24 март е дата, която всички бразилски фенове на автомобилния спорт помнят много добре. А и не само те.

Легендарният Айртон Сена се нуждаеше от седем сезона във Формула 1 и две шампионски титли, за да спечели най-после домашната си надпревара.

Тази победа дойде едва през 1991-ва и то при толкова трудни за него обстоятелства, че си заслужава на годишнината от нея да си я припомним. А и само преди три дни този епохален любимец на милиони щеше да навърши 62 години. За жалост ни бе отнет твърде рано от съдбата - на 1 май 1994-а си отиде след зловеща катастрофа на "Имола".

Но сега е моментът да използваме двата повода за един хубав спомен. На "Интерлагос" преди 31 години Сена бе посрещнат като актуален шампион във Формула 1 и пресен победител от откриващото състезание за новия сезон - това на пистата във Финикс, Аризона.

Пилотът на "Макларън-Хонда" отново бе фаворит за първото място в Бразилия, но винаги през годините там нещо се случваше. Или му влияеше напрежението, че трябва да достави успеха пред родна публика, или друго. Всички домашна победа от него, но все нещо не му достигаше. Имаше две стъпвания на подиума на "Интерлагос", но хилядите по трибуните искаха да го видят на най-високата стълбичка. Беше въпрос на време.

Снимка: Getty Images

Два дни преди състезанието Сена навърши 31 години, но няма намерение да празнува. Най-големият подарък, който може да получи, трябваше самият той да си го изработи. Този човек е изтъкан от амбиция и изгарящ глад да побеждава. А преди този старт усещането е още по-силно на родна земя. Преди квалификацията Айртон си ляга по-рано и започва да сънува как се състезава сам и с все по-висока скорост. Постепенно в съня си разпознава своя "Макларън" и бразилската писта. Сам разказва тази история по-късно.

Още в квалификацията не му бе лесно. Новоизграденият болид на "Уилямс-Рено" е плашещо бърз, а когато в шасито му са Найджъл Менсъл и Рикардо Патрезе обстоятелствата са още по-притеснителни за съперниците. Въпреки това Сена успя да даде най-доброто време и бе с близо четири десети по-бърз от италианеца. Трети бе британецът, а четвърти остана съотборникът и много близък приятел на Айртон - австриецът Герхард Бергер. "Фераритата" на Жан Алези и Ален Прост имаха темпо едва за пето и шесто място.

Първата позиция на стартовата решетка предполагаше, че бразилецът ще има най-лесното състезание на домашната писта. Тръгна перфектно и сравнително бързо направи разлика пред пилотите на "Уилямс-Рено". Лошият му късмет от предишните състезания в Бразилия обаче го караше да е твърде предпазлив. Сам признава, че не иска да празнува рождения си ден от суеверие, а просто да си свърши работата по най-добрия начин.

През 1986-а Сена завършва втори на "Интерлагос" зад съотборника си Нелсън Пикет, въпреки че пак е спечелил квалификацията. Две години по-късно е дисквалифициран заради смяна на шасито, непосредствено преди състезанието. През 1990-а след контакт с изостаналия автомобил на Сатору Накаджима трябва да влезе в пита и губи първото място. Всичко това изглеждаше като кошмарно проклятие и имаше защо притеснението да се прокрадва в главата на Сена.

Снимка: Getty Images

И това притеснение започва да се оправдава. Пилотите в колоната започнаха един по един да имат проблеми. Колата на съотборника му Бергер се запали, а съперникът му Менсъл влезе по-рано в пита заради износени гуми. Там британецът имаше още проблеми и изглеждаше, че няма да е конкуренция за Сена. Само че след питстопа на Патрезе, Бергер и Алези, Менсъл започна да приближава бразилеца. Проблемите пак бяха за пилота на "Уилямс-Рено", след като се наложи да направи нов инцидентен питстоп, а после и се завъртя на пистата. Този път боговете бяха с местното момче.

Оставаха седем обиколки и Сена изглеждаше като сигурен победител, но точно тогава се появи проблем с двигателя. С всяка от следващите обиколки оборотите падаха, а единственото, което се вдигаше, беше кръвното му налягане. До края автомобилът му позволяваше да кара само до шеста предавка и за капак заваля.

Пистата започна да да става хлъзгава, а вторият Рикардо Патрезе само това чакаше и с всяка обиколка сваляше разликата с лидера. Изглеждаше, че изпреварването е неизбежно, но тогава боговете отново се усмихнаха на Сена и италианецът също получи проблем с двигателя. За последните две обиколки сякаш небето изцяло се отвори и дъждът се изливаше като от кофа, за да направи финалните акорди на този спектакъл още по-драматични.

И въпреки това Сена пресече финалната линия първи. Крещеше в колата си като затворено животно, осъзнавайки че за първи път е спечелил пред всички тези свои сънародници. Един от маршалите му подаде бразилския флаг. Намерението на световния шампион беше да го развява гордо от автомобила, но тогава осъзна, че няма физическата възможност да го направи.

Мускулни спазми заради усилията и напрежението в тези 71 обиколки наложиха медицински екип да му помогне да излезе от неговия "Макларън". Баща му Милтон отиде да го поздрави, а Айртон призова прегръдките да са по-щадящи.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Все пак на подиума Сена намери сили да вдигне трофея - заслужаваше го не само той, а и бразилската публика, която го боготвореше въпреки лошия късмет на тази писта в миналото.

"Върнах се към реалността, когато пресякох финалната линия. Тогава се зарадвах, че съм жив, на "Интерлагос", в родината ми и сред моите сънародници. Това не беше най-хубавата победа в живота ми, но е тази, в която дадох всичко от себе си"

Ако всичко това беше цената, която трябва да платя, за да спечеля в Бразилия, то тя е много евтина. Благодаря ви!"

Онзи триумф го освободи от прокобата. В същия сезон отново спечели титлата, а две години по-късно за втори път триумфира на "Интерлагос".

Никой обаче не очакваше, че последвалите четири победи ще се окажат последни. Така реши съдбата.

Снимка: Getty Images