Първата част от разговора с Камата публикуваме сега, а останалите две части очаквайте до края на седмицата.
Интервюто ни започна с проблемите на българския футбол и втория мандат на президента на централата Борислав Михайлов. Неусетно разговорът премина през отношенията му с журналистите към политиката, предстоящите избори, НДСВ, Бойко Борисов и противоречивите му чувства към родината.
- Г-н Стоичков, нека да се върнем малко назад във времето, когато Боби Михайлов запази президентския си пост в БФС в края на януари. Какво мислите вие за това?
- Конгреса го спечели този, който беше най-подготвен. Какво друго да кажа? Нормално беше Боби да получи втори мандат. Това, което той направи през последните над три години и половина не е малко. Горе-долу нещата се развиват добре. Сега някой ще каже: "Националният отбор не върви". Да, не върви, но президентите на клубовете какво направиха по този въпрос? Държавата какво направи за развитие на детско-юношеския футбол? Нищо!
- Натрупа ли достатъчно опит Боби Михайлов, за да се справи с втория си мандат? - Много! Боби е човек с голям характер и е с манталитет на победител. Който не познава Боби, може да си прави свободни съчинения оттук до Луната и обратно. Аз обаче го познавам повече от 20 години и знам, че това, което си е поставил за цел, ще го изпълни. Той иска да вижда пълни стадиони, иска да няма корупция във футбола, всеки мач да е дерби, младежките ни отбори да имат бази... Да има къде малките да тренират, да се подготвят, да има специалисти, които да работят с тези деца. Ние продължаваме да я караме по една система от 70-те години на миналия век. И затова акъл днес дават пенсионирани специалисти, на които им е минало времето. Да, нормално е по-старите да дават акъл на по-младите. Но когато ние сгрешим, защо не дойдат да ни кажат: "Ето тук сбъркахте". Иначе е много лесно по медиите да излезеш и да говориш: "Ние това, ние онова, това трябва да е така, онова иначе". Ела там, на терена да те видя. Много е лесно, когато имаш талантливо поколение край тебе.
- Вие как помагате на Боби Михайлов?
- Първо, аз не съм в управата...
- А защо не влязохте в управата преди 3 месеца?
- Имам по-големи планове за себе си. Българският футбол трябва да е в ръцете на хора, които живеят постоянно в България. А аз не съм от тях.
- Боби Михайлов направи доста промени в Изпълкома.
- Дано всичко това да е за доброто на българския футбол. Може ли някой да оспорва качествата на Гриша Ганчев, Николай Гигов, Марин Митев, на Данчо Лечков, Наско Сираков... Скандалите със съдиите. Това е големият проблем. Дали тези съдии, които в момента свирят в "А" група са най-добрите? Когато играех аз преди 15 години реферите направиха един бойкот и президентът на Лигата ги махна всичките, до един. И сложи тези, които ръководеха мачове във "В" и в "А" окръжна група. Два кръга тези съдии ръководеха мачове от "А" група. Нямаше скандали, нямаше спорни дузпи, нямаше червени картони, нито разправии по стадионите. Добре, Димо Момиров им стана шеф. И какво? Дали е Момиров, или Наско Узунов, Порточанов, Коце Гергинов или Боре Александров, който направи скандалите, няма значение. Големият проблем е в това как управлява, не кой е. В края на краищата кой загуби от тези скандали, които вече станаха във футбола? Феновете. Загубихме доверието на хората и те спряха да ходят по стадионите. Защото отиваш на стадиона и там какво виждаш - побоища, дрога, алкохол и понякога даже порно... Ами върнете се 20 години назад. Тези, които сега стоят зад вратите в "Б" и "Г" сектор и са боядисани и татуирани да видят какво е било по стадионите тогава! Да видят как хората се катереха по дърветата край стадиона и висяха там само и само да гледат мач, защото трибуните са препълнени. Ама тогава беше друго...
- Заради онова предложение от Катар ли отказахте място в Изпълкома в края на януари?
- Защо да е заради Катар?! Какво ми пречи да съм в Изпълкома и в Катар? Нищо, но не е редно. А и аз имам много по-големи амбиции. Но няма смисъл да давам информация сега.
