Той можеше да е Император на футбола, но избра фавелата и кокаина

09:12 | 21 март 2020 | Редактор : Динко Гоцев 14 30370 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Историята започва на някое от прашните парчета земя, които с голямо усилие на въображението можете да наречем "игрище".

Време за мен

На някои врати има дори мрежи... Разкъсани от шутове, стари, по-скоро седящи там, за да е по-истинско.

Всички парчета прашна земя, върху които децата ритат топка в една от най-прочутите фавели на Рио де Жанейро - Вила Крузейро, са заградени с бетонни стени.

Не огради, а стени.

За да не удари случаен куршум някое от босите и голи хлапета, преследващи топката.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Адриано Лейте Рибейро за първи път стреля в мрежата на някое от тези "игрища". Трябва да е било в средата на 80-те, когато е бил на 3-4.

Роден е в символната за Бразилия 1982-ра, когато Зико, Сократес, Фалкао и останалите плениха света и умряха безкрайно красиво на световното. С тях умря и митът за жого бонито - как красивият футбол може да победи рационалния.

Адриано слуша за Зико от първия миг, който изобщо помни. Идолът на Фламенго, който пък е отборът, в който са влюбени 90 процента от хората във Вила Крузейро, се превръща и в негов кумир.

На 16 го взимат в първия тим на същия Фламенго, облича червеното и черното, което така или иначе носи върху душата си от дете.

След два сезона грандовете на Европа точат зъби, защото огромният тип с невероятна крачка, удивителен усет да направи защитника смешен с две движения и левачка от друга планета, просто е твърде добър да остане в Бразилия. Интер го привлича през 2001-ва, току-що навършил 19.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Както историята по-късно ще констатира - съвсем не готов за Европа и всичко, което го чака там.

Интер обаче не бе взел грамадния нападател, за да го пуска като титуляр. Наем в Парма, наем във Фиорентина, но в същото време и първи срещи с готините партита, намигащите италиански момичета и кокаина. Нещата, които пречат на фокуса върху играта.

Гледа по телевизията световното през 2002-ра, празнува няколко дни и нощи титлата и решава: Аз ще стана по-добър от Роналдо и ще донеса следващата световна купа в Бразилия!

Двамата - Феномена и този, когото в Италия вече наричат Императора, рядко успяват заедно да играят за селесао. Когато го правят, ефектът е опустошителен за съперника.

Прякорът му идва по любопитен начин на Апенините.

Адриан е един от петимата "добри императори" на древен Рим. Управлявал за хората, не пестял за забавленията им. На италиански името му се произнася Адриано, както и това на нападателя. И понеже той също не пести за приятелите си и купоните, има широки пръсти и добра душа, а на терена е господар на положението, ето ти прякор - Император Адриано.

През 2004-а Бразилия печели Копа Америка основно заради него. На финала срещу Аржентина нещата са зле, отборът губи в резултата и не се вижда как ще промени това. Адриано забива изравнителен гол в последните секунди. При дузпите Бразилия се къпе в слава. Нападателят е герой, а партито е отново тридневно.

Горе-долу по това време, у дома демоните (под формата на приятели) от детството се връщат.

Embed from Getty Images

Гангстерите от Вила Крузейро усещат, че Адриано е златна мина. Поредният успешен футболист, който взима огромна заплата в Европа. Партитата преминават на тяхна територия. И Адриано става един от тях, зависим от техния кокаин. Харчещ парите си за техните разходи.

На 23 години един от най-големите таланти в европейския футбол и любимец на Северната трибуна на "Сан Сиро" започва първата си битка с алкохолизъм и зависимост от наркотици.

Президентът на Интер Масимо Морати усеща какво става и е загрижен. Той обича Адриано.

Лично е инспектирал каква къща му е намерил клубът, как е обзаведена, има ли всичко момчето от Рио. Дава му цялото време на света, за да се прибере в родината и да се лекува. И се получава.

Завръща се по-силен.

Сезон 2004-2005 г. носи невероятни резултати, като Императора е извън класациите, нанизвайки 40 гола във всички турнири. Следващият е не по-малко зрелищен, Адриано участва активно в наказателната акция на Бразилия в Купата на Конфедерациите през 2005-а.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

И съвсем логично на Мондиал 2006 отива като титуляр пред самия Роналдо! Двамата играят и заедно, Императора вкарва два гола на турнира... Мечтите му се сбъдват. Е, селесао не е шампион, но има нова деветка - безспорен наследник на Феномена.

И тогава трагедията решава, че е време тази хубава история да приключи. Прероден, излекувал проблемите с алкохола, Адриано чува вестта - баща му Алмир е починал, едва на 44 години. И до днес няма официално обяснение за пред обществото как. При неизяснени обстоятелства.

Светът се срутва върху главата на звездата. Започва спускане с темпо и скорост, на които и най-силният алпиец не може да устои.

Адриано не се прибира с дни след старта на подготовката на Интер. Когато го прави е неузнаваем, с огромни торби под очите, натежал с немалко килограми, незаинтересован. Той не е на тази планета, и това не е наше заключение, а цитат от съотборниците му.

Фавелата е удавила мъката му в двете изкушения, които е успял да пребори вече веднъж по-рано. Вече му е все едно. Футболът изобщо не е приоритет. Въпреки това, головете не спират. Талантът е толкова голям, че и дебел Адриано е достатъчно добър Адриано, за да ниже попадение след попадение.

