Мистър Хокей - вечният герой на хората
Най-великият в историята според феновете си отиде преди 4 години
За феновете на хокея, няма по-велик играч в цялата история на играта със стик и шайба, която преследваш в луда надпревара по леда. Да, някои от рекордите му паднаха, и то в ръцете на хора като Грецки и Месие.
Сравняват го с асове от съветския отбор по постижения също така. Но за хората във всяка анкета на хокейни фенове, той остава вечният №1.
Преди 4 години на 10 юни си отиде Горди Хау, за когото опитахме да кажем твърде много в твърде малко изречения по-горе. А бихме могли просто да отбележим, че той е популярен с прякора Мистър Хокей. Какво повече от това!?
Отиде си от този свят в дома си, спокоен и достолепен, както винаги е бил. Големият Горди почина на 88 години и остави един айсберг наследство в хокея.
Да започнем с Хеттрика на Хау.
Това бе станало парола в играта през 50-те и 60-те години на миналия век. Буквално и лаконично описано - това са гол, асистенция и едно сбиване по време на мач. Негов патент, а всеки, който успее да го повтори, записва "хеттрик на Хау".
Горди може всичко на леда. Еднакво добър в бързината и завършващия удар, както и в лактите, юмруците и куража да се сбие. Най-завършеният играч в историята - това се признава и от Грецки, и от Ягър, и от Макаров и Харламов.
Изиграва 1767 мача в НХЛ - един рекорд, който още не могат да му отнемат. Има 1850 точки по системата гол плюс пас. 1049 асистенции. 801 гола. Това са статистиките само в редовните сезони на НХЛ, а той изигра 26 такива.
С попаденията в плейофите и тези в Световната лига, където игра през 70-те заедно със синовете си, достигат 1000.
Той е първият човек с хиляда и повече гола в хокея, което после бе направено и от Грецки. Хоу има 1071 гола общо на леда, а Уейн - 1072!
Изиграва първия си сезон в Омаха, тим от резервната лига на НХЛ през 1945-а. Следват 25 години в Детройт Ред Уингс, с който печели четири пъти Купа "Стенли". През този период го наричат "Най-добрият в историята" - дясно крило, което никога не пропуска мач въпреки над 400 шева и кърпения по тялото и главата му.
Играе контузен, със сътресения (тогава няма каски на главите), с рани и кръв. Нищо не може да го спре.
Вкарва пет пъти по над 40 гола в редовния сезон, а за онези години това е невероятно постижение. Цели 6 пъти е голмайстор №1 на НХЛ.
Отказва се през 1971-ва, но два сезона по-късно съпругата му го убеждава да се върне и да сложи пуловера на Хюстън Аерос в паралелната лига - Световна Хокейна Асоциация. Там играят синовете му Марк и Марти, и за три сезона Горди се пързаля по леда редом с тях. Трима Хау в един тим - историческо! Разбира се, печели титлата и там.
"Най-великото ми постижение е, че играх редом с децата ми на леда", казваше покойният Хау с широка усмивка.
Чак през 1980-а се отказва окончателно (или поне би трябвало да е така) след един последен сезон в НХЛ с Хартфорд Уейлърс, където вкарва 15 гола. Още един рекорд - на 52 години и 11 дни изиграва последния си мач в лигата на най-големите в хокея. Това е нечувано.
С 23 участия в мача на звездите постави още един рекорд, който може би никога няма да бъде бит. Никой играч в историята не е излизал повече пъти на леда в професионални срещи - 2421. Никъде по света не се е случвало.
И това не бе краят - върна се на леда през 1997-а, вече на 69, за да изиграе един последен мач в полупрофесионалната Международна лига за Детройт Вайпърс. И това вече бе раздялата с играта, която сякаш никога не искаше да изостави.
Малко е клиширано да го кажем, но - съдбата си знае работата. През сезон 1979-80 г. Горди играе последните си мачове в НХЛ.
Точно през същата година в лигата дебютира Уейн Грецки. Двамата са се срещали в предишните 4 сезони из пързалките на Световната асоциация, но това е истинското предаване на щафетата между двете епохи. Символично Горди дава факела на Уейн.
Както казва Член Първи от всяка книга или статия за хокей на лед: "Спорно е дали има някой, който да е близо до Грецки". Е, ако има, то това е само един човек. За огромната маса от фенове, той даже е над него или поне равен.
Наричат го Мистър Хокей и четири години след смъртта му, за него се говори сякаш и утре ще обуе пак кънките и ще сложи пуловера, стиснал здраво стика в ръце.