Досиета от ”Парк де Пренс”: Пръстът на съдбата

Малко дати имат такова символно звучене и значение за спорта в България като 17 ноември. Това е парола за успех, за революция, за чудо.

Обратно в новината

Коментари - Досиета от ”Парк де Пренс”: Пръстът на съдбата | Корнер.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Това беше началото...После дойде и Световното.Бях войник пеехме химна всяка вечер,нечовешка радост...Като се сетя и сега настръхвам,който не го е изживял не знае какво е.Невероятен Български отбор толкова радост ни донесоха Благодаря ви. П.С...Динко,помниш ли как слязохме пред блока и говорехме и се смеехме и още не можехме да повярваме,че се е случило.А студено беше ама не си спомням тогава някой да каза нещо.

Нафталинени Досиета

Тези герои така направиха след това, че вече нямаме класиране нито на световно, нито на европейско. Всички до един се издъниха като футболни специалисти, но около 20 г. са окупирали футбола. Трябва да си вървят с операция чисти ръце. Причиниха много неприятности и нещастия. Искаме да живеем с настоящето, а не с миналото.

Уникален гол, никога няма да го забравя. Просто как му се получи на Костадинов абсолютно всяко докосване перфектно. Все една си на ръба на възможното и правиш, още една крачка.

Франция стана Световен Шампион през 1998!

Статията е за друго!

Да, статията е за миналото, което другите са превъзмогнали, взели са си поуките и са постигнали! А ние сме в миналото и ревем как нещо ни пречело да имаме това, вместо да се захванем и да го имаме! Нека съм малоумник, аз си изживях тогава емоцията, но 24 години вече да живея само на нея и да се правя, че няма негативни емоции от сегашните поколения е според тебе умност... Както и да е - честита ти 24-та годишнина и живот и здраве догодина да честваш 25-тата годишнина!

choko73

Това само затвърждава, колко голям е успеха!

Е така е, да си голям, не значи никога да не падаш, а когато паднеш да станеш и да продължиш напред!

Франция стана световен шампион след едно меко казано, странно позиционно представяне на Бразилия на финала. Бразилия, която сгази и смачка всичко до финала, на самия финал просто спря да играе. Едва ли от умора. Вероятно - по указания. Просто световното първенство е с цел печалба, ако Бразилия беше станала за Н-ти път световен шампион, гледаемостта на първенствата щеше да е в пъти по-малка при следващите. Така че никакви поуки не си е взела Франция, а й подариха титла.

Може би вторият ми най-ценен футболен спомен след спасената от Вълов последна дузпа на Рода срещу ЦСКА на четвъртфинал за КНК. Даже по-мил от победата на Юнайтед над Байерн през 99-та, а съм истински фен на Юнайтед от повече от 30 години. За този мач, както и повечето българи, не вярвах в чудото и закъснях за началото. Връщам се вкъщи, баща ми унило гледа и точно 1 минута след като бях седнал на дивана - БУУУУМ, Костадинов закова първия гол. Само си помислете колко гола е вкарал той с глава... почти няма. А за втория гол само си спомням как тате каза "гледай сега" и това беше. Сега си мисля колко добре е, че тогава продължения още не се даваха, иначе Мотрам сигурно щеше да пусне 5 минути и знае ли се...

Boom....Klopp?

само това остана от българският футбол и нищо вече не може да го съживи.

Писна ми от тоя гол!

Вероятно и на майка ти й е писнало от теб, ама това е - друго няма.