21 юни 1994 г. У нас времената са бурни, събитията - динамични, а медиите са в стихията си в първите години след смяната на системата и реалната поява на частни такива. Заглавията са кое от кое по-оригинално, а футболът се превръща в основна тема през лятото на същата година, защото отборът ни е на Мондиал 1994.
И се очаква да постигне много - пълен е със звезди от водещи европейски клубове, а Христо Стоичков е световна такава. Асът на Барса е играл два финала за Купата на шампионите за 3 сезона, голмайстор е на дриймтима на Кройф и се сочи като една от потенциалните най-големи фигури на световното.
Стартът е на 21 юни срещу 22 юни в Далас срещу Нигерия, а у нас часът на мача е 3:30 след полунощ. Страната не спи, а чака началото на участието на момчетата на Димитър Пенев. В Тексас обаче температурите са около 40 градуса, там е ранен следобед посред лято.
Като цяло не знаем много за нигерийците, защото времената на интернет в днешния му вид още са далеч. Не сме ги гледали - къде да ги гледаме? Но сме чули как треньорът им Клеменс Вестерхоф, нидерландец с педантична отдаденост на организацията и дисциплината, е казал: "Гледам отборите в групата и не виждам какво може да ни притесни. Ние сме много силни и се целим в медали от първенството."
Нигерия става шампион на Африка преди Мондиала, но и това някак не бие сериозно звънеца на алармата у нас. А би трябвало.
Все пак - те са дебютант на Мондиал... Тук е мястото да припомним - ние пък сме отбор, който отива в Щатите без да е печелил победа на световно първенство. Но такива "дреболии" сякаш сме склонни да пропускаме в не съвсем реалистичния си прочит и анализ на нещата. Очакванията са твърде големи, а все пак това е български състав, в който има само двама играчи с опит от предишно участие в голямо първенство - Наско Сираков и Боби Михайлов са играли на Мондиал 1986.
Нигерийците ни прегазиха в Далас. 3:0 и смазващо превъзходство на африканците.
Помни се как ни отмениха страхотен гол на Стоичков от пряк свободен удар (при 0:1), който се оказа... че бил непряк. Съдията от Коста Рика така го показа с ръката си, че Ицо дори не бе видял. Спорен момент е не толкова анулирането на попадението, колкото фактът, че няма никакви основания за нарушението да бъде отсъден непряк удар, но... Слаба утеха. 3:0 си е 3:0.
Рашиди Йекини откри в 21-вата минута, въпреки че преди това Емил Костадинов на два пъти можеше да го направи за България от отлични позиции. Гледката на грамадната деветка Йекини да дъвче мрежата ни вероятно и днес буди обляни в пот българи, които са будували тогава за мача. Незабравим кошмар. Йекини си отиде преди няколко години от този свят, твърде млад.
Даниел Амокачи удвои, а в Емануел Амунике утрои. В последните минути нашите бяха напълно гроги и бе добре, че не допуснахме още.
У нас настана паника и тотално отписване и оплюване. Разпъването на кръст минава границите - все пак е изигран само един мач...
"Голям резил се задава от Далас", алармира "7 дни спорт". Вестник "Нощен Труд" написа заглавие "Нищо", а най-образен на ръба на непознатата още тогава политкоректност бе "Старт": "Черен влак се композира от Далас за София". Там не е спестено заяждането със Стоичков, който преди световното е казал, че ако паднем от Нигерия, ще си обръсне главата до голо.
На други места може да се прочетат заглавия тип "Кръгла нула"... Има дори и призиви към президента Желю Желев да връща отбора от световното още след първия мач, за да си спестим резила. За щастие държавният глава си има достатъчно задачи по онова бурно за страната време, за да праща телеграми във ФИФА и да ни спира от участие. Казано в кръга на шегата.
Много обективни фактори не са дооценени реално, защото се лутаме из крайностите (както обикновено). Например - Стоичков играе с контузия, така е на цялото първенство. Боби Михайлов има травма в лакътя и се е оправил дни преди мача. Условията в Далас са много трудни за европейски отбор, което после се казва и от други състави, не само от нашите. Жегата е убийствена.
"Ще оправим работата", заканва се Стоичков след мача. Речено-сторено, бихме добавили ние.
Има и един любопитен детайл. Психологът Димитър Пенев нарежда на щаба си в дните след мача българската преса, която е доставяна в лагера, да бъде крита от играчите, за да не четат споменатите по-горе заглавия и призиви. Но Стоичков има други идеи. Напипва вестниците и ги показва на останалите преди мача с Гърция. И това е вероятно необходимата мотивация за 4:0 в Чикаго, с което отговаря отборът ни на 0:3 на старта.
Останалото, както казват, е история. Покойният президент Желев не само не изтегли отбора от турнира, а имаше честта и удоволствието да отиде и да гледа България на полуфинал на световно първенство срещу Италия три седмици по-късно.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}