17-11-2017 20-11-2018

Зимната спортна приказка започна под Монблан преди 98 години

Стартът на "белите" олимпиади бе даден в Шамони

09:02 | 29 януари 2022 | Редактор : Венислав Кирилов 1 1945 Снимка: Getty images

В петък фокусът на спортния свят отново ще е олимпийски. В Пекин официално бъдат открити 24-ите зимни игри. Китайската столица и намиращите се наблизо курорти Янцин и Чунли ще посрещнат 2861 спортисти, които ще разпределят общо 109 комплекта медали в 7 спорта и техните 15 дисциплини.

Зимна Олимпиада Пекин 2022

109-те златни медала, които ще се раздадат в Пекин са рекордни в историята на зимните игри, макар преди четири години в Пьончан да имаше с 61 участващи атлети в повече, както и една държава повече. Сега страните, представени с атлети в Китай, ще бъдат 92.

Мащабът, организцията, съоръженията и изобщо всичко около 24-ите зимни игри обаче са коренно различни от това, което се случва преди 98 години под величествения Монблан - в Шамони.

Именно френското курортно градче през 1924-а посреща "Международната седмица на зимния спорт", която впоследствие е призната и за първата зимна Олимпиада в историята.

ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ РОМАНТИКАТА НА ПЪРВАТА ОЛИМПИАДА С ГАЛЕРИЯТА ОТ СНИМКИ >>>

С едва 16 участващи страни, 16 комплекта раздадени медали и общо 258 атлети, игрите в Шамони изглеждат доста незначителни като мащаб от днешната перспектива. Но пък именно те проправят пътя на зимните спортове. Все отнякъде трябва да се започне, нали?

Защото модерните олимпийски игри стартират 28 години по-рано в Гърция и макар фигурното пързаляне да е част от Олимпиадите в Лондон и Антверп, а хокеят на лед - само в белгийския град през 1920-а, то всички други зимни спортове са загърбени.

А и това е напълно логично, защото през лятото практикуването им е невъзможно. Именно заради това Скандинавските страни започват провеждането на свои Северни игри от 1901-ва, които освен традиционните зимни спортове, включват плуване, лов и колоездене. И това е нещо като мини Олимпиада.

И докато скандинавците не усещат липсата на зимни игри, то алпийските страни, заедно със САЩ и Канада, искат да има форум, на който да бъдат включени традиционни такива. Те срещат подкрепата на бащата на модерните игри - Пиер дьо Кубертен, с чиято помощ след Първата световна война следващ тежки преговори с МОК и скандинавските страни, за да се стигне до консенсус. Планира се в началото на 1924-а да се проведе въпросната "Международна седмица на зимния спорт", за да се види какъв ще е нейният ефект.

А случилото се в Шампиони надминава всички очаквания, заради което събитието бързо е признато за Олимпиада, а от онзи момент зимните игри стават традиционно събитие от огромен калибър в спортния календара.

Бобслей, кърлинг, хокей, фигурно пързаляне, кънки, ски-бягане, ски-скок, северна комбинация и предшественикът на днешния биатлон, който тогава се казва "военен патрул", са спортовете през 1924-а. Странно или не, ски-алпийските дисциплини не присъстват в програмата на първите три зимни игри.

Снимка: Getty images

Съвсем нормално за онези години, дисциплина за дами има само в един спорт и това е фигурното пързаляне. В него австрийката Херма Шабо печели златото, а при смесените двойки отново златото отива за Австрия, но в състав Хелен Енгелман и Алфред Бергер.

Иначе от 16-те държави само две не са от Европа, като това естествено са Канада и САЩ, които са сред инициаторите на зимната Олимпиада. Спортисти има домакинът Франция, както и Австрия, Белгия, Чехословакия, Финландия, Великобритания, Унгария, Италия, Латвия, Норвегия, Полша, Швеция, Швейцария и Югославия със своите четирима словенски скиори.

Германия не получава покана като наказание за Първата световна война, а пък СССР в последния момент решава да не изпрати своите спортисти.

Първият медал в историята на зимните олимпийски игри е на сметката на САЩ. Печели го Чарлс Джютроу, който на 26 януари 1924-а печели надбягването с кънки на 500 метра.

Историческата надпревара се състои на специално изградения за случая "Олимпийски стадион", който всъщност е пързалка, а не стадион. И около нея трибуните заемат малка част от пространството, докато десетки хиляди могат да гледат встрани или от съседните сгради и хълмове. Състезанието е изключително драматично, като първите четирима завършват само в рамките на 0,8 секунди, а победител и исторически шампион се оказва американецът Джютроу. Надпревара, която записва името му със златни букви завинаги в олимпийската история.