- Защо да няма смисъл?
- Е, защо, защото... за какво?
- Защото хората се интересуват от вас?
- Добре, да се интересуват. Какво толкова трябва да се пише лично за мен?
- Вие сам можете да си направите най-добрия PR.
- Защо ми е PR в България? Тук и Господ да заживее и него ще го оплюят завистниците.
- Имате много фенове тук и като не говорите принуждавате нас, журналистите да си съчиняваме разни неща за вас.
- Затова за журналистите само тормоз!
- Това няма да промени факта, че всички информации, свързани с вас, са най-четени и предизвикват най-голям интерес.
- Е, сега... Виж какво ще ти кажа. На мен PR не ми трябва. За какво ми е PR на мен?! Какво да кажа - някакви по-сладки думи или нещо по-така...На хората им е писнало от подобни номера.
- Вие сте българската звезда във футбола.
- Не може да си разказвам личния живот. Никой не трябва да ми се бърка в личния живот! Защо трябва да давам на хората информация за себе си - къде живея, какво правя, каква кола карам и къде ходя да играя голф?
- Защото сте звезда, а работата на журналистите е да пишат и говорят за звездите. Не можете да промените тези факти.
- Виж сега, амбициите ми са големи. Първо, имам много добра оферта от Катар. Втората е един ден да стана шеф в Барселона. Дали ще стане това, не се знае. Имам планове и за Мейджър Лийг Сокър в САЩ. В много държави съм бил, още повече неща съм видял, знам какво е по света. Но в България не ми се работи. Правя тези школи в България, защото обичам децата. Ако не са децата в България, какво да правя тук? Ето с "Жилет" всяка година работим, връщам се в Етрополе заради децата, заради школата, която направихме. Вече имаме над сто деца. Какво друго да направя аз за България. Направих достатъчно за България през живота си досега. Достатъчно направих! И достатъчно малко получих в замяна. Как не се намери някой да спре боклуците да говорят. Ние нямаме закони тук. Изкараха президента Георги Първанов не знам какъв си, Сергей Станишев, Бойко Борисов, мен... Е само журналистите ли са най-красивите, най-умните...
- Затова ли не се чувствате комфортно в България?
- Аз си се чувствам супер. На никого не съм задължен и не завися от никого. Аз съм независим, нямам партия. Гласувам за този, за когото ми е кеф. Не гласувам за партии, а за определен човек. Ама бил от еди коя си партия - добре. Всички знаят, че в НДСВ са боклуци. И дано на тези избори не вземат и два гласа, защото са най-големите крадци в държавата. НДСВ направи най-големите бъркотии и никой не смее да им го каже. Дали ще е юпито Миленчо, дали - Царя, корупцията е голяма. Къде е Борис Велчев, защо го направиха главен прокурор? Делим се на ДПС, БСП, СДС и не знам си още какви партии. Ама в крайна сметка ние всички сме едно, нали? Една държава сме и не защитаваме интереса си.
- Това ли е съдбата на българите?
- Не, това от Горе ни е дадено. Ген е това. Злоба, завист, наглост, безочие... това е генът на българина. Виж какво ще ти кажа, аз се убедих в едно през годините - българин, където се е хванал, нещо е набъркал. Да, набъркал е нещо и затова сме оцелели. Разказахме играта на Османската империя! После през 44-а година и на германците, след това на руснаците, а сега сме на път и на Европейския съюз. Това е нашата нация. Който се е хванал с нас, добро не е видял.
- Ще гласувате ли?
- Аз гласувам за приятели, не за партии. Затова като гласувам, отивам и му казвам: "Пуснах си бюлетината, но за теб. Не ме интересува от коя партия си, но утре като стане нещо, ти ще ядеш гайлето!" И аз имам приятели от НДСВ, и то добри приятели, но има и много боклуци в тази партия. То е неизбежно. Затова не искат да сменят системата и да стане президентска република. Тогава много ще изгорят, няма да има лапачка.
- Остана ли лапачка в България?
- Е как?! То тепърва започва голямата лапачка.
- Затова ли са толкова важни тези избори?
