Тези дни анализите за българския футбол стават все по-сивички след представянето на клубните ни тимове в Европа и националния (при него не е новина). Тук няма да опитваме да търсим причината защо шампионът на България не може да види вратата на Тотнъм или как ЦСКА е единственият отбор в Лига Европа, който в четири мача от групите няма гол.

Ще опитаме да затворим седмицата, изцяло подчинена на новината за смъртта на Диего Армандо Марадона - едно явление, променило футбола на ниво, което го е правил само още един в историята на тази игра - Пеле. И няма по-добър начин от това да припомним нашата история - българската, с този обичан, мразен, обожаван и презиран гений на топката.

Каква е връзката ни с планетата на Диего?

Първият сблъсък идва през 1979-а, когато на 25 април гостуваме на световния шампион за контрола в Буенос Айрес. Двубоят е на стадиона на Ривер Плейт, а 18-годишният Марадона играе петия си мач за националния отбор. В родината му вече говорят за него като за гений, но светът още не е наясно. Той е в Архентинос Хуниорс, далеч не гранд в страната.

В състава на нашите е капитанът Христо Бонев, както и Андрей Желязков, Стефан Аладжов, Ангел Колев... При съперника - съзвездие: Фильол, Пасарела, Гайего, Хаусеман - все световни шампиони от година по-рано.

Хаусеман дава аванс на Аржентина пред 82 000 на "Монументал", но големият Бонев изравнява. В 60-ата минута е отсъдена дузпа за нарушение срещу Диего и Пасарела носи победата на домакините с 2:1.

Това е първият от общо четири случаи, в които ще срещнем десетката на терена. И един, в който ... не се срещнахме.

През октомври 1980 г. отново на същия терен ни бият с 2:0, като Сантамария и Диас вкарват головете. Съставът ни е много променен, играят Безински, Цецо Йончев, Иван Методиев, Бойчо Величков...

На 5 май 1982-ра сме последният съперник на Аржентина преди Мондиала, на който шампионите на планетата отиват като един от големите фаворити. Ние не участваме.

На стадиона на Велес Сарсфийлд в Буенос Айрес повеждаме във 2-рата минута с гол на Стойчо Младенов, но Диас и Пасарела вкарват за обрата. И пак ни побеждават с 2:1. Марадона отново е на терена цял мач, а после играе на първото си световно първенство.

Но то не е "неговото". Четири години по-късно планетата вижда изумителното дело на десетката, който прави Аржентина световен шампион, а по пътя отново има среща с България. Това е единственият официален мач, не контрола, в който срещаме Диего.

На 10 юни 1986-а в Мексико Сити, но не на "Ацтека", а на стадиона "Олимпико Университарио", се изправяме срещу страховития съперник в последен мач от група А. Имаме две точки след ремитата с Италия и Южна Корея (по 1:1), като знаем, че реми ще ни класира за осминафиналите.

Аржентина е с 3 т. след победа над корейците и реми с "адзурите".

Планът на селекционера Иван Вуцов е да бъде пазен персонално най-добрия футболист в света, като в полузащитата го охранява Аян Садъков с помощта на опитния Андрей Желязков, а Александър Марков трябва да го спира, ако се измъкне от халфовете.

Embed from Getty Images

Колко работи това... А и как се спира Марадона в онзи момент?

И все пак, не ни вкарва гол. При първото попадение бърка Марков, но десетката е далеч. Кучуфо центрира и Валдано вкарва.

Диего се намесва в 77-ата минута, когато се измъква великолепно от Желязков и праща топката на главата на Буручага - 2:0.

Любопитно, това е един от "най-тихите" мачове на Мондиала за гения. Да, записва асистенция, но като цяло не побърква отбраната ни, както го прави с италианци, уругвайци, англичани, белгийци, а и на финала с германците.

И още един детайл, който може и да е забравен - Диего казва в спомените си за Мондиал 1986, че само два отбора на това първенство не са го "подритвали безскрупулно" по терена, което правиха кажи-речи всички бранители срещу фамозния номер 10 в онзи момент.

И това са българите и англичаните.

На същото световно геният сътвори и скандала на века - Божията ръка всъщност си беше неговата лява, с която бутна топката във вратата на англичаните на четвъртфинала. Страничен съдия в тази част на терена бе Богдан Дочев, който не сигнализира с флага си.

Светът не спира да говори за онзи гол и днес, но фокусът у нас е в личната история и драма на нашия сънародник, участник в историческия момент. Неведнъж покойният Дочев е казвал, че това е кошмарът, променил живота му. И е проклинал Марадона за измамата.

Първата съдбовна връзка на аржентинеца с България в кариерата му - и то в нейния пик, в момента, в който планетата започва да гледа на него като на властелина на футбола.

Осем години по-късно трябваше да се срещнем. Но не се случи, а България по някакъв косвен начин бе замесена в заника на славата на футболиста, който после се превърна в символ.

Марадона стартира САЩ 94 по невероятен начин, а Аржентина прегази Гърция и Нигерия, за да се е класирала преди третия мач срещу нашите.

