Националният отбор на България по футбол продължава да е една голяма мъка - и за гледане, а и, вероятно, за играчите в него. Нашите паднаха с 0:2 в Тирана от Албания в контрола, като е добре, когато резюмираме случилото се, да започнем от позитивите.

Първият е, че мачът не бе от значение за класиране и за точки. Не, че в тези с такова значение, печелим.

Остава за статистиката, а и имахме дори 1-2 голови положения, като в последните секунди на добавеното време стигнахме и до стопроцентово такова, пропуснато от Кирил Десподов. Хубаво е също така, че албанските домакини се бяха погрижили местен изпълнител да изпее химна ни, та чухме акапелно "Мила Родино" преди мача и бе приятно.

И, горе-долу, това е.

За първи път от 46 години губим от този съперник на футбол.

И през далечната 1967-ма се е случило, като тогава мачът пак е в Тирана, пак е контролен, и отново завършва 2:0 за домакините.

Контрастът в това как изглежда стадионът, на който се игра двубоят, с гледката по родните арени, е направо притеснителен. Да не говорим, че Албания докосва класиране на Евро 2024, а ние сме последни в групата си, зад Литва и Черна гора.

На терена домакините, оставили извън състава асове като Армандо Броя (Челси), напълно доминираха и контролираха ситуацията, без дори много-много да си дават зор.

Сръбският ни селекционер Младен Кръстаич пусна променен състав, в сравнение с последните мачове. В него титуляри бяха: Димитър Митов, Иван Турицов, Валентин Антов, Алекс Петков, Илия Груев, Симеон Петров, Лукас Петков, Георги Русев, Марин Петков, Спас Делев и Кирил Десподов. За пореден път група играчи, която реално никога не е била заедно на терена.

Първото полувреме почти си изтече в темпо, далеч от стандартите на най-добрите в модерния футбол, но и без опасности пред вратите. В края му обаче допуснахме гол. Чазим Лачи от Спарта (Прага) вкара след атака и подаване отляво.

След почивката нашите погледнаха по-смело към вратата, имаха и една-две ситуации, особено добра бе тази пред резервата Христо Иванов.

Но пак вкараха албанците - този път не беше Лачи, а Мучи - Ернест, нападателят на Легия (Варшава), който забоде топката от 25 метра във вратата ни.

В края Десподов бе длъжен да вкара от чиста позиция, изведен от Мартин Минчев. Не, че има голямо значение, но все пак...

Това е девети пореден мач без победа за България. Точно година нямаме успех. През ноември ни чакат срещи с Унгария (у дома) и Сърбия (навън) за край на евроквалификациите, които искаме да забравим възможно най-бързо.