Отиде си една от великите, но и най-противоречиви фигури в хокея
Легендата на Чикаго Боби Хъл почина на 84 години
Хокеят изпраща в последния му път Боби Хъл, една от големите фигури на отминала епоха в НХЛ.
Легендарната фигура на Чикаго Блекхоукс си отиде на 84 години, оставяйки след себе си куп незабравими рекорди и статистики, славни спомени в хокея и далеч не толкова позитивни емоции извън него.
Боби Хъл е шампион с Чикаго от 1961 г., автор на рекордните за тима 604 гола в Националната хокейна лига, играл над 1000 мача. Част от Залата на славата, сочен за един от великите 10 на миналия век в лигата.
Синът му Брет остави не по-малко ярка следа и е в топ 10 на вечната ранглиста на реализаторите в НХЛ.
Но покойният Боби е и изключително противоречива фигура, което днес бе напомнено от медиите зад Океана, след като новината за неговата кончина бе разпространена.
Разежда се на три пъти, като във втория и третия случай това става и с обвинения за домашна насилие. Една от съпругите му - фигуритската Джоан Макей, разказа пред съда как системно е бита с обувки, юмруци и ритници.
Тя също го съди и за инцидент, при който Хъл я е провесил от балкона на хотела им в Хавай, където са били на почивка. Друга - за това, че я заплашил с пистолет, който по-късно се оказва и зареден.
Арестуван е през 1978 г. след сигнал за поредния побой у дома над нея, като получава шестмесечна условна присъда.
През 90-те често пътуваше до Европа (родителите му са емигранти от Словакия в Канада), даваше интервюта с леко странно съдържание и мнение по политически въпроси.
Цитиран бе да казва, че "Сталин може и да не е бъркал чак толкова много", а "Хитлер е имал чудесни идеи, просто с някои от тях е отишъл твърде далеч". Тези думи дойдоха пред медия в Русия, където бяха приети с не по-малка изненада, отколкото в Щатите.
След една поредна негова медийна изява, ръководството на Чикаго Блекхоукс го освободи от ролята му на посланик на клуба по света - очевидно притеснено от това, което Боби може да каже на поредното събитие, на което е гост. В последните години почти не се появяваше публично.
Статуята му през залата на отбора обаче е вечно потвърждение за това, че на леда делата му са неоспорими.