Ние знаехме, след като ден по-рано руснаците съмнително лесно размазаха Камерун с 6:1, че ни трябва точка, за да отидем със сигурност на осминафинал.

Именно в тези часове около мача на Русия и африканците, една друга новина обиколи света - Марадона е хванат с допинг! Пробата му след мача с Нигерия три дни по-рано, на 25 юни, е положителна.

Двубоят в 40-градовата жега на Тексас бе спечелен от българите с 2:0, а съперникът - без своя лидер и душа на терена и с огромната психологическа травма, че няма да го има в отбора си и до края на турнира, бе видимо затормозен. После стигнахме и по-далеч от тях, играхме полуфинал, а те отпаднаха на осминафинал, което не им се е случвало нито в един друг случай на Мондиал от 1970-а до 2018-а.

Денят, в който не се срещнахме в Щатите, бе и реалният край на кариерата на Марадона. Поне на голямата сцена.

Той никога повече не игра за Аржентина (след 91 мача и 34 гола), а след изтичането на наказанието му - второ за него, записа мачове за Бока, преди да се откаже през 1997 г.

Това е съдбовен момент №2 на докосването между Марадона и България - този, който бие гонга за край на магията. Пак, макар и косвено, името на нашата страна бе замесено.

Ако бе играл в Остин, Тексас, в онази жега през 1994-а, Диего щеше да се изправи срещу един приятел. Дружбата му с Христо Стоичков датира някъде от началото на 90-те, когато Ицо е мегазвезда в Барселона, а аржентинецът пристига в Севиля. Двамата си допадат, а приятелството продължава и след излизането им от испанския футбол.

През 90-те играем още два пъти контроли с Аржентина в Буенос Айрес, а Стоичков е в състава за мача през 1995-а. Тогава Марадона се появява в хотела на българския тим и "отвлича" приятеля си на вечеря.

Ноември 2001 г., Буенос Айрес. Пред 50 000 на стадион "Ла Бомбонера", Диего прави своя бенефис, официално сбогуване с футбола. Това е най-тежкият момент в живота на аржентинеца.

Само година по-рано той е спасен след няколко дни между живота и смъртта след свръхдоза кокаин, при едно пътуване в Уругвай. Провежда терапия в Куба, претърпява сложна операция на едното коляно, чиято става е напълно износена. Но на този ден събира на стадиона на Бока Хуниорс пред фанатичните фенове, които го обожават, Отбор на Аржентина и Отбор на света. На трибуните е Пеле, който дори обмисля да играе, но се отказва, вече е на 61 години.

На терена от едната страна са действащите национали на Аржентина, подсилени с натежалия, минал през ада и отказал се четири години по-рано официално от футбола Марадона.

Отсреща - актуални играчи, но и няколко отказали се такива. "Тук са само хора, които считам за свои приятели", казва преди мача. Има и един българин - естествено, Стоичков. По това време Камата играе в Щатите за Чикаго Файър и още е във форма.

Край него на терена са култови фигури в световния тим - Чиро Ферара, Карлос Валдерама, Енцо Франческоли, Давор Шукер... Самото участие на Ицо в този мач, освен невероятно признание за това кой е българският №8 във футбола, е и такова за приятелството с Марадона в онзи момент.

Embed from Getty Images

По-късно през годините Диего направи свое телевизионно предаване, наречено "De Zurda" (Левачката), където гостуваха изключителни личности. Един от първите, поканен в студиото при домакинът Марадона, бе отново Стоичков.

За съжаление през годините така и не видяхме нито аржентинския мит, нито бразилския такъв - Пеле, у нас. В България са идвали Кройф, Бекенбауер, Платини, Зидан, Роналдиньо, Кристиано Роналдо... Но Пеле и Марадона - не.

А това можеше да се промени през 2016-а, когато единственият българин, печелил "Златна топка", събра в София съзвездие велики играчи за своя мач "50 години №8".

До последно Стоичков очакваше Марадона, който бе потвърди от януари, че на този 20 май ще е у нас. Но ангажименти в арабския свят, дела в родината (а такива постоянно имаше, защото личният му живот никак не бе организиран и добре подреден), промениха плановете на Диего. Той имаше и самолетен билет, и резервиран апартамент в София, но... Не се появи.

Някъде там приятелството между двамата вероятно се е попроменило, за което Стоичков споменава няколко пъти в последните години. И не е само той, който твърди, че самият Марадона е много различен от известно време насам.

Лекарите го обясниха с депресивните му състояния, с напредналата анемия и други здравословни проблеми, които няма как да не се отразят и на психиката. А те са следствие на... На всички е ясно на какво.

Един живот, живян в бързата лента.

Та, това е връзката ни с планетата "Диего". Не успяхме да го гледаме тук, у нас, сблъскахме се няколко пъти с магията му на терена, а в Щатите през онова незабравимо лято на 1994-а ... почти се срещнахме в най-черния му футболен миг.

 

Embed from Getty Images