябва да гарантират 900 000 долара, с които клубът ще бъде осигурен за целия сезон. В замяна Кадафи иска спонсорско лого на хокейните пуловери на немския отбор. Не знамето на страната му или компания от Триполи, не и ликът на самия либийски лидер. Не. На екипите на немските хокейни лъвове се появява реклама на "Зелената книга".

Това е голямата гордост на Кадафи. Книгата, която излиза през 1975-а и събира политическите му доктрини, философии и теории за Либия, както и размисли за живота като такъв. С две думи - това е Кадафи на хартия в повествователна форма. И иска Европа да знае за това.

Вайфенбах няма нищо против, той е над неща като принципи, политика, а в случая - и морал. Нищо, че година по-рано Германия е в шок, след като дискотеката "Ла Беле" в Берлин е взривена, а службите за сигурност посочват Кадафи за поръчител. Босът на хокейния тим нехае за реакцията у дома на сделката. На него му трябват парите.

Играчите също са доволни. Ще си получават заплатите, ще играят, няма да им взимат телевизорите и вещите.

Но канадецът Харди осъзнава, че нещата не са съвсем нормални на сутринта, след като новината плъзва из вестниците. Те са, меко казани, възмутени от случилото се!

Получава обаждане в офиса на клуба, като от другата страна на линията е Том Брокау от "Ню Йорк Таймс". И в Америка вече знаят за сделката. И разпитват - как е възможно това?

Списание "Шпигел" нарича спонсорския договор с Кадафи "Содом и Гомор".

А вътрешният министър на Западна Германия Фридрих Цимерман се изказва по темата: "Първо помислих, че е шега. Но това е груба намеса на политиката в неутралната природа на спорта."

Националният треньор на страната по хокей Хавиер Унзен е бесен: "Не искам спортът ни да се асоциира с престъпници и терористи".

Седмица по-късно отборът е посрещнат преди мач във Франкфурт с тълпи от протестиращи и полиция, която опитва да ги спре. Това е дебютът на екипите, с които Изерлон изиграва два мача.

Играчите решават да гласуват как да продължат. Дали да носят старите си пуловери и да рискуват договорът с Либия да пропадне, или да носят "Зелената книга" на екипа, да търпят заплахи и обиди, но да са сигурни, че ще си взимат парите. Вотовете са категорично "против" новите пуловери.

Вайфенбах влиза в съблекалнята и играчите му казват какво са решили.

Той е ядосан, но отвръща, че уважава решението. След което съобщава, че това е последният мач на отбора, защото финансово не може да издържи. И всичко приключва, тимът е в несъстоятелност, както и босът му.

Той дава едно последно интервю по темата и обяснява, че "Зелената книга" е политически неутрална спрямо Германия, в нея няма нищо притеснително или престъпно. Глас в пустиня.

Играчите си събират багажа, а Вайфенбах плаща на данъчните в следващите няколко години дължимото, за да избегне затвор. "Хокейната гордост на Вестфалия" е във фалит и временно изчезва от спортната карта. За да бъде възстановена и върната в елита на немския шампионат няколко сезона по-късно.

И днес съществува и се подвизава в Бундеслигата на Германия като Изерлон Руустърс. Даже се бори често за плейофи в доста силната конкуренция, а преди прекъсването заради преди седмици, в състава му играеха цели 10 канадци!

След Хайнци Вайфенбах, в края на 80-те финансово клубът бе подпомогнат от спортната агенция "Зауерланд", която у нас знаем с това, че наля гориво и постла пътя на професионалната боксова кариера на Кубрат Пулев, преди да се разделят преди 2 години. Тя е много силна в региона, чието име носи.

Шефът с мустаците почина през 2015-а. Както светът знае, Кадафи бе убит четири години по-рано. Имат една обща снимка от деня на подписването на сделката.

Историята за тяхното партньорство остава като едно от най-странните, спорни и краткотрайни спонсорски начинания в историята на спорта.

ИЗБРАНО