Евро 2020 започва днес в Рим и, разбира се, името на първенството показва ясно - това шампионат на нашия континент. Национална надпревара на 24 отбора, състезаващи се под един флаг, химн и родина.

На първенството обаче ще има един куп "двойни агенти", ако позволите да навлезем в шпионската терминология, тъй популярна напоследък и у нас. Хора, които са избрали да играят между няколко варианта за кой национален тим да играят, и изборът им е паднал върху страна, в която не са родени. За някои - дори на континент, на който не са родени.

За да сме пунктуално точни, те са 65. Това са футболистите, родом от други държави, но гордо слагащи ръка на герба, когато слушат химна преди мач.

Любопитно е, че някои от тях са слагани под общ знаменател - в Италия например ги наричат "ориунди". Термин, използван за аржентинците и уругвайците, играли в Скуадра адзура между двете Световни войни, помогнали и за титлите на Мондиали от 1934-а и 1938 г. Други са си изцяло коренни представители на нацията, просто родното им място е извън нейната територия.

Такива са случаите в турския отбор, където все повече се наблюдава процес на "завръщане" - деца и внуци на гастербайтери от последните 40-50 години играят за родината на своите бащи, майки, баби и дядовци. Самите те са родени в Германия, Нидерландия, Австрия и т.н.

Някои имена ще ви изненадат в този списък. Други ще ви върнат към едни години (зависи от кога гледате футбол, разбира се), в които хора със същите фамилии правиха фурор на Световни и Европейски първенства. Просто са техни наследници и - куриозно - родните им места напомнят за кариерите на родителите им.

Но - всичко по реда си.

Има само два отбора, които нямат нито един "чужденец" в състава си - Германия и Полша. Във всеки от другите 22 финалисти има поне по един играч, който не е роден на територията на страната, за която играе.

Най-интересните истории ли? Ето ги:

Италия е представена в списъка с три имена, като и Рафаел Толой (Аталанта), и Жоржиньо, и Емерсон (и двамата сега са в Челси) са бразилци по кръв, произход и място на раждане, но след пет години в италианския футбол получиха паспорти и място в Скуадрата.

Изключително колоритна е групата в Уелс (а те са в същата група с Италия), където цели 11 души не са родени в страната, наричана на местния език Cymru (чете се "къмри"). Деветима са от градове в Англия, един е роден в Германия, а най-култов е случаят със защитника на Стоук Рис Норингтън-Дейвис, който се е появил на бял свят преди 22 години в ... Риад, Саудитска Арабия.

Момчето е израснало като гражданин на света, защото баща му Патрик е офицер от британската армия. Служи в Риад, когато се ражда хлапето, после е в Кения, където минават две години от живота на Рис, а после футболистът изкарва почти цялото си начално и средно образование в Кройдън, Южен Лондон. Сега живее в Шефийлд, защото играе за изпадналия преди месеци от Висшата лига местен тим Юнайтед.

Почти сме сигурни, че не бихте очаквали, докато разлиствате състава на Дания за първенството, да попаднете на момче, родено в Марбея. Роберт Сков обаче е точно такъв случай. Баща му работи в Банка в Гибралтар в средата на 90-те, когато се ражда първият му син. Едва на 9 месеца той вече е у дома, в Копенхаген, а днес играе за Хофенхайм в Бундеслигата.

Двама от хърватите са родени в Босна - Деян Ловрен и Анте Будимир. Нещо повече, те са и от един град, който и днес си остава населен с представители на цели четири етнически общности - Зеница.

Култово "разменено гражданство" виждаме при прегледа на съставите на Чехия и Словакия (и, не, не им напомняйте, че някога бяха заедно Чехословакия). Алекс Крал е роден в словашкия град Кошице, но играе за Чехия. Михал Дуриш е от чешкото градче Ухерске Храдище, но гордо носи екипа на Словакия.

Вероятно сте чували, че Тиаго Алкантара, който раздвижва топката в средата на терена с екипа на Испания, е син на бразилския национал от 90-те години Мазиньо. Да, родителите на халфа на Ливърпул са бразилци, а баща му стана световен шампион на култовия и за нас Мондиал от 1994-а.

Но освен, че не е испанец по кръв, Тиаго е роден в италианското градче Сан Пиетро Вернотико, далеч на юг по Ботуша. Просто детето се появява на света по времето, в което баща му играе за Лече от съседния град и живее на това място. Бразилец, роден в Италия, който играе за Испания...

И като си говорим за синове, чието място на раждане е повлияно от кариерите на татковците...

Джордан Ларсон

Снимка: Getty Images

В шведския отбор ще откриете позната фамилия - Ларсон. На всяко голямо първенство има поне по двама-трима Ларсон-овци при "тре крунур", но този е различен. Джордан Ларсон е роден през 1997 г. в Ротердам, докато баща му бележеше гол след гол за местния Фейенорд. Да, това е синът на Хенрик Ларсон! Той играе като офанзивен халф за руския Спартак (Москва) в момента и вече е викан в първия тим на страната си. За която Хенке направи чудеса в близо две десетилетия с жълтата фланелка.

В състава на Франция има един нападател, за когото в Бундеслигата говорят с възхита не от вчера. 23-годишният Маркус Тюрам е звезда на Борусия Мьонхенгладбах, но има само три мача за "петлите", където конкуренцията в атака е убийствена. Той пък е роден в... Парма. Просто баща му в края на 90-те бранеше екипа на този тим. А баща му не е кой да е, а световният и европейски шампион с френската фланелка Лилиан Тюрам.

