Вече повече от два месеца войната в Украйна има своите отражения върху всички аспекти на живота, като в световен мащаб от случващото се нямаше как да остане незасегнат и спортът.

Основният удар понесоха атлетите от Русия и Беларус, като много от тях загубиха шанса си да се състезават, други го правят без флаг и национални символи, а съвсем малко останаха тези, които по никакъв начин не усетиха трусове.

Дали тези санкции на повечето международни федерации бяха адекватни ще си остане спор без ясен отговор. Менията са разделени, както бяха и с допинг наказанията на Русия в последните години, които имаха своите отражения и върху "чисти" състезатели.

И днес някои смятат, че самите атлети нямат вина за случващото се и не биват да бъдат спирани, други пък настояват за още по-радикални мерки, а като при всеки поляризиращ обществото въпрос, еднозначен отговор едва ли ще има.

Като част от обществото и самите спортисти имат своето мнение по въпроса. А популярността им и хилядите последователи, които имат в социалните мрежи, правят мненията им доста по-влиятелни дори от тези на много от експертите по темата "Украйна".

Поляризиране се забелязва и сред самите руски атлети. За разлика от украинските си колеги, които ясно изразиха своята позиция и застанаха на страната на родината си, много от тях дори с оръжие в ръка, то при руснаците няма единомислие.

Огромна част от тях се обявиха против войната, а някои дори в прав текст обвиниха Владимир Путин за случващото се. Други не заеха гласно страна, а просто призоваваха за мир, което също е вид позиция.

Снимка: Getty Images

Разбира се, имаше и доста руски атлети, при това с огромно влияние и олимпийски титли, които без угризения подкрепиха случващото се в Украйна. Много от тях дори бяха част от митинги в подкрепа на войната, позираха и със знака "Z".

Първи своята позиция изразиха може би тримата най-известни руски действащи спортисти към момента. Тенис звездите Даниил Медведев и Андрей Рубльов, както и хокейната икона Александър Овечкин. Още в първите дни на войната те открито отправиха призив за мир. Без заемане на ясна страна, без коментар относно действията на Путин, но с твърда позиция - не на войната и мир.

В последните дни обаче именно Рубльов се замеси в скандал и стана обект на много критики. Лично той упрекна действията на организаторите от "Уимбълдън" да изхвърлят руските и беларуските атлети, макар той и колегите му да бяха противници на военните действия.

Тази позиция за мнозина постави Андрей от другата страна на барикадата. А фактът, че странно избра да участва на турнира в Белград, вместо на този в Барселона, му навлече допълнителни критици.

Но все пак в първите дни от военните действия Рубльов каза:

"В моменти като тези мачовете ми нямат значение. Случващото се е просто ужасно".

Освен споменатите Рубльов, Медеведев и Овечкин, против войната се обявиха още редица атлети от най-различни спортове, но общото между повечето от тях е, че те живеят и се състезават в чужбина.

Едно от малкото изключения бе футболният национал Фьодор Смолов. Състезателят на Динамо (Москва) тъврдо се обяви против военните действия, за разлика например от капитана на Сборная - Артьом Дзюба.

Може би най-краен в оценките си бе олимпийският шампион в петобоя от 2016-а Александър Лесун, който заяви:

"Винаги съм бил горд да се състезавам под руски флаг. Роден съм в Беларус но съм руснак, целият ми род е от тази страна, която обичам. Днес обаче съм посрамен. Не от цветовете на родината си и от народа, а от един диктатор и позорните му действия".

Но монетата има две страни, като на фона на противниците на войната, действията на Русия срещнаха и доста подкрепа от местните атлети.

Първата публична проява дойде от неизвестния до този момент гимнастик Иван Куляк, който взе бронзово отличие на състезание от Световната купа и излезе на подиума с ясно изразен знак "Z" на гърдите.

Без допълнителни коментари от негова страна, всички бяха наясно за причините да се появи този символ на екипировката.

Всички олимпийски шампиони на Русия от последните зимни игри в Пекин, завършили само дни преди инвазията в Украйна, тази седмица бяха на прием в Кремъл при Путин. Световните медии се питаха дали някой от шампионите ще изрази знак на протест с неявяването си, но никой не го направи. Всички бяха там.

Може би най-разпознаваемият сред тях - трикратният шампион в ски бягането Александър Болшунов, дейно участва в демонстрация в подкрепа на войната. Той също така бе сред най-яростните критици на изхвърлянето на руснаците от повечето спортни организации по света.

Неговият колега и четирикратен олимпийски медалист в плуването Евгени Рилов бе част от същия митинг в подкрепа на войната, заради което освен тлъстия си спонсорски договор със "Speedo", загуби и правото си да участва в състезания. Санкцията бе незабавна и без никакви обяснения.

Сред най-яростните защитници на случващото е легендата във фигурното пързаляне Евгений Плюшченко, който неведнъж е агитирал в подкрепа на Путин, когато президентът е получавал критики.

Иконата на овчарския скок Елена Исинбаева до този момент не е взела позиция, но тя по всяка вероятност ще се прости с поста си в Международната федерация по лека атлетика, защото очкаванията бяха тя се обяви против войната открито. Исинбаева, която през годините не е крила симпатиите си към Путин, а освен това има и чин в армията, отказва да го направи. И това се приема като негласна подкрепа за действията в Украйна.

Масовото изключване на руския спорт също така настрои много местни атлети, ако не в позиция "за" войната, то поне в такава срещу всичките антируски настроения в западния свят. Нещо като защитна реакция срещу "масова несправедливост", както го нарече беларуската звезда в тениса Иля Ивашка. Той е един от призовалите за мир, но след новината, че няма да го пуснат да играе на "Уимбълдън" запита: "Защо сме под един знаменател и ни посичате така?"

Разделението е огромно сред самите руски спортисти, които преживяха доста в последните години.

Заради държавната допинг програма в спорта и ползането на забранение субстанции от едни, много други нямаха шанса да изпеят националния химн при напълно заслужените си успехи. Сега ситуацията е сходна, защото заради независещи от тях политически действия, атлетите са изхвърлени от състезанията, без значение на коя страна на конфикта застават.

А всичко това ни показа, че призивите за независим от политиката спорт си остават само лозунг, който рядко кореспондира с действията на федерациите.

Не само по казуса с Русия и войната е така, а и в редица други случаи в спорта.

Снимка: Getty images