Бюлент Мюмюнов e едно от лицата на спортната редакция на БНТ, което отразява ЕВРО 2020 директно от най-горещите футболни точки на Стария континент. Той е завършил журналистика в Софийски университет "Климент Охридски" и е едва на 25, но вече 8 години се занимавам със спортна журналистика. Пловдивчанинът има опит във всякакъв вид медии - вестници, сайтове, радио, а от 2019 г. е част от екипа на обществената медия. Телевизията е негова сбъдната мечта, а най-голямото му желание е да отрази България на световно първенство по футбол. Ето какво споделя младият журналист от Националната телевизия.

Кой е Бюлент Мюмюнов, когото зрителите не виждат, когато се изключи камерата?

Абсолютно нормален човек съм, без никакви специални потребности. Човек, който чете и се интересува от различни обществени сфери. Спортувам много, връщам се често в родния Пловдив, за да се разходя по Главната и на Гребната. Виждам се с приятели. Гледам да запълвам времето си с градивни и съзидателни дейности. Не излизам много, по-скоро гледам да стоя повече вкъщи, когато не съм на работа.

От къде идва страстта ти към спорта?

Първите ми футболни спомени са свързани с финала на Световното през 2002. Бях на 6 години, облачна неделя. Баща ми беше на работа в Израел, а аз бях у дома само с дядо ми и майка ми. Дядо ме извика да гледаме финала между Германия и Бразилия. Роналдо направи голям мач. Така се влюбих в Селесао и оттам във футбола. Оттогава винаги съм бил за Бразилия и подкрепям желанието им да играят красиво, да творят. Така гледам да живея и аз. Красиво и творчески, като бразилците с топката.

Защо избра пътя на спортния репортер?

В първи клас започнах да тренирам футбол в Локомотив (Пловдив), но заради здравословни проблеми спрях в тийнейджърска възраст. Но си казах, че няма да се отделям от футбола и спорта. Поставих си за цел да бъда спортен журналист и, за моя радост, успях да се докосна до тази професия. Дано остана дълго в нея.

Какво зрителите не знаят за професията ти и кое е това, което не могат да видят през малкия екран?

Повечето хора мислят, че знаят много, но не е така. Ритъмът на живот е съвсем различен от този на човек с друга дейност. Няма журналист, който лесно да е стигнал до ефира. Всеки се е лишил от много - време, отношения с близки, проблеми с колеги в професионалната среда. Пътят на един журналист е осеян с много трудности - свързани с това да стигнеш някакво високо ниво. За да говориш на аудиторията от ефира, са ти нужни време и търпение. Доста търпение. Мнозина се отказват от тази професия рано, защото нямат волята да чакат своите моменти. Искат бързо да изгреят. Такава е реалността - тази професия е сурова.

Как близките ти приемат натоварения график, който имаш и дългите пътувания?

Родителите ми живеят в Германия. В родния ми град Пловдив имам дядо и други роднини, но за тях е важно да правя това, което обичам. Има месеци, в които не се прибирам в Пловдив, защото графикът ми е натоварен. Но никой от роднините ми никога не ми е слагал "прът в колелото". Имам пълната свобода да работя и да не се прибирам седмици и месеци наред.

Работата ти е натоварена и динамична. Как успяваш да си починеш ефективно и да презаредиш, за да си винаги в топ форма е ефир?

За мен това не е работа. Би било работа, ако съм сервитьор, шофор или нещо друго. С цялото ми уважение към тези професии. От моята гледна точка те са "работа". Моето не е "работа", защото аз и да си почивам вкъщи, чета за футбол, обогатвявам спортната си и обща култура. Докато съм в ефир, правя същото - пак трябва да съм подготвен, да съм чел и запознат. Дали в ефир, дали вкъщи... Аз съм прочел всичко, което ме интересува. Този ритъм не може да се нарече работа. Просто така живея.

Футболът ли е твоята спортна страст?

Разбира се, футболът е любов. Не знам дали ще се оженя някога, но и да го направя, това ще ми е втори брак. Футболът е първият. Обожавам да гледам, да коментирам и да говоря за футбол. Това е нещото, което те буди от летаргията на сивото ежедневие. Носи смисъл и радост.

Какви са личните ти прогнози за финалист на ЕВРО 2020?

Мога само да благодаря на хората в БНТ, че ми дадоха шанс да отразя най-великото европейско първенство в историята. Иначе, винаги съм бил за Испания на еврофинали, но в момента нямат достатъчно класа в нападение. Няма кой да вкарва голове. Италия и Нидерландия ще направят голям турнир. Англия и Белгия също. За мен Италия е шампион.

Това е първото ти пътуване за отразяване на европейско първенство и до колкото знаем - твоя мечта. Какво е различното и какво е усещането да сбъднеш мечтата си?

Едно от хубавите неща в живота са мечтите. Те са представи, които човек има в момента. Обикновено човек иска и си представя, че е на най-доброто място, че му се случват хубави неща. Обикновено представите са повече от нещата, които наистина ти се случват. Но когато дойде момент, в който дълогодишната предства за нещо стана реалност - имаш нужда да плачеш, за да осъзнаеш, че това е реално. Сега живея в такъв период и се наслаждавам. Знам, че първият път на голям турнир е най-вълнуващ. Затова изтисквам максималното от себе си в момента.