Нападателят на Белгия Кристиан Бентеке е роден в Конго, а двама от швейцарците - Бреел Емболо и Ивон Мвого, са от Яунде, Камерун. За да не си помислите, че няма африканци на Евро 2020.

За десерт оставяме историите с Линдън Дайкс и Нико Хамалайнен.

Линдън Дайкс

Снимка: Getty Images

Първият ще опитва да вкарва голове за Шотландия, след като го прави нелошо за лондонския Куинс Парк Рейнджърс. Дайкс е роден в Голд Коуст, Австралия, но родителите му са шотландци от градчето Дъмфрис. Въпреки това той играе ръгби в Канбера до 14-годишен, после започва сериозно с футбола и до 20-годишната си възраст живее и играе в Австралия. Чак през 2016-а се мести в родината на татко и мама, а от миналата година го викат в националния тим на Шотландия. Което не пречи сестра му да е олимпийска медалистка по гребане за... Австралия.

И стигаме до Нико Хамалайнен, левият бранител на Килмарнък в същата тази Шотландия, собственост на същия този Куинс Парк Рейнджърс, където се подвизава Дайкс. Момчето е с финландски корени, както е ясно от името му, но е родено в Уест Палм Бийч, Флорида - в Щатите. На 24 години е и има едва пет мача за Финландия, но го извикаха за Европейското.

И така - имаме хора, родени в Северна и Южна Америка, Африка, Азия, Океания и, разбира се, Европа. Само някой от Антарктида липсва.

Нико Хамалайнен

Снимка: Getty Images

Това е Евро 2020 от един друг ъгъл. Ето го и пълният списък с "двойните агенти", които можеха да избират за кого да играят.

Австрия

Павао Перван (роден в Ливно, Босна и Херцеговина)

Луис Шауб (Фулда, Германия)

---

Белгия

Кристиан Бентеке (Киншаса, Конго)

---

Дания

Роберт Сков (Марбея, Испания)

---

Северна Македония

Ариан Адеми (Шибеник, Хърватия)

---

Нидерландия

Люк де Йонг (Егл, Швейцария)

---

Хърватия

Деян Ловрен (Зеница, Босна и Херцеговина)

Матео Ковачич (Линц, Австрия)

Анте Будимир (Зеница, Босна и Херцеговина)

Марио Пашалич (Майнц, Германия)

---

Уелс

Тайлър Робъртс (Глостър, Англия)

Кийфър Мур (Торки, Англия)

Итън Ампаду (Екзитър, Англия)

Джо Морел (Ипсуич, Англия)

Рис Норингтън-Дейвис (Риад, Саудитска Арабия)

Джони Уилямс (Пембъри, Англия)

Дейвид Брукс (Уорингтън, Англия)

Даниел Джеймс (Хъл, Англия)

Адам Дейвис (Ринтел, Германия)

Крис Мефам (Мамърсмит, Англия)

Матю Смит (Редич, Англия)

---

Шотландия

Скот Мактомини (Ланкастър, Англия)

Киърън Тиърни (Остров Ман)

Линдън Дайкс (Голд Коуст, Австралия)

Че Адамс (Лестър, Англия)

Лиъм Купър (Хъл, Англия)

---

Португалия

Пепе (Масейо, Бразилия)

Рафа Гереро (Ле Блан-Меснил, Франция)

Антони Лопес (Живор, Франция)

Данило Перейра (Гвинея-Бисау)

Уилям Карвальо (Луанда, Ангола)

Снимка: AP/БТА

---

Словакия

Михал Дуриш (Ухерске Храдище, Чехия)

---

Чехия

Алекс Крал (Кошице, Словакия)

---

Испания

Тиаго Алкантара (Сан Пиетро Вернотико, Италия)

Аймерик Лапорт (Аген, Франция)

---

Русия

Марио Фернандеш (Сао Каетано, Бразилия)

Антон Заболотни (Аизпуте, Литва)

---

Финландия

Лукас Храдецки (Братислава, Словакия)

Нико Хамалайнен (Уест Палм Бийч, САЩ)

Томас Лам (Амстердам, Нидерландия)

Они Валакари (Мъдъруел, Шотландия)

---

Швеция

Джордан Ларсон (Ротердам, Нидерландия)

---

Франция

Стив Манданда (Киншаса, Конго)

Маркус Тюрам (Парма, Италия)

---

Швейцария

Бреел Емболо (Яунде, Камерун)

Ивон Мвого (Яунде, Камерун)

Адмир Мехмеди (Гостивар, Северна Македония)

Джердан Шакири (Джилан, Косово)

---

Снимка: Getty images/ Guliver photos

Унгария

Вили Орбан (Кайзерслаутерн, Германия)

Лоик Него (Париж, Франция)

Филип Холендер (Крагуевац, Сърбия)

Неманя Николич (Сента, Сърбия)

---

Турция

Кенан Караман (Щутгарт, Германия)

Хакан Чалханоглу (Манхайм, Германия)

Оркун Кьокчу (Хаарлем, Нидерландия)

Каан Айхан (Гелзенкирхен, Германия)

Мерт Мюлдюр (Виена, Австрия)

Халил Дервишоглу (Ротердам, Нидерландия)

---

Англия

Рахийм Стърлинг (Кингстън, Ямайка)

---

Италия

Жоржиньо (Имбитуба, Бразилия)

Емерсон (Сантос, Бразилия)

Рафаел Толой (Глория д`Оесте, Бразилия)

---

Украйна

Андрий Ярмоленко (Санкт Петербург, Русия)

Марлос (Сао Жозе дос Пиняс, Бразилия)

Виктор Циганков (Нахария, Израел).

Роберт Сков

Снимка: Getty Images