- До тук малко откраднаха, многото предстои. Затова е. Аз имам приятели от всички партии, но партиите не значат нищо. За мен е важна личността, която ме управлява. Преди време нарекох НДСВ "групировка". Да, това е групировка, най-голямата в България. Аз им го казвам и не ме е страх! Лъжливото юпи Миленчо ли беше най-умният?! Крадец! Никой не посмя да му го каже в очите. Царят ли е най-важен, та изгориха горите да изнесат дървесината и да си вземе палатите. Сигурно баща му и дядо му са работили за тези дворци! Нали са ги крали, нали са трепали хората, за да им задигнат земята. И това не смее никой да им го каже. Но аз мога и не ме е страх.
- Политиката влиза ли в плановете ви за бъдещето?
- Не искам да се занимавам с политика. Не съм готов за такова нещо. Освен това, аз в сделки не участвам. Затова съм много крив в очите на някои хора. За мен приятелството е най-важното нещо на света. Като звънна на д-р Желев, той ми вдига телефона. Същото е с Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Георги Първанов, Сергей Станишев, Бойко Борисов. Приятелството си е приятелство. Не трябва да го набъркваме с политиката. Не мога да приемам задачи да докарам на някого 50 гласа, например. Ако го направя, какво? Нали утре мен ще ме яде съвестта, че съм му осигурил 50 гласа, спечелил е с тях, но е излъгал народа.
- Бойко Борисов ще спечели ли изборите?
- Бойко печели. И какво? Следва голямо многоточие...
- Ще се оправи ли България някога?
- Не виждам някакъв изход скоро.
- Какво трябва да променим, за да видим изход?
- Много неща. Меглена Кунева го каза преди 6-7 месеца. Трябваше да се направи само една агенция, която да получава парите от европейските фондове и да разпределя точните средства на точните места. А ние какво направихме? 50 агенции и всяка дърпа, иска да краде. То не става така. Не може от 200 милиона да си прибереш 190 и с останалите 10 милиона да направиш пътища, второ, трето, десето... Никъде в света го няма това. Вижте една Португалия. През 2000 година там беше пълна мизерия, нито пътища, нито нищо. Получиха домакинство на европейско първенство по футбол, Барозу стана председател на ЕС и сега тази държава е далеч пред нас във всяко отношение. Вземете Румъния - е, къде са мамалигите. Нека нашите политици да отидат и да видят как се правят пътища. Защо не искат да видят? Защото всяка фирма иска да си избира с кого да работи. Ама не става така. Навсякъде по света всички вървят напред. А ние се въртим в кръг. Тъпчем на едно място. Това е големият проблем.
- Това всички го виждаме, но какво да направим?
- Не знам. Каквото и добро да се направи, ще е хубаво за хората, които живеят тук.
- Продължавате да не сте част от България?
- Продължавам да правя много неща тук и това е. Всеки да го разбира, както си иска.
- Звучи ми силно, но едва ли сте напълно искрен след всичко, което чух до тук.
- Добре, не искам политиците да свързват моето име с България и да се възползват.
- Това вече е нещо съвсем друго.
- Виж, правя тези неща в България и за нея, защото ми е кеф. Днес съм тук, защото ми е кеф да съм с приятелите си. Стоя една седмица и си отивам. Моят живот е повече в Испания. Ние имаме страхотна страна. България е истински уникат. Няма друга такава страна в света, повярвайте ми, защото съм бил навсякъде. Но държавата ни е нула. Една голяма нула. България е уникално място - море, балкан, чист въздух, всичко, каквото пожелаете. Но проблемът са човешките взаимоотношения. Новият руски патриарх го каза. Всички проблеми идват от човешките взаимоотношения. А на нас и генът ни е такъв. Развиваме се до едно ниво и повече не можем. Във всяко нещо сме така. Ние гоним децата си от България. Защо в Испания има 200 000 българи? Защо има в САЩ, в Гърция... Хората отиват там, за да търсят по-добър живот, защото тук са затънали до гуша и няма на къде повече. Ходят, за да осигурят бъдеще на децата си. Ние повече от 1300 години имаме държава, имаме дадености, всичко имаме, за да сме добре. Но не сме. Е как пък един метър не дръпнахме напред!?