Вкарва още 26 пъти за Интер, преди търпението на клуба от Милано да се изчерпа и да бъде пратен в Бразилия за "ужасно неуспешен престой" в Сао Пауло, както го наричат медиите. 17 гола в 29 мача, но... неуспешен.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Хавиер Санети, аржентинският идол на Интер, днес спортен директор на клуба, си спомня:

"Сякяш някой го подмени. Преди да разбере за смъртта на баща му, той бе душата на тренировъчната база. Понякога пееше в съблекалнята, а преди мачове бе надъхан и се молеше пред икона на глас да победим и да вкара гол. След завръщането от погребението не можах да го позная. Опитахме да говорим с него, аз, президентът, треньорите, играчите... Той бе неконтактен. Бе напуснал планетата ни духом и остана само тялото."

Връща се у дома, в Рио. Във Фламенго. Фланелката едва му става на едрото тяло, но торсидата го боготвори. Хората го татуират по краката и ръцете си, както са правили с кумири като Зико и Ромарио.

На 27 години един застаряващ и изглеждащ на 37, уморен и отегчен Адриано се прибира там, където 11 години по-рано всичко е започнало.

Embed from Getty Images

5 гола в 51 мача, въпреки че видимо е далеч от всякаква форма. Талантът му е колосален, подобно на приятеля му Роналдо, който на 37 вкарваше с лекота, въпреки че тежеше с 20 килограма "нагоре" от оптималното.

Рома се намесва и прави рискован ход - Императора влиза в Рим, където управникът, който е дал прякора му, е бил във владение векове по-рано. Според клуба от столицата, има шанс той да се събуди отново и да тероризира вратарите в Италия.

Остава само няколко месеца и играе 8 мача, а Франческо Тоти казва, че няма как тази история да свърши добре. В Рома е ясно, че думата на Тоти тежи повече от закон. Адриано не обича да тренира, не обича лагерите, не харесва хранителния режим, на който е подложен. Държи се като голямо дете. Какъвто всъщност е. Никой и нищо не можа да го извади от състоянието му.

Пак се прибира у дома, играе за Коринтианс и Атлетико Паранаезе, но... Това вече е краят. За последно опита да го върне в играта американският Маями Юнайтед, но и това е обречено на неуспех още преди да започне.

Някогашната му годеница Жана Машадо разказва за истории, които няма как да знаем.

"Хората съдят Адриано прекалено прибързано - спомня си моделът, която живя с нападателя над 3 години. - Той просто бе различен, не някой лигльо, който се напиваше и си харчеше парите за глупости. Чувстваше се нормален само във Вила Крузейро, при неговите хора.

Дори в пика на славата си отиваше винаги там, разхождаше се бос, пускаше хвърчила с децата и им раздаваше лакомства. Подстригваше се при приятел от детските години, не се притесняваше, че се познава с Ред Командо... Просто това бе неговият живот, а не този пред камерите и медиите."

Ред Командо е банда, която има зад гърба си всички възможни престъпления, които можете да си представите. Искате да си купите наркотици, пушка, пистолет или момиче за вечерта? Те са хората в тази част на Рио.

Адриано е като Джекил и Хайд в периода след смъртта на татко му.

Embed from Getty Images

Дал е над милион евро за домове, социални проекти и просто като пари на ръка на хора от Вила Крузейро. Когато през 2011-а правителството започна кампания да "облагородява" - разбирай, да събаря и срива със земята цели фавели из Рио заради предстоящото Световно първенство, Адриано бе на първа линия на протеста. Редом с с момчетата от Ред Командо.

През деня купува къща в края на фавелата и я подарява на няколко семейства, които са останали без техните домове, сринати от булдозери. Ей така, дори без да ги познава.

Вечер харчи около 20 000 долара за кокаин и проститутки, за себе си и групичката приятели от детството, но вече в луксозен нощен клуб в Рио. Снима се с гангстерите от Ред Командо, държи пушка като тях и прави знака им. Не се интересува от репутацията.

Арестуваха го за притежаване на кокаин, за незаконно оръжие, а накрая и след престрелка пред дискотека, с която се оказа, че не е пряко свързан... Просто компанията, с която е там, влиза в конфликт и някой открива огън. Не влезе в затвора по чудо, просто нямаше свидетели, че той е държал оръжие.

Това е историята му. Блестящ футболен талант, но и човек на фавелата, който никога не успя да се откъсне от "своите хора".

Наскоро навърши 38 г. и продължава да си живее във Вила Крузейро.

Embed from Getty Images

Вече, разбира се, не се разпростира нашироко, защото парите посвършиха. Не му и трябват, наоколо са "неговите хора" - подстригва се все при същия приятел от детинство, облечен винаги във фланелката на Фламенго, който не му взима и стотинка. Там всички са едно.

Ако бе следвал пътя, начертан от Интер, Парма, Фиорентина или Рома...

Ако бе приел в някакъв момент оферта от Реал или Барселона, а те бяха реални в разцвета на суперсилите му... Ако, ако...

Адриано бе орисан да е "Златна топка" и един от знаковите играчи на новия век.

Щеше да е навъртял 100 мача за Бразилия. Да е вкарал много повече от тези 177 гола в около 400 мача, които остават в статистиките. Да е наследник на Феномена, за какъвто го сочеха.

Той обаче избра да не е Император на терена, а да е един от фавелата.

И не е известно досега да се е разкаял или съжалил пред някого за избора си.