Купата, която събуди София
Гледайте третия епизод от поредицата "Тръпката е навсякъде"
Ако имаше спортно събитие в България през месец март, което да прикове вниманието ни и да ни изненада с развитието си и обществения интерес - то това безспорно бе турнирът за Ефбет Купа на България по баскетбол. След дълги години битката за трофея отново се завърна в София, а празникът бе двоен и заради факта, че турнирът се проведе в най-доброто съоражение за този спорт у нас - "Арена София".
Споделеното домакинство от вечните съперници Левски и ЦСКА със съдействието на БФБ и Министерството на младежта и спорта, ни предложи любопитен, но показателен тест затова доколко втория по популярност спорт у нас може отново да развълнува позаспалата столична спортна аудитория. Истината е, че именно в София хората, които обичат спорта (не само баскетбол) могат да бъдат определени като длъжници и в последните десетилетия посещаемостта на стадиони и зали е в постоянна низходяща линия.
В името на обективността - за това голямата отговорност носят клубове и федерации, които дори през 2023 г. не успяват да превърнат дейността си в конкурентен продукт за активното и запалено по спорта население. Защото да гледаш баскетбол на живо е по-скоро нещо естесетвено в Ботевград, Ямбол и Плевен, докато в двумилионната столица до миналото лято имаше само един отбор, при това с ниска посещаемост.
Иначе по традиция за втория по важност трофей у нас се сбориха осемте най-високо класирани тима в Националната баскетболна лига, а сюжетните линии бяха гарант за великолепна интрига. Ще направи ли хеттрик от поредни купи Рилски спортист? Ще добавят ли ново злато във витрината си шесткратните шампиони от Балкан? Може ли да изненада всички тимът в топ форма - Черноморец? Какви са реалните възможности на ЦСКА в първия сезон след завръщането си на елитната сцена? И разбира се - другият домкин - отборът на Левски, който за първи път от години не влезе в ролята на фаворит... Е, отговорите и всичко най-интересно от турнира ви разказваме хронолигично в третия епизод на третия сезон от съвместната ни видео поредица с efbet "Тръпката е навсякъде" - не ги пропускайте във видеото.
Едва ли някой е пропуснал триумфалните кадри от синия триумф за Купата, която бе спечелена напълно залужена в чакания 30 години финал между Левски и ЦСКА. Асен Великов и Златин Георгиев завоюваха 15-и трофей в кариерите си в момент, в който малцина очакваха Левски да има силите да пребори набиращия сила и скорост ЦСКА. "Червените", водени от нациолния селекционер Росен Барчовски, бяха в отлична форма в шампионата, но така и не успяха да играят на ниво, за да се справят с ребуса, поставен от Димитър Ангелов и Константин Папазов.
86:81 за "сините" сложи край на турнира, който хронологично и подробно сме резюмирали във видеото. А седмица след неговия край, когато емоциите са отшумели е време за другите резултати. Тези от теста - загубихме ли безвъзвратно посоката в българския баскетбол в последните 20 години?
И слава Богу, отговорът е - НЕ! Не, защото си затваряме очите за проблемите. Напротив - отново имаше закъсняла организация. Отново се видя, че нивото на клубовете ни в организационен и чисто спортен план е осезаемо под средното за Европа. Но все пак има поводи за оптимизъм. Единият е, че в баскетбола все пак решиха да рискуват с домакинство в най-голямата зала у нас и с всеки ден от турнира посещаемостта се увеличаваше.
Публика от всички възрасти, много млади хора, семейства и стотици деца в залата с много настроение ни доказаха, че има надежда. Иначе не липсваха и проблеми. Обвинения към съдии, промяна на началния час на финалния мач 24 часа преди провеждането му и още няколко дребни пропуска на организатори, които обаче изглежда този път признаха, че са готови да си вземат поуките.
А в българския баскетбол има един нелогичен, но оптимистичен импулс. Около националния отбор и резултатите му в последните няколко години. И най-вече около невероятния Александър Везенков, който нищо чудно от есента да гледаме в NBA. И точно затова всички в този спорт трябва да са се уверили след турнира за efbet Купа на България, че този импулс не трябва да се изпуска.
Защото видяхме емоционален и оспорван турнир, който доказа няколко неща. Че българският баскетбол все още е жив, че парите и бюджететите не играят на паркета... Разбира се, доказа ни още веднъж, че в българския баскетбол има още много много да се работи, за да стигнем средното европейско ниво.
И най-важното - този турнир ни доказа, че децата и младите фенове на играта имат нужда от много малко, за да бъдат в залата. А щом те са там - значи любимата ни игра има бъдеще!