Не е ясно дали надеждата умира или убива последна, но е напълно ясно, че съдийският произвол на световните първенства е безсмъртен. Няма технология на света, която да промени вечния символ на бездарния рефер, излязъл за да убие футбола на терена и удоволствието на хората по трибуните.

Критикуваме ги у дома, но какво да говорим за тези висши престъпници, изпратени от ФИФА да ни късат нервите в Катар. Каква дузпа видя Дани Маккеле на Полша - Аржентина? Този човек въобще някога гледал ли е футбол от трибуните преди да стане екзекутор? Само криминален тип може да вземе толкова нелепо решение, при това с помощта на ВАР. Изобщо трябва ли да има ВАР, за да се узаконяват безумията на реферите. А онзи Фагани от Иран, който се хвана на изтъркания номер на Роналдо с падане за дузпа при лек повей на вятъра! И по какви правила отсъжда новозеландският анонимник Конгър за да намери основания да отмени кристално чист гол на Гризман заради несъществуваща засада. А Джани Инфантино и Пиерлуиджи Колина седят в ложите и гледат безучастно. Нали златният катарски дъжд добре ги наваля!

Няма оправия със съдиите, каквито и технологии да бъдат въведени. Защото се бяга от основната мисия на футболния съдия. А тя е да помага, а не да пречи на играта. Но пък световното първенство винаги е добра възможност да ги изпишем отново на стената на срама. Нека поколенията да ги знаят и помнят. Новите и старите безскпулни типове, които целенасочено унищожават удоволствието на милиарди пред телевизионния екран. Вече писах в предишна класация за отменения чист гол на Жирес на мача Кувейт - Франция от световното през 1982-ра. Ще напомня и за вечната българска болка с неотсъдената дузпа за България от съдията Жоел Киньо в полуфинала на световното през 1994-а. Но ето я вечната десетка на грешките, които не трябваше да се случват.

1. Всичко започва от финала на световното първенство през 1966 година между домакина Англия и Германия. Злополучният чернодрешко е Готфрид Динст от Швейцария. На неговата съвест тежи една несправедливо спечелена световна титла. А истинският виновник се казва Тофик Бахрамов от СССР, който спринтира към центъра, вместо да даде сигнал, че топката изобщо не е преминала бялата линия при удара на Джеф Хърст, с който резултатът става 3:2.

44 години по-късно ролите се размениха, пак в двубой между Германия и Англия, Франк Лампард вкара редовен гол за Англия, но този път съдията Хорхе Ларионда се направи, че не го вижда.

Embed from Getty Images

2. Преобладаващо мнение, е че английският съдия Джак Тейлър е опорочил финалния мач между Германия и Холандия от 1974 година. Тук акцентът пада върху дузпата за Германия, приела за вечни времена прозвището "лястовичката на Хьолценбайн".

Друг е въпросът, че Тейлър преди това бе отсъдил по същия критерий и дузпа за "лалетата" с меродавното и до днес "има някакъв контакт". Ама и в двата случая дузпа няма, защото не всяко падане е повод за най-тежкото наказание.

3. Уникален гаф сътвори уелсецът Клайв Томас на мача Бразилия - Швеция от световното в Аржентина през 1978 година. Той отмени редовен гол за Бразилия заради изтичане на редовното време. Зико прати топката в мрежата, но онзи вече си гледаше часовника и надуваше свирката. И вместо 2:1 за Бразилия, резултатът за протокола остана 1:1. Това поне няма как да се случи отново в модерната епоха.

4. В полуфиналния мач между Германия и Франция от световното в Испания през 1982 съдия Чарлз Корвер от Холандия според мнозина стана съучастник в криминално престъпление, извършено от вратаря на немците Тони Шумахер. В продълженията Шумахер връхлетя с цел умишлено нараняване върху французина Патрик Батистон. Не получи дори жълт картон, а след това стана герой при дузпите. Гледката с бездиханния Патрик Батистон и до днес е стряскаща за хората със слаби нерви. Шумахер със сигурност бе объркал футбола с кеча.

5. Румънецът Йон Игня предреши изхода от двубоя между Франция и Бразилия през 1986 година. Той демонстрира непознаване на футболния правилник при изпълнението на дузпи след края на редовното време като зачете нередовен гол за "петлите".

Изстреляната от Бруно Белон топка се удари в гредата, върна се в полето и от гърба на вратаря влетя в мрежата. Тълкуванието на това положение е, че няма отбелязан гол, защото при дузпи след края на игровото време не може има докосване на топката от следващ играч. Но Игня остави попадението и Франция победи.

6. Тунизиецът Али Бенасюр стана съучастник в най-голямото престъпление спрямо футбола като призна гол с ръка на Диего Марадона срещу Англия през 1986-а.

В тази ситуация дейно участие взе и българския му помощник Богдан Дочев, който не подаде сигнал за видяното от цял свят деяние на Марадона. Този случай остана завинаги известен като "Ръката на Господ". А просто съдията си беше забравил очилата!

7. През 1998 година на световното във Франция датчанинът Ким Милтон Нилсен изгони несправедливо от терена Дейвид Бейкъм за несъществуващ удар без топка срещу Диего Симеоне в осминафинала Англия - Аржентина. По-късно отмени и редовен гол за англичаните в редовното време, с който резултатът ставаше 3:2. После те загубиха с дузпи.

Реакцията спрямо симулации така и си остана неизследвана територия за съдийския апарат.

Embed from Getty Images

8. Кореецът Ким Йонг Ю даде сериозен принос за най-безумните съдийски отсъждания, след като отстрани от терена Хакан Юнзал в мача между Турция и Бразилия от груповата фаза на световното през 2002 година. Турчинът ритна топката към корнера, тя срещна бедрото на Ривалдо, който се просна като убит на терена, забележете - държейки се за главата. Тази отвратителна симулация за съжаление хвърли отпечатък върху цялата кариера на иначе блестящ футболен виртуоз.

9. На същото световно първенство през 2002 година се случиха поредица от събития, от които се облагодетелства домакинът Южна Корея. Но върха на съдийските безумия в тази посока постави еквадорецът Байрон Морено в мача срещу Италия. В резюме - отменен редовен гол за Италия, признат нередовен за Южна Корея и два доста спорни червени картона за "адзурите".

Дори тогавашният президент на ФИФА Сеп Блатер се изчерви от видяното. Наследникът му Инфантино обаче само се усмихва на новите престъпления срещу футбола.

10. На световното през 2006-а англичанинът Греъм Пол влезе в учебниците с показването на три жълти картона на един и същи футболист в рамките на един мач. Третият най-накрая стана и червен. Всичко това се случи на срещата между Австралия и Хърватия, а заедно с Пол, в историята попадна и защитникът на "шахматистите" Йосип Симунич. Напрежението върху реферите не е причина да губят съзнание. А ако го правят, значи просто не са за тази работа.

Embed from Getty Images