Италия е на ръба на еуфория и вече мечтае, след като отборът на Роберто Манчини мина като валяк през Турция на старта на Евро 2020. Три гола през второто полувреме донесоха 3:0, но още преди почивката "скуадра адзура" трябваше да води, защото изцяло диктуваше събитията на терена.

"Бяхме страхотни, благодарим Роберто!", написа "Кориере дело спорт". Роберто, разбира се, е Манчини - националният селекционер.

И посочва какво е най-впечатляващо в този италиански отбор - той не спира да атакува и след като поведе в резултата. Нещо, което през годините е било сочено като запазена марка на адзурите, е да бранят преднината си. Този тим рискува, напада, изнася играта далеч от вратата си и печели.

Вече в 27 поредни мача Италия не е победена. Това са близо три години, в които бяха надиграни някои от най-силните тимове на Европа.

"Това бе близо до перфектното представяне - анализира в студиото на тв канала RAI Алесандро дел Пиеро. - Предимството ни пред другите фаворити на турнира е, че всъщност никой не ни брои за претендент.

Освен това много от италианските играчи са познати само у нас, по-малко в Европа. Хора като Берарди, Барела и Спинацола изненадват съперниците. А те бяха брилянтни тази вечер. Но всъщност всички бяха отлични, а Манчини заслужава огромно уважение за работата, която върши."

Италия се е превърнала в машина с невероятен дух, сработеност и много скрити оръжия.

Доменико Берарди и Мануел Локатели, играчи на скромния Сасуоло, бяха двигателите на тази победа. Леонардо Спинацола от Рома не спря да притиска отляво турската отбрана, а пред него Лоренцо Инсине бе мозъкът на атаките. Никой не очакваше Берарди и Локатели да са ключовите играчи, турците отделиха най-сериозно внимание на Имобиле и Инсине.

А как изпяха химна си "адзурите"? Колко желание и хъс се видя още тогава?

Показателно, защото в такива турнири печели най-свежият, най-искащият и сплотен тим. Определено един такъв гледахме в мача на откриването - този отбор на Италия може да направи много на Евро 2020.

"Ние сме на пътя към "Уембли", тръби малко прибързано "Гадзета дело спорт". Все пак е минал само един мач, а чак полуфиналите и финалът са на митичния лондонски стадион. В страната обаче тихо и потайно вярват, че този отбор е готов за най-големите дела и самия връх на първенството.

Италианците пратиха 21 удара към турската врата, от които 8 бяха в рамката. Изпуснаха още ситуации, а на два пъти можеше да получат дузпи, но реферът и ВАР решиха друго.

"Задушиха ни, след първите добри десетина минути, просто не можехме да изнесем топката от половината си - коментира Сеньол Гюнеш, турският треньор. - Не беше нашият ден, но турнирът не е свършил. И през 2002-ра загубихме на старта, а после бяхме на косъм от финал."

Точно така е, а Гюнеш го знае най-добре. Той бе начело на тима преди 19 години, когато Турция падна с 1:2 на старта от Бразилия, после допусна и 1:1 с Коста Рика, но излезе от групата и стигна полуфинал, където пак селесао спря тима за финал.

"Публиката ни помогна страшно много, благодаря на всеки един човек от тези, които бяха на "Олимпико" - предпочете да не се къпе в лаври и слава Манчини. - Бих ги разцелувал, ако можех.

Когато се прибирах към съблекалнята след първото полувреме, си казвах - не ни достига съвсем малко, за да ги пробием. Това малко го добавиха тифозите, които подкрепиха играчите. А те бяха брилянтни, както винаги, откакто аз съм треньор на този отбор.

Трябва да останем спокойни и професионално да си свършим работата етап по етап. Първият е да излезем от групата."