Любопитно, че бронз от това състезние взима абсолютният господар на кънките по онова време - финландецът Клас Тунберг. В Шамони той печели три златни и един сребърен медал в останалите дисциплини, но в историческото първо състезание остава трети и така неговото име няма славата на Джютроу, макар финландецът да е далеч по-успешен атлет.

В класирането по медали доминацията на Норвегия и Финландия е тотална, което всъщност според мнозина се оказва и една от причините за превръщането на тази седмица на спорта в зимна Олимпиада с вече 98-годишна история. Преди Шамони, за разлика от Швеция, съседните Норвегия и Финландия са твърди противници на тази идея, като искат да продължат със своите Северни игри. Все пак с дълги преговори двете страни се включват в "седмицата", а доминацията им ги кара да променят мнението си по темата и да станат радетели за продължаването на тази зимна традиция.

Норвегия завършва със 17 медала, Финландия има 11, а чак след това са САЩ и Великобритания с по 4 отличия, което показва огромното предимство, което нациите от Севера на Европа имат. Двете страни имат по четири златни отличия, но Норвегия има 7 сребърни и 6 бронзови, докато Финландия има 4 сребърни и три бронзови.

Общо осем страни имат честта да чуят химна си в Шамони, но сред тях не са домакините от Франция, които остават само с три бронзови отличия. Белгия пък е десетата страна, която взима медал (бронзов).

Сред най-впечатляващите неща за домакините и изобщо за европейските спортисти е тоталната доминация на Канада в турнира по хокей.

"Кленовите листа" се явяват не с национален тим и играчите от създадената седем години по-рано Национална хокейна лига. По това време е забранено професионалисти да ходят на Олимпиадата, като в Шамони се явяват ветераните от аматьорския "Торонто Гранитс" - първият хокеен клуб в Торонто.

Те обаче печелят групата си с невероятната голова разлика от 85:0 в три мача, след това допускат два гола, но бият Великобритания с 19:2, за да спечелят златото след 6:1 срещу големия враг САЩ.

Снимка: Getty images

И докато първият медал е даден още във втория ден на игрите, то последното отличие от Шамони е връчено ... през 1974-а, точно половин век след провеждането на Олимпиадата. Това се случва в ски-скока, където след състезанието трима норвежци се нареждат на подиума.

Когато обаче норвежкият историк Якоб Вааге започва да рови из архивите, за да напише книга по повод 50-годишнината от старта на игрите, той открива неточност.

Оказва се, че в официалните доклади на съдии американецът Андер Хауген има с 0.095 точки повече от бронзовия медалист Торлейф Хауг, който умишлено или просто заради недоглеждане, получава бронза в Шамони.

10 години след Олимпиадата Торлейф Хауг си отива от този свят като един от най-великите олимпийци, защото в Шамони той печели два златни медала в ски-бягането, титла в северната комбинация, както и въпросния бронз в ски-скока.

Това е докато историкът Вааге не открива грешката. И забележете - норвежец съобщава на МОК, че негов сънародник нередно е получил медал за сметка на американец.

Международният олимпийски комитет поправя грешката си и на емоционална церемония през 1974-а, дъщерята на починалия Хауг, лично връчва бронзовия медал на вече 85-годишния нов медалист Андер Хауген от САЩ.

Снимка: Getty images

Друг исторически момент от тази Олимпиада е участието на норвежката фигуристка Соня Хенйе, която по това време все още е дете - на 11 г., и завършва на последното място във фигурното пързаляне. В следващите години обаче тя се превръща в истинско величие в този спорт. Печели три поредни олимпийски златни медала, 11 златни медала от световни първенства и седем от европейски.

В крайна сметка важното е, че "Международната седмица на зимния спорт" постига огромен успех за тогавашните стандарти, а МОК и останалите Олимпийски комитети на отделните нации, решават, че традицията трябва да продължи.

Зимната Олимпиада започва да се провежда на всеки четири години, паралелно с летните до 1992-а. Тогава се взима решение те да бъдат разминати, за да не се провеждат в една и съща година.

Днес споменът за Шамони е много далече, игрите са далеч по-модерни и много по-мащабни, но духът и традициите са същите.

А те за заложени още в края на 19-и век от Пиер дьо Кубертен.

ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ РОМАНТИКАТА НА ПЪРВАТА ОЛИМПИАДА С ГАЛЕРИЯТА ОТ СНИМКИ >>>