Той бе ангел и дявол. Точно затова е и мит. Това бе живот като на филм (СНИМКИ)
От гетото Вия Фиорито до върха на световния футбол и славата
Диего Марадона си отиде по-малко от месец, след като навърши 60 години, но следата във футбола, която остава от преминаването му през играта, не изчезва.
Той бе ангел за едни, футболно Божество. За други - омразен измамник, лошо момче и грешник.
Но е сигурно, че животът му като на филм, макар и невинаги романтично сладникав и със сигурност не с хепиенд, допринесе за легендата.
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА ОТ ТАЗИ УНИКАЛНА КАРИЕРА И ЖИВОТ>>>
За мита Марадона. Ето я историята му в снимки - подбрани от различни епохи, още от времето, когато в края на 70-те се появи в Архентинос Хуниорс и се подиграваше на вратарите в първенството на страната.
Идва от едно предградие на Буенос Айрес, което е толкова бедно, че не във всяка къща има тоалетна - Вия Фиорито.
Стигна до върха на световната слава, видя лукс и общуваше с президенти, папи, крале.
На терена легендата му се градеше от рано, още от Архентинос. После в периода в Бока, където за първи път се превърна в икона за една от най-лудите публики изобщо в света.
Игра за Барселона след рекорден трансфер, спечели възхита с невероятните си финтове и неповторима техника. Но и врагове, омраза и неприязън с характера си, с боя на финала за Купата на краля срещу Атлетик на терена.
Последва нов световен рекорд като трансфер - в скромния Наполи, далеч от блясъка на грандовете на Италия и Европа. Там днес в църквите, а неаполитанците са набожни хора, ликът му е до този на Исус Христос. Спечели две титли, превърна се в символ.
Вероятно най-паметното му дело остава как направи Аржентина световен шампион като някакъв всесилен супергерой през 1986 г.
Не беше ангел и не живееше като такъв. Стреляше с въздушна пушка по журналисти, влизаше в конфликти и клиники за наркомани. Бе приятел на Кастро и враг на Щатите, ругаеше открито британците заради войната на Фолклендските острови, не спестяваше критики и откровени хули, когато имаше мнение.
Сочеше средни пръсти от трибуните, докато преживяваше поредната драма на Аржентина на някой Мондиал. Да, надрусан или пиян, и да - далеч от стереотипите за добро поведение и позитивен пример за едно хлапе.
Но това е част от мита за него. Той просто не беше като другите.
Естествено, остави неизлечимия белег и от Божията си ръка, когато вкара гола с ръка на Англия през 86-а.
И това е част от легендата му.
Ето го този живот като на филм - В НАШАТА ГАЛЕРИЯ СЪС СНИМКИ НА ДИЕГО АРМАНДО МАРАДОНА>>>